Решение № 8454 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2013 г.

Решение № 8454 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Младежка Кооперация "Ялта" АД за отмяна на влязло в сила решение № 13 428 от 19.10.2011 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 2452/2011 г. В молбата на Младежка Кооперация "Ялта" АД, подадена чрез председателя на управителния съвет Камен Филипов Кирчев, се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, като новото обстоятелство е решение от 21.06.2012 г. на Европейския съд, трети състав, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с които се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит по сделки. Според молителя данъчната администрация не е изпълнила задълженията си и е издала порочен акт, който на основание на посоченото решение следва да се отмени и делото да се върне на надлежния съд за ново разглеждане в духа на решението от 21.06.2012 г. В молбата е направено и изявление за наличие на посоченото в т. 5 на ал. 1 от чл. 239 АПК основание. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Минкова, оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното решение № 13 428 от 19.10.2011 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 2452/2011 г. е отменено решение от 06.10.2010 г., постановено по адм. д. № 634/2007 г. по описа на СГС, Административно отделение, III Г състав, в частта, в която е отменен РА № 20002531/27.11.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, Офис-център, потвърден с решение № 202/07.02.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 700 лв. на МК "Ялта" АД за данъчни периоди на месеците юни и октомври 2002 г., ноември и декември 2003 г. и януари 2004 г., както и в частта за присъдените в полза на МК "Ялта" АД - гр. София разноски и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на МК "Ялта" АД - гр. София срещу този РА в посочената по-горе част. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. Молителят се позовава на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК и като ново обстоятелство сочи решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с които Европейският съд, трети състав, се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит: "Данъчни въпроси - ДДС- Шеста директива - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Условия за упражняване - Член 273 - Национални мерки за борба с данъчните измами - Практика на националните данъчни органи - Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения - Тежест на доказване - Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения". Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или за неправилно тълкуване на закона, за наличие на каквото се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. Законодателят е имал предвид новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В конкретния случай решението на ВАС, е постановено на 19.10.2011 г., а решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз е постановено на 21.06.2012 г., т. е. то не представлява ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От определящо значение в настоящата хипотеза е това, че цитираното решение на Съда на Европейския съюз не променя фактическата обстановка, установена по административното дело и не съставлява ново обстоятелство, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на ЗДДС, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 и сл. от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на вече влезли в сила решения. В този смисъл е и постоянната съдебна практика по този тип дела: решение № 9588 от 03.07.2012 г. по адм. д. № 5621/2012 г.; решение № 13884 от 06.11.2012 г. по адм. д. № 9723/2012 г.; решение № 15069 от 28.11.2012 г. по адм. д. № 12565/2012 г., всички постановени от петчленни състави на Върховния административен съд - I колегия. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че позоваването на решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Европейският съд, трети състав, не осъществява фактическия състав на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, което налага отхвърляне на искането на "Партнерс груп" ЕООД като неоснователно. Що се отнася до твърдението, че в хода на проведените две съдебни производства кооперацията е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана поради липса на процесуална правоспособност, то същото е напълно несъстоятелно. Ревизираното лице е АД вписано в регистъра на СГС, като за това обстоятелство по делото са представени писмени доказателства. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия