Решение № 1983 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2019 г.

Решение № 1983 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Найденов от [населено място] против решение № 136/07.11.2018 г., по адм. д. № 93/2018 г., постановено от Административен съд-Ловеч. По подробно изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" (ИА "РА") оспорва касационната жалба чрез юрк. Генов в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Й. Найденов против заповед № ЧР-13/23.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури", с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен инспектор" с ранг ІV старши в отдел " Рибарство и контрол"-"Централен Дунав"-гр. Русе. За да постанови правния резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материални правни норми, съобразена е с целта на закона. В мотивите си, след като преценява доказателствата по делото и твърденията на страните, решаващият съд достига до извод, че към момента на издаване на заповедта са изпълнени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, налице е намаляване на щата за изпълняваната от касатора длъжност. Съдът сравнява промените в структурата на ИА "РА" и след съпоставка между действащите към 26.01.2018 г. и към 23.02.2018 г. щатни разписания и поименни разписания на длъжностите в агенцията, установява, че към 26.01.2018 г. Найденов заема една от 17-те щатни бройки по служебно правоотношение за длъжността "главен инспектор" в отдел-"Рибарство и контрол"-гр. Русе, а след разпоредените със заповед на изпълнителния директор на ИАРА промени щатните бройки за посочената длъжност намаляват на 16. При тези доказателства съдът приема, че са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на Найденов на посоченото от органа правно основание. Решението е неправилно. Фактическата страна на спора е изяснена от съда, но аргументите му за законосъобразност на процесната заповед не се споделят от касационния състав. Установява се от писмените доказателства, че от 23.02.2018 г. е изменено длъжностното разписание на ИА "РА" и това на регионалните й звена (отдели), като конкретно в отдел "РК" – Русе е съкратена 1 щатна бройка за длъжността "главен инспектор" по служебно правоотношение, каквато заема касаторът и е разкрита в отдел "РК"-гр. Бургас. Това води до освобождаването на Найденов от заеманата длъжност "главен инспектор" в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съкращаването на длъжността на касатора е резултат не от премахването й като нормативно определена позиция в цялата агенция и конкретно в отдел в гр. Русе, а от намаляване на броя на лицата, заети с изпълнението й в това регионално структурно звено. Този вид реорганизация е в правомощията на органа по назначаването, които той упражнява в рамките на оперативната си самостоятелност и по правило е насочена към оптимизиране на дейността на администрацията. В случая обаче доказателствата по делото за наличие на вакантна длъжност за "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол-Западна България" съм датата на прекратяване на служебното правоотношение с касатора сочат за превратно упражняване на власт в условията на дискреция, което води до материална незаконосъобразност и несъобразяване с целта на закона при издаване на оспорената пред административния съд заповед по следните съображения: Промените в щатното разписание на агенцията са наложени след получаване от изпълнителния директор на ИАРА на докладна записка на заместник изпълнителния директор на агенцията Н. Иванов с вх. № Z-4178/16.02.2018 г. В нея са изложени обстоятелства, свързани с увеличаване на служебната ангажираност на инспекторите от отдел "Рибарство и контрол" в гр. Бургас във връзка със стартирали процедури по издаване на специални разрешителни за улов на калкан, както и участието на служители от това звено в съвместни проверки с инспектори от Румъния. Обоснована е необходимостта от допълнителни бройки за длъжността "главен инспектор" в цитирания отдел. Първоинстанционният съд обаче не взема предвид, че процедурата по издаване на оспорената заповед е опорочена, доколкото обосноваването на необходимост от разкриване на нови щатни бройки за длъжността "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол"-Черно море-гр. Бургас в докладната записка не е обвързано с едновременното намаляване на обема на дейността на главните инспектори и по-конкретно в отдела в гр. Русе, което от своя страна да мотивира органа по назначаване да предприеме реорганизация и в това звено на дирекцията. Независимо че заповедта на изпълнителния директор на ИАРА за промяна в длъжностното разписание № 121/23.02.2018 г. не подлежи на съдебен контрол предвид характера й на вътрешноведомствен акт, при преценката на законосъобразността на обусловената от нея заповед за съкращение в щата следва да бъдат взети всички относими към произнасянето й факти и обстоятелства. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл посочен като правно основание за издаване на заповедта, е предвидена възможност за органа по назначаването да може да прекрати служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. За да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция и пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. По определение длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. По негова преценка може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В разглеждания случай необосновано и в нарушение на материалния закон и на неговата цел първоинстанционният съд приема че е налице съкращение на длъжността "главен инспектор" в отдел "РК"-Централен Дунав гр. Русе. Отделът е структуриран в рамките на Главната дирекция "Рибарство и контрол" и разглежданата длъжност е запазена като система от функции, задачи и задължения от една страна, а от друга- запазен е и численият състав, който е непроменен в резултат на разпоредените от органа по назначаване промени в длъжностното разписание след 23.02.2018 г. на служителите, които я заемат в Главна дирекция "Рибарство и контрол" на ИАРА, като съществува и незаета длъжност към 23.02.2018 г. за "главен инспектор" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" на ИАРА. Следователно поведението на органа доказва, че извършената реорганизация на 23.02.2018 г. не е насочена към оптимизиране на дейността на администрацията в цитираните отдели на Главна дирекция "Рибарство и контрол" на ИАРА, и освен в нарушение на материалния закон при произнасяне на обжалваната заповед е налице и нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Това е следвало да констатира съдът при проверката си по чл. 169 от АПК, което би довело до противоположен на постановения правен резултат и до отмяна на процесната заповед. С оглед на горното първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК да се уважи жалбата срещу процесната заповед. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски и ИА "РА" следва да се осъди да му заплати сумата 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,