Решение № 6213 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2008 г.

Решение № 6213 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Борис Николов Панов - лично за себе си и като повереник на Йорданка Чендова, Цветелина Чендова и Гергана Чендова, против решение № 429 от 23.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1638 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение с което е отхвърлена жалбата на Борис Панов против съобщение № 4476-1-1 от 11.08.2005 г., издадено от ДП "МДТ" при ТД на НАП - гр. Русе, потвърдено с решение № 15 от 2.09.2005 г. на директора на ТДД - гр. Русе, с което са определени на Борис Панов данъчни задължения за данък върху недвижими имоти за имот, находящ се в гр. Русе, местността "Сръбчето", представляващ УПИ-III 19 в кв. 1 по плана на града, източна промишлена зона, както следва: за периода 2005 г. - 24, 07 лв., и за периода 2000-2004 г. - общо в размер на 106, 01 лв., и начислена лихва за забава в размер на 33, 40 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 10 ЗМДТ и без да има доказателства по делото, е приел, че имотът не е земеделска земя. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени издаденият акт. Ответникът по делото - директорът на ТД на НАП - гр. Русе, с представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна по отношение на Борис Панов и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата в обжалваната част (в уважената част, с която е отменен обжалваният акт, решението не е обжалвано и е влязло в сила), първоинстанционният съд е приел, че тъй като ЗМДТ не дефинира понятието "земеделска земя", то следва да се ползва дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в строителните границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, и с оглед принципа, че понятията се прилагат с един и същ смисъл в нормативните актове, както и предвид това, че процесният имот е включен в строителните граници на гр. Русе - пета зона, и е индивидуализиран като УПИ III-19, което означава, че той се намира в урбанизирана територия и е урегулиран със ЗРП, то той няма характер на земеделска земя и за него се дължи данък за недвижими имоти. Съдът се е позовал на заповед № 91 от 27.01.2000 г. и на това, че има одобрено последващо изменение на регулационния план, включващ процесния имот. Предвид това е приел, че не са налице изискванията на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ за освобождаване от данък за недвижими имоти. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка (чл. 186 ГПК - отм.). Спорът по делото се свежда до характера на процесния имот - е ли той земеделска земя или не е. В настоящата инстанция е представено писмо изх. № 94ББ (105 от 12.01.2009 г., в което изрично е посочено, че ПИ № 19 в местността "Слатина" II-А е извън регулационния план на гр. Русе и попада в план за земеразделяне. Посочено е изрично, че теренът е със статут на "земеделска земя" и в отдел "Кадастър и регулация" при община гр. Русе няма данни за промяна на неговото предназначение. Посочено е също така, че това, че за имота са обособени УПИ, не е предпоставка, че той попада в регулационния план, а само това, че за същия има регулационни отреждания. Това удостоверение е различно от тези, въз основа на които първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не се касае до "земеделска земя" и е неприложима хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Предвид това настоящата инстанция счита, че делото не е изяснено от фактическа страна относно характера на процесния имот, тъй като по отношение на същия са представени противоречиви доказателства относно неговия статут. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се съберат допълнителни доказателства и евентуално с помощта на експертиза да се установи действителният статут на имота - дали се касае до "земеделска земя" или до празен парцел, включен в строителните граници на гр. Русе, и съответно от това съдът да прецени приложението на фактическият състав на нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. По отношение на останалата част от касационната жалба, подадена от Борис Панов в качеството му на пълномощник на Йорданка Чендова, Цветелина Чендова и Гергана Чендова, същата като недопустима следва да се остави без разглеждане и производството по отношение на тези лица следва да се прекрати на основание чл. 215, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като те не са участвали в съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,