Решение № 11739 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Хюсеинов от [населено място], Разградска област срещу Решение 62 от 27.04.2021 г., постановено по адм. д. 99/2021 г. по описа на Административен съд Разград. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено решението на ОИК- Исперих с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Общинска избирателна комисия Исперих, редовно призован, не изпраща представител, не депозира отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на И. Хюсеинов- кмет на [населено място], област Разград против Решение 196 от 07.04.2020 г. на Общинска избирателна комисия Исперих, с което на основание чл. 42, ал. 3, във вр. с чл. 42, ал. 1 , т. 5 от ЗМСМА са прекратени предсрочно правомощията му като кмет на кметство [населено място], община Исперих. За да стигне до този правен резултат, АС-Разград е приел следното от фактическа и правна страна : С Решение 160/04.11.2019 г. на Общинска избирателна комисия Исперих И. Хюсеинов е обявен за избран кмет на кметство [населено място], област Разград, непосредствено след което същият е положил клетва и е встъпил в длъжност. След получен на 13.01.2021 г. сигнал за несъвместимост Общинската избирателна комисия (ОИК) е уведомила Хюсеинов на основание чл.26 от АПК за започналото производство и му е предоставила възможност да заяви становище и ангажира доказателства. Видно от представено по делото удостоверение от Агенция по вписванията /л.37 по делото/, в Търговския регистър към 09.09.2009г. е вписан ЕТ З.-56-И. Хюсеинов със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Разград, чийто собственик е И. Хюсеинов. Този едноличен търговец е заличен на 21.01.2021г., видно от писмо от Агенция по вписванията /л.35 по делото /. ОИК- гр.Исперих е приела, че И. Хюсеинов не е изпълнил в срок задължението си по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА, поради което на основание чл. 42, ал. 3, във вр. с чл. 42, ал. 1 , т. 5 от ЗМСМА със свое Решение 196/07.04.2021 г. е прекратила предсрочно правомощията му като кмет на населеното място. Решението е прието в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Административният съд е приел, че атакуваният пред него административен акт е законосъобразен. Решаващият извод на съда се основава на обстоятелството, че жалбоподателят не е предприел действия по прекратяване на търговската си дейност като едноличен търговец в указания от закона срок, съответно -не е уведомил за това председателя на Общински съвет - Исперих и ОИК. По горните съображения административният съд е заключил, че са налице законовите предпоставки за предсрочното прекратяване правомощията на Хюсеинов като кмет. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал относимите към спора доказателства , обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е формирал обосновани правни изводи, съответстващи на приложимите към случая материалноправни норми. Видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗМСМА, пълномощията на кметовете на общини, кметовете на райони и кметства възникват от деня на полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 от ЗМСМА.Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА забранява на кметовете на общини, на райони и на кметства, на кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и на секретарите на общини да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. Целта на разпоредбата е да предотврати всякакви възможности за възникване конфликт на интереси и злоупотреба с власт от страна на визираните в разпоредбата лица. Същата изключва съвместяване на функциите на кмет на кметство с извършване на търговска дейност. Изискването е императивно, валидно е за целия период на мандата и е продиктувано от волята на законодателя да изключи всяка потенциална възможност за конфликт на интереси и злоупотреба със служебни права. В този смисъл нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА разпорежда в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати, лице, което осъществява дейност или заема длъжност, посочена в ал.1, да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаване на заеманата длъжност и да уведоми писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. За да бъдат изпълнени изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е необходимо: 1. лицето да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността/освобождаване на длъжността, визирана в ал.1; 2. да уведоми писмено за предприетите действия председателя на общинския съвет, и 3. да уведоми писмено за предприетите действия общинската избирателна комисия. Неизпълнението на изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА води до предсрочно прекратяване пълномощията на кмета според изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА (при изпълнение на процедурата по чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА). От доказателствата по делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че към датата на полагане на клетва, т. е. към началния момент на възникване на мандата, касаторът е бил регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ З.-56- И. Хюсеинов с ЕИК[ЕИК]. Като едноличен търговец той попада в една от алтернативно посочените хипотези на несъвместимост по чл. 41 от ЗМСМА. Липсват каквито и да било доказателства касаторът да е предприел някое от необходимите действия в срока по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА - до 06.12.2019 г., тъй като според данните от Търговския регистър едноличният търговец е заличен едва на 27.01.2021 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че, предвид представеното по делото Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП- Варна /л.90 по делото/, същият е прекратил дейността си като ЕТ още на 05.10.2010г., поради което не е налице първоначална несъвместимост към датата на полагане на клетва като кмет. Данните, съдържащи се в цитираното по-горе удостоверение съставляват деклариране за прекратяване на дейност като самоосигуряващо се лице за целите на самоосигуряването по КСО, но не съставляват прекратяване на търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Видно от разпоредбата на чл.60а,т.1 от ТЗ при прекратяване на дейността си търговецът следва да предприеме действия по заличаване на вписването му в Търговския регистър, т.е. едва със заличаването на ЕТ в Търговския регистър се демонстрира неизвършването на търговска дейност по см. на чл.41, ал.1 от ЗМСМА. Неоснователни са и развитите от касатора доводи за липса на правен интерес на лицето, подало сигнала до ЦИК. Това лице не е жалбоподател, а сигнализатор, поради което по отношение на същото не следва да се изследва наличието или липсата на правен интерес по смисъла на това понятие,приложим към жалбоподателите. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение