Решение № 9042 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2013 г.

Решение № 9042 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2013 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Националната експертна лекарска комисия със седалище гр. София и от "Л. К. С." ООД със седалище гр. Ловеч, срещу решение № 261 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 5782 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение № 0595/174 от 11.12.2010 г. на Национална експертна лекарска комисия по хирургични болести и административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени с мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила. В касационната жалба на Националната експертна лекарска комисия са изложени доводи за необоснованост на съдебното решение като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на "Л. К. С." ООД, гр. Ловеч, са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Албена Петрова Начева от гр. София е оспорила касационната жалба в писмени бележки. Ответникът Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни. Неоснователно е възражението на ответницата Начева, че жалбата на "Л. К. С." ООД, гр. Ловеч, е просрочена, защото е заведена в деловодството на АССГ на 1.02.2013 г. Съгласно пощенското клеймо върху плика, който е приложен по това дело, жалбата е била подадена по пощата на 30.01.2013 г. в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, считано от 16.01.2013 г. След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е експертно решение (ЕР) № 0595/174 от 11.12.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по хирургични болести, с което е потвърдено ЕР № 0001/4.01.2010 г. на Териториалната експертна лекарска комисия за общи заболявания, III състав при I МБАЛ - София, за липса на причинна връзка по повод трудова злополука. Прието е, че смъртта на Цветко Боянов Начев (наследодател на жалбоподателката Албена Петрова Начева), настъпила от аневризма и дисекация на аортата на 14.12.2008 г., няма причинна връзка с трудова злополука. Решението на Административен съд София - град, с което оспореният административен акт е отменен, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съдът необосновано е приел, че "конкретното физическо натоварване - вдигане на тежък предмет по време и във връзка с трудовата дейност" се е оказало провокиращ момент за животозастрашаващо усложнение /дисекация и руптура на аортата/, протичащо на фона на съществуващо заболяване, което не е имало клинична изява и за което пострадалият не е знаел /атеросклероза/. Този извод произтича от превратното интерпретиране на заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза и от преценката на гласните доказателства, при която съдът в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК е кредитирал като безпристрастни свидетелските показания на брата на починалото лице, но не е дал вяра на свидетелските показания на служителката на предприятието - осигурител. Не са подложени на преценка писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка. От фактическа страна е установено, че Цветко Боянов Начев е работил в "Л. К. С." ООД на длъжност "транжор" с място на работа Летище София - Терминал 1, борден цех (трудов договор от 9.07.1993 г. и допълнително споразумение № 39 от 31.10.2008 г.). Съгласно приложената в административната преписка длъжностна характеристика, връчена на работника на 27.12.2006 г., заемащият длъжността "транжор" обработва месни продукти и приготвя полуфабрикати, като отговаря за тяхното добро оформяне и грамаж, дефростация, фолиране и маркиране, изготвя необходимите записи и пр. В протокол № 103 от 1.12.2009 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, съставен на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, е отразено, че на 14.12.2008 г. Цветко Боянов Начев е застъпил на работа по график след два почивни дни. Около 11 часа изведнъж му станало много лошо и се оплакал от силни болки в главата и сърцето. Повиканият лекарски екип го транспортирал до болнично заведение, но около 17 часа работникът починал от "остра сърдечно-съдова недостатъчност в резултат от разкъсване на десекираща аневризма на възходящата част на аортата с последвало изпълване на околосърцевата торбичка с кръв, довело до тампонада на сърцето" (съдебно-медицинска експертиза на труп № 1138/2008 г., изготвена след оглед и аутопсия от трима лекари от УМБАЛ "Александровска"). При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО предвижда разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от отменената Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) - отм. и чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), в сила от 18.05.2010 г., при нетравматично увреждане органите на експертизата на трайно намалената работоспособност следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на чл. 58 от КСО. С оспореното експертно решение НЕЛК не е приела причинна връзка трудова злополука по съображение, че се касае за хронично системно заболяване - мултифокална атеросклероза, произтичащо от тежки деструктивни изменения. Патологичният процес се дължи на биологични причинни фактори, които не се асоциират с факторите на работната среда и работния процес. Позовал се е на карта № 18 за оценка на риска на работното място, съгласно която физическото натоварване е оценено в първа степен с 18 точки, което според НЕЛК съответства на незначителен риск. За изясняване на спора между страните във връзка с причината за настъпилото увреждане е била допусната съдебно-медицинска експертиза, извършена от специалист по вътрешни болести и кардиология. Според заключението на вещото лице д-р Меламед, депозирано на 28.10.2011 г., с изключение на разкъсването на аортата и донякъде на хипертрофията (задебеляването) на стените на лявата камера, останалите увреждания на сърцето, констатирани при аутопсията, не могат да са в резултат на претоварване и вдигане на тежки предмети. В съдебно заседание на 12.12.2012 г. вещото лице е пояснило, че пострадалият не е знаел за развития при него атеросклеротичен процес. Настъпилото увреждане може да се дължи на извършване на тежки усилия, но кръвното налягане може да се повиши и по друга причина, която е довела до разкъсване на аортата. При травматичен характер на увреждането, довело до смъртта, поради причиняването му от физическо усилие при вдигане на тежък предмет, съдебно - медицинската експертиза би могла при поставена задача да се произнесе относно причинна връзка "трудова злополука" с оглед вида и тежестта на вдигнатия предмет. По делото обаче не са представени доказателства в подкрепа на твърдяното обстоятелство, че Цветко Боянов Начев се е почувствал зле при вдигане или след като е вдигнал някакъв тежък предмет (според твърдението в жалбата "кашони с продукция" и "тежки палета с меса"). В приложените писмени обяснения, дадени от Анка Христова Симеонова - работник кухня, Петър Райчев Янев - началник производство и Венета Колева Василева - началник-смяна в "Л. К. С." ООД, не се съдържат сведения във връзка с вдигане на тежък предмет при настъпване на увреждането. Според писмените обяснения на Анка Христова Симеонова, която е присъствала при настъпване на увреждането, на Цветко Боянов Начев внезапно му е станало лошо и тя го попитала дали зъб го боли. Свидетелят Владимир Методиев Ватрачки - приятел на починалия работник - не е съобщил сведения във връзка със злополуката. Единствено свидетелят Венцислав Боянов Начев - брат на починалия работник - е дал показания, че е разбрал, че на брат му му е станало лошо от вдигане на тежък предмет, но не е конкретизирал вида и характеристиките на този предмет, както и лицата, от които е получил тази информация. В съдебното производство е била разпитана като свидетел и Пена Маринова Аврамова - инженер-технолог по хранене в "Л. К. С." ООД, която е дала показания, че в цеха за транжиране се обработват разфасовани меса в опаковки 3, 5 и по-рядко 10 килограма. Тези показания не са били оспорени чрез представяне на документи или гласни доказателства, за да може да се приеме за доказано твърдяното обстоятелство, че пострадалият работник системно е изпълнявал извън възложените му трудови функции по длъжностна характеристика и хамалска работа - разтоварване на каси с големи разфасовки с месо. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Преценката на установените по делото фактически обстоятелства води до извод, че смъртта на осигуреното лице, настъпила на 14.12.2008 г., не може да бъде квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото липсват данни да е причинена от прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда. Не е установена и функционална връзка между заболяванията на лицето и извършваната от него работа като транжор в продължение на 15 години. Възможността дисекация на аортата да настъпи и след изключително тежко физическо усилие, както е посочено от ответницата по касация в писмените й бележки и от вещото лице, не е основание за признаване на трудова злополука, след като липсват доказателства, че в конкретния случай този тип увреждане е настъпило именно в резултат на извършено изключително тежко физическо усилие. Следва също така да се има предвид, че съгласно експертизата от аутопсията и съгласно заключението на вещото лице починалото осигурено лице е страдало от сърдечно заболяване. Оспореното експертно решение, с което не е призната причинна връзка по повод трудова злополука, е издадено от НЕЛК при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като го е отменил, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. При непредставен списък на разноските искането за разноски на касатора "Л. К. С." ООД, гр. Ловеч, следва да бъде уважено в служебно установения размер от 1075 лв. (1000 лв. за един адвокат, 50 лв. разноски за вещо лице и 25 лв. за държавна такса). В съдебно заседание на 31.05.2012 г. по адм. дело № 3297/2012 г. на ВАС, VI отд., адв. Радкова е заявила, че не претендира разноски за това производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,