Решение № 9914 от 24.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лиди 78 ЕООД, чрез процесуални представители адв. Н. Дишлиева и адв. Р. Беловеждова, срещу Решение 649/29.01.2024 г., постановено по адм. дело 2865/2023 г.на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед РА50-886/18.10.2022г. на гл.архитект на Столична община /СО/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да спре производството по делото до приключване на производството по административна преписка РОБ 22-ГР94- 979/10.08.2022 г. на Столична община, район Оборище или да постанови решение , с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез адв.Беловеждова, поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от Информационни услуги ЕООД разноски. Ответникът Главен архитект на СО, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Роздел Естейтс ЕООД, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Информационни услуги ЕООД в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Добранова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед РА50-886/18.10.2022г. на гл.архитект на Столична община, с която е одобрено: 1. изменение на плана за регулация на м. ГГЦ Зона Г-14 , кв. 21, промяна на отреждането и предназначението на УПИ Х-1 /ПИ с идентификатор 68134.401.365/ и УПИ XI-2 /ПИ с идентификатор 68134.401.319/ в УПИ Х-365 за общ.обслужване и УПИ XI-319 за смесено предназначение , кв.21, м. ГГЦ Зона Г-14 , район Оборище ; 2. изменение на плана за застрояване на м. ГГЦ Зона Г-14 , кв.21 с предвиждане на ново застрояване в нови УПИ XI-319 за смесено предназначение /ПИ с идентификатор 68134.401.319/ и УПИ Х-365 /ПИ с идентификатор 68134.401.365/, кв.21, м. м. ГГЦ Зона Г-14 , район Оборище ; 3. одобрен работен устройствен план за нов УПИ XI-319 за смесено предназначение /ПИ с идентификатор 68134.401.319/ и УПИ Х-365 за общ. обслужване" /ПИ с идентификатор 68134.401.365/, кв. 21, м. м. ГГЦ Зона Г-14 , район Оборище . С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Лиди 78 ЕООД срещу процесната заповед и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Излага съображения, че в случая действащият ПУП е от 2001 г. и от тогава са настъпили промени по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, които са основание за изменението му, за което има и съгласие на собствениците на засегнатите ПИ с идентификатор 68134.401.319 и 68134.401.365. Съдът е приел, че не се установяват нарушения на устройствените правила; показатели за плътност на застрояване; минимална озеленена площ и коефициент за интензивност на застрояване отговарят на ОУП; отстоянията на новопредвиденото застрояване отговаря на нормативите за това, включително към имота на жалбоподателя, предвиден в застроителния план. Одобрените проекти са в съответствие с изискванията на Наредба 7/2003г. и Наредба 8/2001 г. Т.е. налице са материалните предпоставки за издаването на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е отхвърлил жалбата, като е разгледал всички основания по чл.146 от АПК и е отговорил на поддържаните от жалбоподателя възражения. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от компетентен орган гл. архитект на Столична община, в рамките на предоставените му правомощия съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 ЗУТ и §1, ал.3 от ДР на ЗУТ. Правомощията си по посочената разпоредба кметът на СО е предоставил на главния архитект на СО със Заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. т. 1.18 от нея. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени фактическите и правните основания за издаването на акта, като мотиви се съдържат и в останалите документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Правилни са съжденията на съда за отсъствие на допуснати нарушения на материалния закон. Неоснователен е релевираният довод, че съдът не е отчел отговора на вещото лице по въпрос 8 /стр.8 от първото заключение на вещото лице - създава ли опасност за конструкцията на сградата в имота на жалбоподателя, изпълнението на изкопните работи за подземните гаражи в УПИ Х-1. По делото е безспорно установено, че към съществуващото застрояване в УПИ XIV-14 (с идентификатор 68134.401.364.1 пo КККР), е долепена едноетажната постройка, която видно от представено писмо от район Оборище" с изх. РОБ21-ВК08-609-112.05.2021г., представлява временна постройка по чл.120 ал.4 ППЗТСУ, като външната стена на тази постройка представлява монолитна ограда. Част от постройката попада в имотната граница на УПИ Х-1. Предвид временният статут на тази едноетажна постройка, както и обстоятелството, че попада в границите на УПИ Х-1 , същата не е отразена в действащия застроителен план и не може да бъде елемент от застрояването по новия план. В тази връзка съдът правилно е постановил в решението си, че тази постройка не е предмет на процесния план и процесната заповед. Ирелевантен за спора е начина на изкопни работи, още повече когато това касае сграда, която подлежи на събаряне при реализиране на инвестиционния проект. С оспорената заповед не се допускат намалени отстояния по смисъла на чл. 36, ал.1, изр. второ ЗУТ между заварената в УПИ XIV-14 сграда със статут на временна постройка и новопредвидената с проекта сграда в УПИ Х-1. Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице, което в т.4 от допълнителната СТЕ, дава становище, че отстоянието между предвиденото застрояване в УПИ-365 е на 6 метра от основното съществуващо застрояване в УПИ IV-14, което отговаря на изискванията за минимални отстояния между нежилищни сгради през страничната регулационна линия. Спазена е и разпоредбата на чл. 42, ал.2 ЗУТ, тъй като с плана се запазва предвиденото с действащия план за застрояване допълващо застрояване на вътрешната граница, с оглед покриване на калканите стени на допълващото застрояване с УПИ XII-3 и УПИ VII-11. С оспорената заповед се одобрява проект за изменение на план за регулация на м. ГГЦ Зона Г-14 , кв. 21, промяна отреждането и предназначението на УПИ Х-1 (ПИ с идентификатор 68134.401.365) и УПИ XI-2 (ПИ с идентификатор 68134.401.319) в УПИ Х-365 за общ. обсл. и УПИ XI-319 за смесено предназначение от кв. 21, м. ГГЦ Зона Г-14 по плана на гр. София. С изменението на плана за регулация не се променят вътрешнорегулационните граници на имотите предмет на проекта, както и уличнорегулационните линии, както и преотреждането им по кадастралната карта. Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, приетата и неоспорена от страните СТЕ, одобрения с оспорваната заповед проект отговаря на изискванията на ЗУТ и съответните приложими подзаконови нормативни актове Наредба 7 от 22.12.2003 г., Наредба 8 от 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че административната преписка за незаконното строителство има преюдициален характер по отношение на настоящето производство и е основание за спиране на същото, тъй като съгласно чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, основание за спиране на съдебно производство може да бъде висящността на друго съдебно производство, а не на административно такова. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че одобрения проект не е съгласуван с Министерство на културата. По делото е представено като доказателство становище с изх. 99-НН-590 от 30.12.2019 г. за съгласуване на представения проект от Министерство на културата, придружено със съгласуван проект. В същото изрично са посочени зоната в която попадат имотите предмет на плана и определения режим с предписания за опазване. Тези предписания са спазени в одобрения проект за изменение на ПУП - ИПРЗ и РУП относно УПИ Х-1 (ПИ с идентификатор 68134.401.365) и УПИ XI-2 (ПИ с идентификатор 68134.401.319) в УПИ Х-365 за общ. обсл. и УПИ XI-319 за смесено предназначение от кв. 21, м. ГГЦ Зона Г-14 по плана на гр. София. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива, както следва: На Столична община направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева; на Информационни услуги ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение, при възражение за прекомерността им, съдът редуцира до определения минимум за този вид дела в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,