Решение № 8006 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2017 г.

Решение № 8006 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ . Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. с ЕТ "Мишела- Д. К." срещу Решение № 13 76/20.07.2017 г. по адм. д. № 263/2017 г. на Административен съд /АС/ - В., с което е отхвърлена жалбата на Д. Н. К. с ЕТ "Мишела- Д. К." срещу Ревизионен акт № Р-03001816000694-091-001/21.10.2016 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Д. Б. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП В., възложил ревизията и Г. В. К. на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция "Контрол" при ТД на НАП В. - ръководител на ревизията. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, в писмена молба оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу Ревизионен акт № Р-03001816000694-091-001/21.10.2016 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Д. Б. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП В., възложил ревизията и Г. В. К. на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция "Контрол" при ТД на НАП В. - ръководител на ревизията, с което за периода м. януари 2015 г. и м. февруари 2015 г. са установен задължения по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 4727.83 лева главница и лихви за забава в размер на 792.07 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е направил извод, че в тежест на жалбоподателя, който се е позовал на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данъка, е да докаже изпълнението на условията по него и в частност, че получателят на услугата е данъчно задължено лице. Съдът не е кредитирал свидетелските показания по делото, предвид несъответствието между датите на спорните фактури, датите на писмените доказателства: потвърждение за получаване на стоки от 06.02.2015 г. /стр. 59 и стр. 63/ и международна товарителница от 15.01.2015 г; и датите на преводните нареждания: от 04.11.2015 за самата от 9 875 и от 11.02.2015 г. за сумата от 12 774,26 лева. Приел е и за неустановен факта, че плащанията но спорните фактури са били извършени от управителя/собственика на румънското дружество - получател по тях. Посочил е също така, че показанията на двете свидетелки, че румънския търговец сам е идвал за готовата продукция също противоречат на задължението по т. 3.1 от договора за изработка па ишлеме. В крайна сметка административният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са определили за довнасяне ДДС в общ размер на 4727.83 лева главница и лихви за забава в размер на 792.07 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос е дали доставките на фактурираните услуги - изработване на ишлеме на облекло с получател румънското дружество са осъществени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представените писмени доказателства от жалбоподателя - едноличен търговец за предаването и приемането на изготвената на ишлеме продукция и нейното транспортиране от България до Румъния, където е постоянния адрес и обичайното пребиваване на получателя, не си съответстват като дати и това не може да бъде преодоляно със свидетелски показания. Също така от тези свидетелски показания става ясно, че стоките не са предавани на превозвач за международен превоз, а на управителя на румънската фирма, който извършвал превоза с личната си кола. В същото време в част от представените ЧМР е записано, че стоките са предадени на трето лице - превозвач, а в другите няма никакво отбелязване. В представените приемо - предавателни протоколи с характер на потвърждение не са упоменати точен вид и количество на изработената стока. Плащанията са извършени също в България, в български лева. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от представените доказателства не може да се направи категоричния извод, че стоките, предмет на извършената услуга, са напуснали страната. Настоящата инстанция счита за обоснована и съответна на установените в хода на съдебното производство факти преценката на съда, че не е доказано действително осъществяване на доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС от първоинстанционния жалбоподател, като едноличен търговец към румънското дружество, както и реализирането на вътреобщностна доставка по чл. 7 ЗДДС. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 606 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,