Решение № 13981 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2018 г.

Решение № 13981 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите - С., чрез процесуалния представител ст. юрк. Биков срещу Решение № 3718 от 04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2907/2018 г. по описа на Административен съд С.-град с доводи, че при неговото постановяване са допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна и за решаване на спора по същество. Ответната страна – ЕТ "И. А. - ИСПАС", [населено място], ЕИК *********, чрез адв. Тодорова, САК в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт, който моли да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е осъдил Национална агенция за приходите - С. да заплати на ЕТ "И. А.-ИСПАС", [населено място], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1 000 (хиляда) лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от едноличния търговец разноски за процесуално представителство по НАХД № 12917/2016 г. по описа на Софийски районен съд и по КНАХД № 9189/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, както и сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски пред по делото в прозиводството по специалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № F207114 от 25.05.2016 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП- С. е наложено на ЕТ "И. А.-ИСПАС", [населено място] имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистрация и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, (Наредба № Н-18) вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Същото е обжалвано и с Решение № 152683 от 21.06.2017 г., постановено по НАХД № 12917/2016 г. по описа на Софийски районен съд е изменено, като имуществената санкция е намалена на 500 (петстотин) лева. Решението на СРС е обжалвано, като с Решение № 158 от 08.01.2018 г., постановено по КНАХД № 9189/2017 г. по описа на Административен съд С.-град е отменен обжалавния съдебен акт, както и оспорваното НП. В производството по оспорване на НП, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 000 (хиляда) лева за двете съдебни инстанции - СРС и АС, съгласно представените Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2016 г. (л. 27 от НАХД № 12917/2016 г. по описа на Софийски районен съд) и Договор за правна защита и съдействие от 07.12.2017 г. (л. 20 от КНАХД № 9189/2017 г. по описа на Административен съд С.-град ). Въз основа на тази фактическа установеност и представените доказателства, решаващият съд е приел че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и безвиновната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. В този смисъл всички преки и непосредствени вреди, произтичащи от отменения, като незаконосъобразен акт на администрацията, след да бъдат обезщетени. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски в настоящото прозиводство е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 500 (петстотин) лeва, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в брой, съгласно приложени Договор за правна защита и съдействие от 21.06.2018 г. и пълномощно от същата дата (л. 19), както и списък, представен своевременно и с оглед чл. 80 от ГПК (л. 29). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение