Решение № 13686 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2013 г.

Решение № 13686 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 485 от 22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3930 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отменил уведомително писмо на изпълнителния директор в обжалваната му част и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган с указания за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените подробни съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави без уважение жалбата против оспореното уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Зюхрем Мутов Ахмедов в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът напълно е изяснил фактите по спора, от които е приел, че уведомителното писмо е издадено въз основа на фактически основания, които не съответстват на обективната действителност. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че ответникът е подал общо заявление за подпомагане форма за физически лица с УИН 11/110510/21346 с дата 22.04.2010 г., с което е поискал подпомагане по СЕПП и по НДП, по схемата за национални доплащания за говеда, необвързани с производство (НДЖ1) и по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производството (НДКМЗ), за подробно описани в заявлението по приложена таблица площи за 2010 г., находящи се в с. Радовене и за отглеждането на подробно описани в таблица към заявлението животни - говеда. По заявлението от Разплащателната агенция са извършени административните проверки, посочени в чл. 20 от регламент № 73/2009 и във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от регламент № 1122/2009 на Комисията, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Компютърните проверки са извършени чрез пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.). Допустимите и недопустими за подпомагане площи са посочени в таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, неразделна част от оспореното уведомително писмо. В резултат на това, с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-110-6500/1157 от 01.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 11/110510/21346 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 24 159,79 лв. на основание чл. 43, ал. З т. 1, т. 4, т. 5 от ЗПЗП и по СНДП в размер на 1452,14 лв. на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 16964,54 лв. на основание чл. 58 от регламент 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Оспорения отказ от финансово подпомагане съдът правилно е възприел като индивидуален административен акт. За доказване правилността на констатациите при извършваната административна проверка съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без надлежно оспорване, но не е кредитирано от съда по изложени в решението съображения. При извършеният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК съдът е установил редица нарушения, а именно че е издаден при неспазване на установената от закона форма - не е мотивиран, при извършени съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материално правни разпоредби, които са го мотивирали в крайния извод за отмяната му, за което подробно се е обосновал по всяко едно от основанията като е върнал преписката на административния орган за решаването на спора, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно това, че решението е необосновано. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон - ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и Наредба № 5 от 2010 г., Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., не се установяват визираните нарушения. Решението на първоинстанционният съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното УП. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда по съществото на спора са основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на заявеното финансово подпомагане и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обуславят наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на АССГ жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение