Решение № 4264 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2017 г.

Решение № 4264 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Дешева от [населено място] против решение № 93 от 10.08.2017 г., постановено по адм. дело № 186/2017 г. на Административен съд - Габрово, в частта, с която съдът, след като е отменил Акт за установяване на задължения № МДТ. 4221/24.08.2015 г., издаден от главен специалист при Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, потвърден с решение № 4221/19.02.2016 г. на директора на Дирекция "ПМДТ" в общината, е върнал преписката за ново произнасяне от компетентния административен орган. Касаторът релевира доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът в мотивите си неправилно е приел, че за притежавания имот се дължи такса за изграждане, поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци. Счита, че не дължи и такава такса, поради което съдът е следвало само да отмени оспорения акт, без да връща преписката на административния орган. Според Дешева, с връщане на преписката на издателя на акта не са настъпили целените за нея правни последици. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноските по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУЗ №МДТ. 4221/24.08.2015 г. на главен специалист в Дирекция "ПМДТ" при Община Севлиево, с който на жалбоподателката Н. Дешева са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2014 г. За да постанови решението си съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган е определил такса битови отпадъци за декларирания от жалбоподателката имот за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване. Обосновал е извод, че ТБО се дължи само за предоставяна услуга по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ. Приел е, че нито от съдържанието на акта, нито от преписката по издаването му не става ясно по какъв начин е определен размерът на задълженията за отделни компоненти, а мотиви липсват и в решението на горестоящия административен орган. Поради това е отменил АУЗ като незаконосъобразен. Върнал е преписката на органа с указание да установи нов размер на задължението за ТБО за конкретния недвижим имот само за компонента на ТБО по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, ведно с дължимите лихви за просрочие. В частта, в която първоинстанционният съд е отменил оспорения акт за установяване на задължения решението е влязло в сила като необжалвано и се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК тя задължава страните да преустановят правния спор и те повече не могат да оспорват правилността на съдебно установеното. Касаторът Н. Дешева има правен интерес да обжалва решението на административния съд в частта, в която преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. В този случай на касационен контрол подлежи единствено преценката на административния съд за връщане на преписката на компетентния орган по приходите. Настоящият съдебен състав приема, че след като е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд неправилно е върнал преписката за ново произнасяне от органа по приходите с мотив, че естеството на акта не позволявало решаването на въпроса по същество. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ /пр. ред., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ публичните вземания на общината се събират по реда на ДОПК, който с чл. 160, ал. 1 ДОПК задължава съдът да реши делото по същество. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като тази хипотеза не се прилага за ревизионните актове, предвид изричната норма на ал. 4. Актът за установяване на задължения е издаден служебно в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, а не по отправено от жалбоподателката искане, поради което съдът, след като го е отменил, не е следвало да връща преписката на административния орган. Събирането на местните данъци и такси е задължение на органа по приходите. Няма пречка той да извърши нова проверка и, съобразявайки мотивите на влязлото в сила съдебно решение, да издаде нов акт. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно. Воден от горното, Върховният административен съд