Решение № 5661 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15034/2010 г.

Решение № 5661 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15034/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 154 от 22.10.2010 г., постановено по административно дело № 187/2010 г., Сливенският административен съд е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Янаки Матеев Янакиев от гр. Сливен против решение № 6/21.05.2010 на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № МП-6034-1/4.02.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Сливен; 2) осъдил жалбоподателя да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен сумата от 150 лв., представляващи разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Янаки Матеев Янакиев от гр. Сливен, подадена от пълномощника му адв. Мавродиев. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което НОИ да бъде осъден да заплати дължимите суми в размер на 2 688.19 лв. В проведеното съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата, излага допълнителни аргументи в нейна подкрепа и възвежда претенция за деловодните разноски. Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, чрез упълномощения юрк. Стойчев в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от процесуалния представител на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Сливен, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че с процесното разпореждане № МП-6034-1/4.02.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Сливен, на жалбоподателя е възстановена прекратената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 1.03.2005 г. и по банков път му е била изплатена сумата от 5333.86 лв., от които 3817.07 лв. са пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 1.03.2005 г. до 22.07.2008 г., а 1516.79 лв. представляват разликата между пенсията му за инвалидност поради общо заболяване и пенсията за осигурителен стаж и възраст, получавана от него за периода от 23.07.2008 г. до 28.02.2010 г. Янакиев е останал недоволен от това, че с разпореждането не е постановено да му се изплатят и дължимите лихви, във връзка с което е обжалвал това разпореждане по административен ред, но директорът на ТП на НОИ е отхвърлил тази му жалба по съображения, че вземанията за пенсия не се дължат от НОИ със законна лихва, а и подобна разпоредба липсва в КСО. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, обосновано административният съд е възприел тезата на административния орган, че вземанията за пенсия не се дължат от НОИ със законна лихва за забава. В Кодекса за социално осигуряване липсва разпоредба, която да регламентира начисляването на лихва за забава при изплащането на пенсия за минал период. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от КСО, която урежда събирането с лихва на вземанията от невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни плащания, не може да се тълкува разширително и прилагана по отношение на вземанията към НОИ. Вземанията на Националния осигурителен институт са с публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред. Цитираната разпоредба обаче не може да бъде приложена в обратната хипотеза при частноправни вземания към Националния осигурителен институт. Извършената за изчисляване на лихвите съдебно-счетоводна експертиза при това положение е без значение за делото и правилно съдът е игнорирал нейното заключение. Изложените съображения в касационната жалба за приложното поле на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица (ЗОДОВПГЮЛ), и позоваванията на Конституцията и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са принципно вярни, но ирелевантни за изхода на спора, доколкото жалбата до първоинстанционния съд не е била съединена по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВПГЮЛ, което щеше обуслови приложното поле на глава ХI от АПК. Предвид горното и при липса на касационни основания за отмяна, настоящата инстанция следва да остави в сила оспорения съдебен акт. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодните разноски се явява неоснователна и не следва да се уважи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,