Решение № 13422 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, срещу Решение 4620/16.10.2025 г., постановено по адм. д. 485/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001323004578-091-001/19.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение 141/04.04.2024 г. на касатора част, с която е ангажирана отговорността на В. за задължения на БТК - Трейдинг ЕООД по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 51 396,25 лв. главница и 22 080,71 лв. лихва.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържа се доказаност на всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Възразява се за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, Г. С. В., чрез адв. Бангеев, в писмено становище поддържа правилност на решението и претендира оставянето му в сила с присъждане на разноски по делото съобразно списък.

Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Пред АС - Пазарджик е оспорен РА Р-16001323004578-091-001/19.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената с Решение 141/04.04.2024 г. на касатора част, с която е ангажирана отговорността на Г. С. В. за задължения на БТК - Трейдинг ЕООД по ЗДДС за периода 01.01.2019 г. 30.11.2020 г. и по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 51 396,25 лв. главница и 22 080,71 лв. лихва, при следните, възприети от първостепенния съд, фактически установявания:

Г. В. е собственик на капитала и управител на БТК - Трейдинг ЕООД в периода 29.06.2017 г. до 25.02.2021 г., когато цитираните качества придобива Е. Л.. С PA Р-16001321004575-091-001/07.04.2022 г. в тежест на търговеца са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. при констатации за неотчетени приходи от продажба на стоки, укрит корпоративен данък и ДДС, както и деклариран ВОД към нерегистрирано по ДДС лице на територията на (тогава) страна членка на ЕС (Великобритания) на обща стойност 18 345,35 лв. В рамките на производство по принудително изпълнение спрямо дружеството е дългът е категоризиран като трудно събираем.

Ревизиращите сочат, че с подадените от ответника по касация справки-декларации по ЗДДС за всички периоди от м.01.2019 г. до м.11.2020 г. са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне, както и е укрит корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г., като за последния данъчен период не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, което обуславя извод, че В. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а като последица от действията по укриване на значими за облагането факти и обстоятелства е настъпила невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци.

При така установените факти от правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, разгледани са разрешенията, дадени в постоянната съдебна практика по приложението на института и е направено заключение за недоказаност на причинно-следствената връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на главния длъжник.

Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи.

По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното:

По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите, които обосновават ангажирането на отговорност, следва да са налице кумулативно, и те са:

1. Субект на отговорността - управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник;

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14 т. 1 или 2 от ДОПК; 3.

1. Деяние - укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение;

1. Причинно-следствена връзка като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

1. Невъзможност да бъде събрано вземането - дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.

1. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

Първият и петият елемент от описания фактически състав не са спорни по делото.

Подаването на справки-декларации по ЗДДС и декларации по чл. 92 ЗКПО с неверни данни представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, което значи, че доказан е бил и вторият елемент на фактическия състав. В първоинстанционното производство са събрани доказателства за начина, по който е осъществявано търговското занятие на главния длъжник в подкрепа на довода на В., че скрит собственик на дружеството е пребиваващият извън страната Е. С., въз основа на които съдът не е формирал доказателствени изводи. Независимо от това изведеното заключение за недоказаност на причинната връзка между укриването на фактите и обстоятелствата от значение за облагането и невъзможността да се съберат задълженията на БТК Трейдинг ЕООД е правилно. То се подкрепя от липсата на мотиви в РА и РД по отношение на поведението на ответника по касация в периодите на деклариране по реда на ЗДДС и ЗКПО на текущите данъчни задължения на дружеството така че да се обоснове единственият възможен извод, че самото укриване обуславя невъзможност за събирането им. Позицията на приходната администрация, че ако дружеството бе декларирало точно задълженията си и не ги беше внесло, въз основа на декларациите, които са изпълнително основание, своевременно би било образувано изпълнително дело, обуславящо възможност тези задължения да бъдат събрани, се характеризира с условност, която не покрива изискването да е налице пряка причинна връзка между действията на ревизирания и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице.

По изложените съображения оспореното решение не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито В. е направил за заплащане на възнаграждение на адв. Бангеев в размер на 4 000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2025 г., възражението за чиято прекомерност се възприема от съда като неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита, изразяваща се в подробно писмено изложение с аргументирани доводи по наведените касационни основания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение