Решение № 5657 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. С решение 980 от 26.07.2022г., постановено по адм.д. 704/2022г. Административен съд Бургас, 21-ви състав, е отменил по жалба на Неомакс 09 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Александровска 47, ет.3, представлявано от управителя С. Спасова, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ BG16RFOP002 2.095 7650/21.03.2022Г., издаден от началник сектор проверки при ЦУ на НАП, потвърден с решение 28/13.04.2022г. на директора на ТД на НАП - Бургас, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или надплатени, в размер на 18 094,81лв. , ведно с дължима лихва за периода 29.01.2021г. до 21.03.2022г. в размер на 2 096,15лв. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 050лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите Бургас, чрез процесуалния си представител Д. Чолакова. В същата се прави оплакване, че постановено решение на Административен съд Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт. Ответното по касационната жалба дружество Неомакс 09 ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Александровска 47, ет.3, представлявано от управителя С. Спасова, чрез своя процесуален представител адв.Х. Хаджиатанасова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С решението си Административен съд Бургас е отменил по жалба на Неомакс 09 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.Александровска 47, ет.3, представлявано от управителя С. Спасова, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ BG16RFOP002 2.095 7650/21.03.2022Г., издаден от началник сектор проверки при ЦУ на НАП, потвърден с решение 28/13.04.2022г. на директора на ТД на НАП - Бургас, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или надплатени, в размер на 18 094,81лв. , ведно с дължима лихва за периода 29.01.2021г. до 21.03.2022г. в размер на 2 096,15лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения административен акт издадените заповеди на министъра на здравеопазването за въведени противоепидемични мерки, подаденото заявление от Неомакс 09 ООД за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, с код на процедурата BG16RFOP002 2.095, отпуснатата му безвъзмездна финансова помощ в размер на 65 466,01лв., заповедта на изпълнителния директор на НАП З ЦУ 3473/01.12.2021г., с която е разпоредено извършване на проверка на конкретно посочени лица, изпратеното съобщение до жалбоподателя за резултатите от извършената проверка, издадения акт за установяване на публично държавно вземане. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. На първо място е дадено тълкуване на нормата на чл.26б ЗМДВИП относно възстановяване на неправомерно изплатени или недължимо платени суми. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта /стр.6 и 9 от решението/. Като безспорни между страните са били отбелязани следните факти: - вида и характера на дейността на дружеството, както и че същото отговаря на критериите да бъде определено като микро, малко и средно предприятие; че през периода 29.10.2020г. до 23,00ч. на 27.11.2020г. дейността му е обхваната от действието на заповед РД 01 626/27.10.2020г. и заповед РД 01 655/13.11.2020г. на министъра на здравеопазването, като е била ограничена във връзка с въведените изисквания за физическа дистанция и намалено работно време; че за останалия период от време от 23,30ч. на 27.11.2020г. до 31.01.2021г. дружеството е преустановило дейността си съгласно заповеди РД 01-677/25.11.2020г. и РД 01 718/18.12.2020г. на министъра на здравеопазването. Като спорни между страните съдът е определил дали при определяне на безвъзмездната помощ следва да се вземат предвид и периодите, през които дейността на жалбоподателя е била само ограничена, а не преустановено 29.10.2020г. 27.11.2020г., съответно при определяне на размера на помощта да се вземе предвид оборота на дружеството, относим към посочения период 29.10.2019г. 27.11.2019г. По отношение на първия спорен въпрос решаващият съд е приел, че помощта се следва и за периодите, през които дейността на дружеството е била само ограничена, а не изцяло прекратена. Този извод е обоснован на следните обстоятелства: - тълкуване на нормата на чл. 23б от посочения ЗМДВИП; одобрените за програмата Условия за кандидатстване и условя за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020г., Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002 2.095Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки критерии, и по точно посочения в т.11.1 4 Критерий за допустимост, в която е предвидено, че допустими за предоставяне на помощта са тези предприятия, чиято дейност е преустановена или ограничена вследствие заповеди на министъра на здравеопазването /посочени изрично/; създадената съдебна практика по спорове за отказ за подпомагане с мотив, че се подпомагат само предприятия, които са преустановили дейността си, но не и такива, които само са я ограничили; че дейността на жалбоподателя е засегната от цитираните по-горе заповеди на министъра на здравеопазването, като за едни периоди е била ограничена, а за други напълно преустановена; че при подаване на заявлението за подпомагане дружеството е подало коректно данните, въз основа на които е била изчислена и заплатена помощта; че административният орган в нарушение на закона е приел, че на дружеството не се следва помощ за периода от 29.10.2020г. до 27.11.2020г., през който период дейността е била само ограничена, но не и преустановена. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразността на оспорения акт е посочено обстоятелството, че същият противоречи на основни принципи на административния процес и по конкретно на чл.6,ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо. Според първоинстанционния съд, няма нито разум, нито справедливост органът да иска връщане на отпуснати средства, ведно с прилежаща лихва, които средства са получени от лицето при спазване на условия, утвърдени от самия орган. Прието е, че при фактите установени по делото следва да се приеме, че дружеството-жалбоподател е получил средствата по акта при липсата на която и да е от предпоставките по чл.26б,ал.5 ЗМДВИП за връщането им. Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта, което обуславя неговата отмяна. Решението на Административен съд Бургас e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ДОДОП Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Ответното по касация дружество Неомакс 09 ООД е подало заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по посочената процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, с код на процедурата BG16RFOP002 2.095, като му е отпуснатата безвъзмездна финансова помощ в размер на 65 466,01лв. В последствие при извършена проверка е установено, че с оглед разпоредбата на чл. 26б,ал.1 ЗМДВИП дружеството следва да бъде подпомагано само за периода 27.11.2020г. до 31.01.2021г., за който период то е преустановило работа, но не и за периода от 29.10.2020г. до 27.11.2020г., през който период дейността е била само ограничена. Това е послужило на основание чл.26б, ал.5 ЗМДВИП да бъде издаден процесния акт за установяване на публично държавно вземане. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е незаконосъобразен и е отменил същия. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. В допълнение на изложеното и в отговор на оплакванията развити в касационната жалба, следва да бъде посочено следното: Нормата на чл.26б,ал.1 ЗМДВИП, на която се позовава касатора, има следното съдържание : На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца. В изпълнение на нея норма с Решение 947/18.12.2020 г. на Министерския съвет на основание чл. 26б от ЗМДВИППП е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" е размер на 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер НАП. Със същото решение на МС НАП е определена за администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Според приложението към т. 3 от решението на МС подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Изпълнителния директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", представени и приети от първоинстанционния съд. В подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условия за кандидатстване, е предвидено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-0718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност съгласно данни за последната отчетна финансова година след 2019 г. в един от посочените кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности КИД 2008 Приложение 3 към условията, един от които 56 "Ресторантьорство". Във формуляра за кандидатстване за помощта Неомакс 09 ООД е поискал предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 20% по отношение на следните обекти : ресторант Инканто и бар ресторант Фууд енд Калчър, и двата находящи се в гр.Бургас, бул.Янко Комитов 6, МОЛ Галерия, като е заявен код на икономическата дейност 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене, като е посочен оборот за референтни период 29.10.2020г. до 31.01.2021г. в размер на 327 330,07лв. Заявената дейност попада в код 56 "Ресторантьорство", посочен в подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условия за кандидатстване и включва както дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, така и други дейности по приготвяне и доставяне на храна. . Спорният въпрос между страните е дали дружеството има право на подпомагане и за периода от 29.10.2020г. до 27.11.2020г., през който период дейността му не е преустановено, а само ограничена предвид намаляване на местата за сядане в заведенията и ограничаване на работното време на същите. При изграждане на своите изводи по спора правилно първоинстанционният съд се е позовал на подробните мотиви на Върховния административен съд в решение 3808/20.04.2022 г. по адм. дело 10164/2021 г. на ВАС и тълкуването в същото на т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване във фаза 1 и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, утвърдени със Заповед З-ЦУ-1853/23.12.2020 г., които не следва да се преповтарят. Обосновано съдът е посочил, че "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. Същото тълкуване е направено и в решение 3022 от 31.03.2022 г. по адм. д. 10880/2021 г. на ВАС, решение 7426 от 25.07.2022 г. по адм. д. 2591/2022 г. на ВАС, решение 2974 от 21.03.2023 Г. по адм. д. 151/2023 Г. на ВАС и други. Съгласно т.11 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г. е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закон за туризма, каквито са и процесните посочени по горе обекти т.е. същите са неблагоприятно засегнати от въведените мерки. Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСEФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), са влезли в сила. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът - да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на процесния АУПДВ. При тези факти следва да бъдат споделени напълно изводите на административния съд за това, че процесният АУПДВ влиза в остро противоречие с един от основните принципи на административното право, заложен в чл.6,ал.1 АПК че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ТД на НАП Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,