Решение № 4173 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 811/2010 г.

Решение № 4173 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 811/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Нина Дончева Пананова от гр. София, подадена срещу решение № 13170 от 05.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1806 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - III отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила и поради нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Нина Д. Пананова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЗС-7 от 09.01.2009 г. на министъра на отбраната, постановена на основание чл. 80а ЗДС, за изземване по административен ред на недвижим имот - частна държавна собственост, който се държи на отпаднало основание от адресата на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. АПК имат доказателствена сила и пред съда, е установено, че жалбоподателката Нина Пананова е била настанена като наемател на основание сключен договор за наем от 02.07.1999 г. в жилище, включено във ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, в качеството си на волнонаемен служител в поделение 44820. Със заповед № 223 от 24.02.2004 г. служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено и съгласно разпоредбата на чл. 23, т. 2 от наемния договор действието на договора се прекратява на основанията, посочени в чл. 27, т. 9 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения фонд на Министерството на отбраната - наемният договор се прекратява, когато наемателят не е служител на съответното ведомство. На наемателката е изпратено писмо изх. № П-1266 от 26.11.2004 г. (получено на 18.11.2004 г.), с което е известена, че сключеният договор за наем се прекратява на основание чл. 29, т. 9 от Наредба № 3 от 1998 г., като на основание чл. 24 ЗДС наемните отношения се прекратяват по реда на ЗЗД - "в едномесечен срок от получаване на настоящото предизвестие следва да се освободи и предаде имотът на отдел "Недвижими имоти" - София". На жалбоподателката е изпратена и покана с изх. № 62-00-12 от 03.01.2007 г. от Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" със същото съдържание и известяване, че дължи обезщетение в размер на месечния наем за държането на ведомственото жилище и е предупредена, че на основание чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 от 1998 г. ще бъде издадена заповед за освобождаване на имота. При тези установени обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че административният орган е издал обжалваната заповед на основание чл. 80а ЗДС след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като са обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателката, на която като страна в административното производство е дадена възможност да прегледа и да се запознае с документите, събрани в административното производството - след изпълнение на административната процедура по чл. 34 и 35 АПК. Правният извод на съда, че обжалваната заповед е законосъобразна на основание изискванията, посочени в чл. 146 АПК, е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и при постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила или на приложимия закон, които отменителни основания се поддържат в касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,