Решение № 14642 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2012 г.

Решение № 14642 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2012 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е с правно основание чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Атанасов Василев от гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 165, бл. 27, вх. "В", ет. 2, ап. 25, против решение № 2981/16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2815/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения частичен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на претърпени имуществени вреди в размер на 1000 лева, от общо твърдените в размер на 12770 лева, за периода 09.08.2006 г. до 30.10.2007 г., в резултат на издаването на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 790/09.08.2004 г. на кмета на община Аврен, обл. Варненска. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, без да са сочени конкретни пороци при неговото постановяване, но от съдържанието на жалбата могат да се изведат оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и да уважи предявения от него иск. Ответникът - община Аврен, с. Аврен, обл. Варненска, редовно призован, не се явява законния представител и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като са останали недоказани твърденията на ищеца, че са налице реално претърпени вреди, както и причинната връзка между действията на кмета, чрез издадения от него административен акт и сочения вредоносен резултат. Намира, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че не са налице обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на общината. Предлага да се остави в сила решението, което намира за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като редовно подадена, в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Варна се е произнесъл по искът на Василев против община Аврен за причинени му имуществени вреди в размер на 1000 лева, предявен като частичен от общ в размер от 12770 лева, причинени му от изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед № 790/9.08.2004 г., които вреди са настъпили в периода от 9.08.2006 г. до 30.10.2007 г. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на Василев като е приел, че същия не провел дължимото пряко и пълно доказване на своята претенция. Освен това е прието, че ищецът не е доказал твърдяното от него обстоятелство, че отменената заповед № 790/09.08.2004 г. е била изпълнена въпреки суспензивния ефект на подадената жалба пред Варненски районен съд. Съдът е посочил, че доколкото в периода от издаването до отмяната на заповедта, същата не е породила нито правни, нито фактически последици, то не е и предизвикала промяна в правната сфера на ищеца. Допълнителен довод на съда е, че не е налице причинно-следствената връзка между недоказаното изпълнение на незаконния акт и реално претърпените вреди. По делото е безспорно установено, че Заповед № 790/9.08.2004 г., издадена от кмета на община Аврен, която е сочена като причина за настъпването на увреда в патримониума на ищеца, не е влязла в сила, тъй като след издаването й е била оспорена от Василев по съдебен ред пред Варненския районен съд. Съгласно приложимото към онзи момент правило на чл. 23, ал. 2 от ЗАП (отм.) оспорването е суспендирало влизането в сила на административния акт. Впоследствие, с влязло в сила съдебно решение, заповедта е и отменена. По делото също е безспорно установено, че спрямо процесната заповед не е било допуснато предварително изпълнение по надлежния ред - по чл. 23, ал. 3 от ЗАП (отм.), както и че същия не е подлежал на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. При това положение, се налага изводът, че издаденият и отменен впоследствие акт, никога не пораждал своето правно действие, търсено от административния орган при издавено. Ето защо, макар и насочен към правната сфера на ищеца, актът не я е засегнал. Съдът е отхвърлил иска, като е приел, че твърдените в исковата молба имуществени вреди, произтичащи от отменения акт на кмета на община Аврен, не са доказани по безспорен начин от ищеца. Обосновано и в съответствие със събраните и обсъдени в решението доказателства са изводите на съда за липса на установена вреда и пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда и отменения акт. Намеренията на ищеца да реализира продукция на зеленчуци или плодове, както и намеренията му за строеж на помещения за инвентар и работници, чието строителство е препятствано от незаконосъобразния административен акт не може да се приеме като обстоятелство, намиращо в непосредствена връзка с отменения административен акт. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав за отговорността на държавата, респ. общината, са включени следните елементи: 1.Незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. Вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и 3. Настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината, по посочения закон. Доказателствената тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението за вреди. Вредата като правен институт представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Като е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена и тя се състои в претърпени загуби и пропуснати ползи. Границата на отговорността се разпростира до вредите, които "са пряка и непосредствена последица от увреждането". В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите за ищеца произтичат от отменен незаконосъобразен административен акт - отмяна на заповед № 790/09.08.2004 г. на кмета на община Аврен с решение по гр. дело № 3946/2004 г. на Варненски районен съд. Наличието на отменен административен акт не е достатъчно обаче за ангажиране на отговорността на държавата или общината по реда на ЗОДОВ. Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва единствено с отмяната на административния акт и не следва да се доказва. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да докаже характера и вида на вредите, които твърди, че е претърпял, както и техния размер. Липсват основания за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Твърдението, че такива са налице, не е достатъчно в производството по чл. 203, ал. 1 АПК. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,