Решение № 5976 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8820/2016 г.

Решение № 5976 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8820/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

"В. Н." ООД обжалва Решение № 1209/02.06.2016 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 372/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 72/08.05.2014 г. на кмета на район "Одесос" - община В., нареждаща премахването на незаконен строеж "Въздушни кабелни мрежи, монтирани по фасадите и покривите на сградите, по стълбовете за улично осветление и дърветата в 8-ми микрорайон по плана на гр. В." в твърдяната като засягаща изградена от дружеството мрежа част (индивидуализирана в диспозитива на съдебното решение).

Ответникът - кмета на район "Одесос" при община В., е депозирал възражение срещу жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за недопустимост на решението поради съответна на жалбата против заповедта на основанията по чл. 159, т. 4 и 5 АПК, евентуално - за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е допустима. При извършена по повод на нея проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК се констатира недопустимост на атакуваното решение.

1. Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител. Тъй като дружеството не е нейн адресат, съответно тя не му е и съобщена изрично чрез отправяне на писмено съобщение - § 4, ал. 2, изр. 1-во ДР ЗУТ. Целта на съобщаването на акта е да се обезпечи възможността за запознаването на заинтересованата страна със съдържанието му (арг. чл. 61, ал. 2 АПК, допускащ и устно уведомяване), което пък е предпоставка да се подготви оспорването му в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

1. Дори и при отсъствието на нарочно съобщаване на административния акт, преценката за срочността на жалбата до съда е допустима, ако е установим момента на действителното узнаване на факта на издаване на конкретния акт и предмета на обективираното в него волеизявление. Приемането на противното по същество би разрешило злоупотребата с процесуално право (вж. чл. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК), изразена във възможността за неограничено във времето упражняване на правото на жалба за разлика от приложимото спрямо всички общо правило за съществуване на времеви предели за предявяване на съдебно оспорване (чл. 149, ал. 1-4 АПК).

1. По жалба на три дружества, едно от които "В. Н." ООД, против действията по изпълнението на заповеди на същия административен орган за премахване на въздушни кабелни мрежи, вкл. и Заповед № 72/08.05.2014 г., е образувано адм. дело № 3759/2015 г. по описа на Административен съд - В. (вж. определението за спиране на действията по принудително изпълнение - л. 25 и следв. от адм. дело № 372/2016 г. на АС - В.). Заявеното по това дело оспорване недвусмислено сочи на познание едновременно за индивидуализацията на заповедта и нейното съдържание - то предпоставя и очертаването на предмета на търсената защита. Ако за момент на узнаване за разпореденото с акта премахване се приеме най-късният възможен и благоприятен за оспорващия - края на 2015 г., жалбата срещу заповедта по адм. дело № 372/2016 г. е подадена на 08.02.2016 г., т. е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. С жалбата не е релевирано искане за обявяването на нищожност на заповедта, което изключва възможността по чл. 149, ал. 5 АПК за неограничено във времето оспорване.

1. Основаният на невръчването на заповедта извод на административния съд за допустимост на жалбата противоречи на резултата от обективно възможната проверка за просрочие на оспорването и поради това е неправилен. Съдебното производство, образувано по преклудираното към момента на упражняването му право на жалба е подлежало на прекратяване на основание чл. 159, т. 5 АПК. При тази отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството не е необходимо обсъждането и на въпроса за легитимацията на дружеството да атакува заповедта (чл. 159, т. 4 АПК), доколкото правилността на преценката на първоинстанционния съд в тази насока не би могла да изключи последицата от вече констатираното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.

Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили обжалваното решение и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение