Решение № 8347 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15015/2018 г.

Решение № 8347 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15015/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Борисова и М. Ценкова, подадена чрез адвокат А. Стоянов, против Решение № 1428/17.07.2018 г., постановено по административно дело № 2880/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на З. Борисова срещу Заповед № 2465/18.09.2017 г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община – Бургас. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не бил обсъдил събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответната страна – зам. кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община – Бургас, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община – Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на М. Ценкова, Ц. Ценков, И. Ценков и З. Борисова да премахнат собствения си незаконен строеж представляващ "Преустройство на апартамент с идентификатор 07079.607.3. 1. 17 по КК на [населено място], чрез приобщаване на част от покрита тераса – обща част в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се УПИ 1, кв. 46 по плана на жк. Лазур", [населено място], ПИ с идентификатор 07079.607.3. 1 по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] апартамент № 17 – да премахнат изградена на източната фасада на сградата на ет. 9 – стена от тухлена зидария с дължина ~ 1. 10 м. и височина ~ 2. 30 м., разположена на ~ 4. 33 м. южно от външен южен зид на апартамент № 17. Строежът е квалифициран от органа като строеж от IV категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта при условията на делегиране на правомощия, съгласно § 1, ал. 3 от ДР ЗУТ и посредством заповед № 572/02.03.2016 г. на кмета на община Бургас и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. С допуснатата и приета по делото СТЕ, безспорно се установява, че на мястото на извършения незаконен строеж – изградена тухлена зидария е имало преграда, която е представлява армирано стъкло, чрез която преграда се е отделяла терасата на апартамент № 17 от общата тераса. Като е установено, че с извършеното преустройство, терасата на жалбоподателите се е увеличила с 0, 40 кв. м, като така частично са приобщени общи части на сградата – покрита тераса на вход 1, на жилищна сграда, към източната тераса на апартамент № 17. Поради това, правилно е прието, че в случая е налице строителство, а не текущ ремонт, каквито били твърденията на жалбоподателката. Неоснователни се явяват и твърденията за приложение на чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ, релевирани пред първоинстанционния съд, относно това, че не се иска съгласието на останалите съсобственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им и не се изменят съществено общите части на сградата, доколкото в настоящия случай е налице отнемане на площ от общите части на сградата, без да изпълнена процедурата на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, според която се изисква решение на общото събрание на собствениците и съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, както и сключен договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма, с останалите собственици в етажната собственост. който са били част от общите части на сградата. При проведеното на 16.01.2017 г. - Общо събрание на етажната собственост и съставения въз основа не него – Протокол № 4, единодушно е било взето решение за премахване на процесната преграда. Правилно е прието отсъствието на търпимост на процесната преграда по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по изложените от съда съображения, с оглед параметрите й. Съдът правилно е указал, че е в тежест на жалбоподателката е доказването на обстоятелства от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от нея незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива не са били представени. След като строежът не е търпим и за него няма необходимите строителни книжа, то той подлежи на премахване, както правилно приема първоинстанционният съд. Не се установяват и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,