Решение № 10293 от 1.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2017 г.

Решение № 10293 от 1.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "С. С." ЕООД ЕИК*********, представлявано от Р. Й. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 5789 от 17.10.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 1878/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на "С. С." ЕООД срещу ревизионен акт № 22002215009222-091-001/23.08.2016 г., на орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 2202/16.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., с който РА са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 33381.18 лв., главница и лихви, за данъчни периоди от месец септември 2014 г. до месец декември 2014 г. Установените задължения произтичат от непризнат данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици: "М. к." ЕООД, "Ф. с." ЕООД, "Е. т." ЕООД, "Т. м. ТМ" ЕООД, "Г. 7799" ЕООД, "В. ЕМ" ЕООД, "С. 10" ЕООД, като доставките са с предмет: разпространение на рекламни флаери, почистване на ТИР композиции и лекотоварни автомобили, абонаментна поддръжка на сайт и организиране на коледно парти, консумативи за автомобили, резервни части и консумативи, авточасти, резервни части. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на АССГ противоречат на събраните по делото доказателства и на практиката на СЕС. Н. доводи, че всички изисквания на закона за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по получените доставки от спорните доставчици са изпълнени. По фактурите, издадени от доставчиците са изпълнени всички условия за законосъобразно възникване и упражняване на правото на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 68-72 от ЗДДС. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът пред АССГ касае реалността на доставките на стоки и услуги, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на процесните доставчици. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че от представените доказателства не се установява реалност на спорните доставки на стоки и услуги, при което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице при кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, включващ както притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, така и установяването на реалното доставяне на стоките и извършване на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Р. на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл правилен е извода на съда, че лицето, което черпи права от доставката има задължението да установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки. Законосъобразно АССГ е приел, че не се установява доставчиците "М. к." ЕООД /разпространение на рекламни флаери/, "Е. Т." ЕООД /абонаментно поддържане на сайт и коледно парти/, "ф. с." ЕООД /почистване на тир композиции и лекотоварни автомобили/, "Т. м. ТМ" ЕООД /консумативи за автомобили/, "Г. 7799" ЕООД /доставка на резервни части и консумативи/, "В. ЕМ" ЕООД /доставка на авточасти/ и "С. 10" ЕООД /доставка на авточасти/, да са осъществили спорните доставки. По отношение "М. к." ЕООД - за 8 бр. Фактури, правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че обема на разпространените рекламни материали, констатираната липса на техническа обезпеченост, доказателства за предаване на рекламните флаери за разпространение, разминаване между периода на изработка на материалите и периода за който са издадени фактурите от доставчика /02,10,2014 г. -18,12,2014 г./ срока на изпълнение /по представения договор от касатора/, липсата на достатъчно активи и техническа обезпеченост на "М. к." ЕООД, обосновава в съвкупност обстоятелства, водещи до извод за нереалност на доставката. По отношение "Е. Т." ЕООД - за 3 бр. фактури, с предмет абонаментна поддръжка на сайт и организиране на коледно парти, обосновано е прието, че сайта не съществува към момента на извършената проверка, но при налични данни, че същия е създаден м. 02.2014 г., а договора за създаването му е с дата 07.05.2014 г., не може да се направи извод за реалност на доставката. На следващо място услугата "организиране на коледно парти" не е доказана като време и място на извършване, наемане на персонал или помещение, в което да е организирано партито, поради което правилен е извода на съда за обоснованост на РА в тази му част. По отношение доставките на "Ф. с." ЕООД - за 4 броя фактури с предмет "Почистване на ТИР композиции и лекотоварни автомобили", при извършването на насрещна проверка е установено, че ревизираното лице не разполага със собствени активи, а при извършена ревизия по ЗДДС за периодите 08.01.2014 г. -28.02.2015 г. /приключила с РА от 25.09.2015 г./ не е доказано от лицето, че същото е извършвало стопанска дейност. При идентичност на периодите за които са издадени процесните 4 бр. фактури с периодите в които издателя им не е извършвал стопанска дейност, съответен на доказателствата се явяват изводите на АССГ за липса на икономическа логика за извършване на доставките по тези фактури и за законосъобразност на РА в тази му част. Решението на първоинстанционния съд е правилно и по отношение доставките на "Т. м. ТМ" ЕООД - за 37 бр. фактури /консумативи за автомобили/, "Г. 7799" ЕООД - за 20 фактури /доставка на резервни части и консумативи/, "В. ЕМ" ЕООД - за 7 бр. фактури /доставка на авточасти/ и "С. 10" ЕООД - за една фактура /доставка на авточасти/. Обосновани са изводите на съда, че лисват доказателства представени на органите по приходите от посочените четири доставчика, от които да може да направи извод за реално осъществени доставки. При "Т. м. ТМ" ЕООД не се доказва реално прехвърляне собствеността върху стоките, предмет на доставка. Налице е значително несъответствие между предоставените от същото в хода на ревизията счетоводни регистри и вписаните данни в ГДД - при приходи от 66941.48 лв. отчетната стойност на продадените стоки е 345425 лв., като доставчика не притежава търговски обект и нает персонал и липсват документи свързани с процесните доставки, доказващи осъществен транспорт и товаро- разтоварни дейности. "В." ЕООД не е подавало годишен финансов отчет за 2014 г. и не е разполагало с активи, не са отчитани разходи за услуги в оборотната ведомост и не са представени съпътстващи процесните доставки документи, и дружеството не разполага с кадрови ресурс за процесния период. Относно дружество "Г. 7799" ЕООД липсват необходимите документи, за да се направят обективи изводи за наличие на кадрови потенциал или материално-техническа обезпеченост касателно процесните доставки. И трите дружества "Т. м. ТМ" ЕООД, "В." ЕООД, "Г. 7799" ЕООД не са представили доказателства пред ревизиращите за нает или собствен обект за извършване на доставките, като и доказателства свързани с транспорта на стоките, които да обективират извършена доставка - пътни листове, товарителници, разходи за гориво, и съобразно които същата може да се проследи. Не са ангажирани доказателства от касатора по отношение доставката на "С. 10" ЕООД /същевременно и предходен доставчик на "Т. м. ТМ" ЕООД и "В." ЕООД/, че е транспортирал стоките, предмет на доставката. На следващо място дружество "С. 10" ЕООД в хода на ревизията не е представило каквито и да са доказателства за реално извършен превоз на стоките до местоназначението на доставката - гр. С.. От друга страна не се установява по делото прехвърляне собствеността върху стоките, предмет на доставките. Същите не са индивидуализирани като време и място на предаване/товарене-разтоварване/, което съчетано с установената липса на аналитично счетоводно отчитане на резервни части и материали /с-ки 302 и 304/ както при касатора така и при доставчиците, обосновава извода на съда за нереалност на доставките. Допълнителен аргумент в тази насока е воденото счетоводство от страна на касатора, досежно изписването на резервните части и консумативи само стойностно по с-ка 601 /разход за материали/, и липсата на индивидуализирани МПС /собствени или наети/ от страна на касатора, в които стоките, предмет на тази доставка да са вложени. Не се кредитират пространните доводи в касационната жалба. Същите са твърде общи, не кореспондират с приетите по делото доказателства и не съответстват на обективно установените факти по делото относими към всяка една от спорните доставки. Цитирана практика на СЕС в по-голямата си част е едностранно тълкувана и поради което неотносима предвид установеното в процесния казус. П. на тезата на касатора именно негова е доказателствената тежест за доказване материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Н. е доказано по делото /включително чрез поисканата от касационния жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза/, както че процесните стоки и услуги са доставени, така и че са ползвани от ДЗЛ за целите, за които са доставени, респ. за собствени облагаеми сделки. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1531 лв, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение