Решение № 7258 от 19.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив чрез ст. юрк. К. Велева-Минкова против решение 2580/22.12.2021 г., постановено по адм. дело 1144/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. С обжалвания акт съдът е отменил по жалба на К. Лещов решение 2153-15-117 от 13.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] / протокол Ц 2140-15-265/16.12.2020 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО, изпратил е преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-15-1706/30.06.2020 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив и е присъдил разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.З от АПК. Твърди се, че осигурителният стаж на лицето в периода от 02.08.1984 г. до 07.07.1985 г. на длъжност шлосер не следва да зачита от втора категория труд, тъй като не попада в приложението на т.20 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ /ПКТП/. По подробно изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по делото - К. Лещов чрез адв. Н. Калчев в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалвания акт. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че К. Лещов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. Ц 2113-15-1706/30.06.2020 г. с необходимите документи към него. Към датата на подаване на процесното заявление лицето е навършило [възраст] и общ осигурителен стаж от 44 г. 02 м. 23 д., като от тях 14 г. 04 м. 00 д. от втора категория и 26 г. 03 м. 26 д. - от трета категория. След проведена кореспонденция между ТП на НОИ Пловдив и Авионамс АД Пловдив, при която е потвърден, от страна на цитираното дружество, периодът на положен труд от 02.08.1984 г. до 31.12.1991 г., така, както и посочено от дирекция ДВА Велико Търново и е уточнено, че длъжностна хариктеристика за посочения период липсва. С разпореждане [номер] / протокол Ц 2140-15-2651/05.02.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловидив, е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на К. Лещов при условията на чл.69б ал.2 от КСО, с аргумент, че не е изпълнено условието за 15 години трудов стаж при условията на втора категория, тъй като лицето има 14 г. 04 м. от сочената категория. С решение 2153-15-117/13.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е потвърдено горното разпореждане. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на К. Лещов решение 2153-15-117 от 13.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/ протокол Ц 2140-15-265/16.12.2020 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО като е изпратил преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-15-1706/30.06.2020 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. Изложени са мотиви, че трудът на лицето е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение, както и компенсации. Поради естеството на вредните условия на труд, които са били налице в конкретния случай за трудовата функция шлосер в цех с газопламъчен апарат /газосмесителна инсталацаия за получаване на газ пропан-бутан за пещ за капилярно заваряване/ в системата на МНО, трудът на К. Лещов през спорните периоди следва да бъде зачетен от втора категория. Първоинстанционният съд е извел извод, че ръководител "ПО" при ТП на НОИ Пловдив неправилно не е зачел осигурителния стаж, положен от ответника за периода от 02.08.1984 г. до 31.08.1985 г. на длъжности "шлосер" и стругар в цех Тръбен при осигурител МРЗ Георги Димитров - Пловдив , по настоящем Авионамс АД, като такъв от втора категория. Решението е правилно. В първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която настоящата инстанция кредитира като неоспорена от страните, изготвено от лице с нужните познания в областта. Изслушани са още свидетелите С. Станчев и Й. Йорданов, които свидетелски показания касационният съд приема за логични и обективни. При безспорно установената фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е изцяло от правно естество и се свежда до тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 69б, ал.2 КСО вр. чл. 69б, ал.3 КСО вр. чл.20 от ПКТП /отм./. Решението на Административен съд гр.Пловдив е постановено след прецизна преценка на събраните по делото доказателства и при точното прилагане на относимата материалноправна уредба. Това обосновава изведените от съда изводи, че мястото на полагане на труд на длъжност "шлосер" за периода от 02.08.1984 г. 07.07.1985 г. е помещение, в което и понастоящем се намира в експлоатация "Лентова транспортна пещ тип FFGS за капилярно запояване". Според съдебната експертиза, основните задължения на шлосер на машина за капилярно запояване е поддържане на температурния и технологичен режим на съоръженията за протичане на производствения процес и извеждането на готовите детайли от транспортната лента, а съгласно организацията на работа, линията за капилярно запояване, мястото на труда на шлосера на машина за капилярно запояване е в помещенията, в които е разположена лентата, при което е подложен на вредното въздействие на работната среда химическо и физическо въздействие. В заключението на вещото лице е отразено още, че работата е извършвана в помещение с газосмесителна инсталация за получаване на защитен газ пропан-бутан за пещ с капилярно запояване, т. е. работа с газопламъчно съоръжение, същата се е състояла в ремонтни дейности в основния производствен цех при вредни условия на труд, за което са получава допълнителен отпуск, кисело мляко, газирана вода и храна. Този труд се е полагал, ежедневно, целогодишно при неблагоприятни и вредни за здравето условия на труд. Съгласно т. 20 от ПКТП /отм./ Раздел втори, при втора категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените, Мини, кариери, солници, хидротехническо строителство и енергопроизводство се числят електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. По отношение на спорния по делото период от 02.08.1984 г. до 31.08.1985 г., съдът намира, че същият следва да бъде зачетен към втора, а не трета категория труд, каквито са оплакванията на административния орган. За да бъде приет положения от ответника труд към втора категория на длъжността "шлосер" е необходимо трудът да бъде извършен в обособен цех или звено съгласно ПКТП /отм./. Видно от т.20 на същия правилник трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория. От тази разпоредба се ползват всички електро и газо-заварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газовопламъчни апарати. Под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост. Преценявайки категорията на положения труд за процесния период, административният орган не се е съобразил и с изричната разпоредба на т.67 на ПКТП (отм.), която предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, както правилно е установил първоинстанционният съд. Приложимостта на т.67 ПКТП (отм.), се извежда от фактите по делото, тъй като К. Лещов е полагал труд на длъжност шлосер, в цехове със специфична насоченост, посочени в цитирания правилник. По делото няма спор, че в периода от 02.08.1984 г. - 31.12.1991 г., лицето е работило, последователно, като "шлосер", стругар и шлосер на машина за капилярно заваряване в цех Тръбен на Авиоремонтен завод на българска армия. Посоченият период на полагането на труд от страна на ответника, следва да бъде зачетен за такъв от втора категория и преобразуван: при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория при условията на чл.104 ал.2 от КСО. От заключението на вещото лице в първоинстанционното производство се извежда извода, че вредните въздействия на работната среда са еднакво неблагоприятни за длъжностите "шлосер", "стругар", "шлосер на машина за капилярно заваряване". Това е така, защото, както се посочва в СТЕ работната среда /мястото на упражняване на трудовата дейност/ на всички посочени по-горе длъжности, е едно и също, а именно в цех Тръбен на Авиоремонтен завод, в който цех се извършват всички етапи и процеси по капилярна заваряване на изделия за военна техника. Посоченото се потвърждават и от събраните по делото доказателства, вкл. от показанията на свидетелите разпитани пред административния съд. Поради изложеното касационният съд обоснова извод, че административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл.9, ал.2 и чл.36, ал.1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бяха взети предвид горните обстоятелства в административното производството би могло да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи Административен съд гр. Пловдив е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените по делото разноски в доказан размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Предвид направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира същото за неоснователно поради фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 8, ал.2, т.2 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за близко до установения минимум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,