Решение № 2451 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2013 г.

Решение № 2451 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Младен Златанов Младенов от София срещу решение № 4835 от 15 юли 2013 г., постановено по адм. д. № 14534/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-18-69/14 декември 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта за границата между имоти с идентификатори 68134.1893.171 и 68134.1893.170 и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част съобразно мотивите на решението. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Димитър Николов Василев, чрез пълномощника си адв. Иван Георгиев, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК, Рени Златанова Лозанова и Коста Николов Василев, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Димитър Николов Василев срещу заповед № РД-18-69/14 декември 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за границата между имоти с идентификатори 68134.1893.171 и 68134.1893.170. Съдът е приел, че при нанасянето на границата между двата имота административният орган не е спазил приоритетността на източниците за установяване на местоположението й. Поради това е отменил заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената част и е изпратил преписката за ново произнасяне в отменената част съобразно мотивите на решението. Решението е допустимо. Изложените в обратния смисъл възражения в касационната жалба са неоснователни. Посочването на погрешен номер на оспорената заповед се дължи на техническа грешка, поправена след дадените в този смисъл указания с решението от 07 декември 2012 г., постановено по адм. д. № 9037/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. При това положение не е налице просрочие на оспорването, каквото се твърди в касационната жалба. Първоначалната жалба против заповедта на началника на АГКК е подадена в законовия срок от лице с установен правен интерес, което я прави допустима за разглеждане по същество. Сато е направил тъкмо това, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение. Решението на административния съд е и правилно. Производството в случая е по създаването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри. Процедурата по тяхното създаване е установена в Глава пета от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Последните са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци - чл. 38, ал. 1 от ЗКИР. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата (в действащата по време на издаването на заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри редакция) визира приоритетно данните от: т. 1 означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, доколкото тези граници съответстват на действителната права на собствениците на поземлените имоти. Едва при липса на такива граници следва да се ползват останалите източници. По делото е назначена и изслушата съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че собствениците на имоти не са ги означили по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, както и това, че границата между двата имота е материализирана с подпорна стена. Установено е също така, че при изработването и одобряването на кадастралната карта процесната граница мужду имоти с идентификатори 68134.1893.171 и 68134.1893.170 не е нанесена съобразно наличната материализирана на място ограда. При тези данни изводът на административния съд, че при одобряването на картата не е спазена приоритетността на източниците, което е основание за отмяна на оспорената пред него заповед, е правилен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация Димитър Василев направените през тази инстаниця разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,