Решение № 11840 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2014 г.

Решение № 11840 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на началника на Митнически пункт /МП/ "Варна запад" и началника на Митница Варна срещу решение № 1685 от 7.07.2014 г. по адм. д. № 3778/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 4444-1345-5 от 21.08.2013 г. на началника на МП "Варна-запад" към ЕАД № 11BG002002H0083850/11102011, потвърдено с Решение № Ф47-82-1/8.10.2013 г. на началника на Митница Варна, с което е извършена корекция на данните в ЕАД и на "Фибран България" АД са определени задължения за митни сборове, както следва: А00 /мито/ - 6 849,45 лв, А30 /антидъмпингово мито/ - 61 547,24 лв. и В00 /ДДС/ - 33 249,21 лв. Касаторите, в посоченото им по-горе качество, както и чрез общия си процесуален представител поддържат, че решението е необосновано, като постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат подробни съображения в подкрепа на тезата си, че митническата декларация е подадена от лице с представителна власт по отношение на дружеството. Искат отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Фибран България" АД срещу решение на началника на МП Варна-запад. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Фибран България" АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба на началника на митница Варна е недопустима. Последният е горестоящ административен орган по смисъла на чл. 93 АПК. Той се произнася по подадените по реда на чл. 220 ЗМ жалби. Доколкото посоченият текст препраща без други допълнения и уточнения към АПК, то при отхвърляне на жалбата от страна на горестоящия административен орган, както е в случая, на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт, съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК. В случая този акт е Решение № 4444-1345-5 от 21.08.2013 г. на началника на МП "Варна-запад" към ЕАД № 11BG002002H0083850/11102011. Следователно и на основание чл. 153, ал. 1 АПК страна в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт, а именно началникът на МП "Варна-запад". Неправилно АСВ е конституирал като ответник началника на Митница Варна. Последният недопустимо е участвал в съдебното производство. Съответно, касационната жалба, подадена от началника на Митница Варна, изхожда от ненадлежна страна, по смисъла на чл. 215, т. 1 АПК, която недопустимо е участвала в съдебното производство. Поради това тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба, подписана от началника на МП Варна-запад, който е надлежно представляван в процеса пред касационната инстанция, съгласно пълномощно № 4424-832/30.07.2012 г., от юрк. Сърбинска, е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че на 11.10.2011 г. на МП "Варна Запад" е подаден ЕАД, заведен под № 11BG002002Н0083850/11102011 за поставяне под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стока - 244000 кв. м. стъклофибърна мрежа с нето тегло 35 830кг, с произход Малайзия. Стоката е декларирана с тарифен номер 7019400050, преференция 200 при митническа стойност 68220,50 щатски долара или 97849,35 лв. по съответния фиксинг. Получател на стоката, съгласно вписването в кл. 8 на ЕАД е "Фибран България" АД, гр. София, а изпращач на стоката е "Ясим Сендириан Берхат", Малайзия, която е вписана като държава на произход, съгласно сертификат за произход № KL 2011/24626 от 13.09.2011 г., издаден от Министерството на международната търговия и промишлеността, Малайзия. Определените във връзка с декларацията задължения са на стойност 23679, 55 лв., от които А00 - мито 3424,73 лв. /при преференциална ставка 3,5%/ и В00 - ДДС - 20254, 82 лв. Първоинстанционният съд е възприел изцяло съдържанието на представеното в хода на производството копие от доклад на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, както и данните в приложената по делото кореспонденция с Агенция "Митници", без да излага съображения относно доказателствената стойност на тези документи. Именно във връзка с доклада, който е получен на 31.07.2013 г. от митническите власти е извършена повторна проверка на митническата декларация и приложените към нея документи. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, във вр. с чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС, с обжалваното Решение вх. № 4444-1345-5/21.08.2013 г. е прието, че за внесената стока, без промяна на митническата и стойност, са дължими както следва: А00 /мито/ - 6 849,45 лв., А30 /антидъмпингово мито/ - 61 547,24 лв. и В00 /ДДС/ - 33 249,21 лв. Този размер на задълженията е определен във връзка с променен код на стоката в кл. 33 - 7019590010В999 и промяна на страната на произход - от Малайзия на Китай. Фактическата обстановка по вноса, включително относно страната на произход, описана в оспореното решение, е изцяло възприета от първоинстанционния съд. Неправилно АСВ приема, че подаването на митническата декларация е извършено от лице без представителна власт, което е и основният му довод за отмяна на решението на началника на МП "Варна Запад". Безспорно в кориците на делото се намира пълномощно от "Фибран България" АД за "Вилхелмсен Шипс Сървис" ЕООД за пряко представителство пред митническите органи по смисъла на Митническия кодекс. Доколкото предметът на дейност на упълномощеното юридическо лице е именно представителство и посредничество, всяко физическо лице, на което е възложено по служба да осъществява функции във връзка с предмета на дейност на представителя, е можело да подаде митническата декларация. Очевидно, подаването на тази декларация като последователност от действия, е дейност, която физически може да бъде осъществена само от физическо лице, а не директно от самото юридическо лице. Освен това в кориците на делото се намира и пълномощно, с което Адриан Адрианов Андреев, наред с още 11 служители на юридическото лице е упълномощен да го представлява във връзка с основната му дейност. В самото пълномощно е посочено, че то следва да се тълкува разширително в полза на изброените представители. Пълномощното е от общ характер и очевидно е свързано с цялостната дейност на дружеството, включително с поетите от него задължения за представителство пред митническите органи, които задължения, както се посочи, са част от основната му дейност. Липсват твърдения и доказателства "Вилхелмсен Шипс Сървис" ЕООД да е възразило по отношение на действията на лицето Адриан Адрианов Андреев по подаване на декларацията. При предмет на дейност "представителство и посредничество" и предвид общия характер на пълномощното, логичният извод е, че то касае цялостната дейност на дружеството, а не отделни негови действия, каквито в случая не са изрично изброени. В подкрепа на този извод касационната инстанция изхожда и от нормалната търговска практика, която в обичайните случаи е максимално опростена и лишена от формализъм, с оглед улесняване на търговския оборот. Освен това, подаването на митническа декларация е действие по управление, което не изисква строга форма на учредената представителна власт, освен такава за доказване пред митническите органи. В случая задълженията за митни сборове не възникват от самото деклариране на стоката, а са свързани с вида и произхода на стоката, които не се оспорват в процеса. Не на последно място, действията по вноса на стоката не се оспорват от задълженото лице. Безспорно е, че то е внесло процесната стъклофибърна мрежа, като данните, посочени в декларацията, също не се оспорват от него. Обстоятелствата, довели до промяната на размера на митните сборове, са свързани с нови констатации, довели до корекции в декларацията, нанесени от самия митнически орган, а не от декларатора. Нещо повече, установените с оспореното решение митни сборове са били заплатени от ответника по касация. Защитният довод за липса на представителна власт не е наведен в хода на административното производство, нито с жалбата, а е повдигнат за пръв път в съдебно заседание на 18.06.2014 г. Житейски нелогично е близо три години след осъществения внос да се твърди, че той всъщност не се е състоял, защото митническата декларация не е попълнена от надлежно упълномощено лице. По изложените съображения, решаващите изводи на АСВ, въз основа на които е уважена жалбата на ревизираното лице, са неправилни. АСВ е следвало да вземе становище по обстойните доводи на жалбоподателя за недоказан произход на стоката от Китай и относно доказателствената сила на финалния доклад на OLAF от проведеното разследване и приложенията към него. Въз основа на това е следвало да бъде обсъдено приложението на относимото европейско и национално законодателство към установената фактическа обстановка, включително съдът е следвало конкретно да прецени законосъобразно ли е определянето на конвенционално мито в размер 7% от митническата стойност, вместо 3,5%, законосъобразно ли е налагането на антидъмпинговото мито, съответно правилно ли е определена данъчната основа за облагане с ДДС. Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност /основен регламент, приложим за дъмпинговия внос на всички видове стоки/. Според чл. 1, § 2 от него, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, той налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки предмет на дъмпинга, като основните понятия и процедурата за налагане на антидъмпинговото мито се съдържат в посочения регламент. Според чл. 13, § 1 от основния регламент, обхватът на антидъмпинговите мита може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. За да се установи дали е налице заобикаляне на действащите мерки, според § 3 на чл. 13 се провежда разследване. То се открива по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в § 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно чл. 14, § 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. С чл. 4 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 на Съвета от 3.08.2011 г., обн. L OB бр. 204 от 9.08.2011 г., в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на ЕС се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, като тези мрежести тъкани понастоящем са класирани в кодове по КН еx 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 10 и 7019 59 00 10), и са с произход от Китайската народна република. Според чл. 2 ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди налагане на мито, за продукта, описан в § 1 и произведен от всички други дружества, извън изброените, е 62,9%. Регламент /ЕС/ 1135/2011 на Комисията от 9.11.2011 г., обн. L OB бр. 292 от 10 ноември 2011 г. и в сила съгласно чл. 4 от деня след обнародването, се започва разследване в съответствие с чл. 13, § 3 от основния регламент, за да се определи дали с вноса в Съюза на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите над 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, понастоящем класиран в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11), се заобикалят мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. Съгласно чл. 2 от същия в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от основния регламент на митническите органи се възлага да предприемат целесъобразните мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от настоящия регламент внос в Съюза. Срокът на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на регламента. Според т. 3 "Мерки" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, обн. L OB бр. 196 от 24 юли 2012 г. и в сила съгласно чл. 4 от същия от деня след обнародването, след обсъждане на резултатите от разследването е направено заключение, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, е било заобикаляно по смисъла на чл. 13, § 1 от основния регламент чрез претоварване в Малайзия. Прието е, че следва да се разшири обхватът на мярката, установена в чл. 1 § 2 от регламент № 791/2011 за "всички други дружества", а именно окончателното антидъмпингово мито от 62,9 %, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза преди налагане на мито. Съгласно чл. 1, § 1 обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което е наложено с чл. 1 § 2 от Регламент № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, като тези мрежести тъкани са класирани в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11). Според § 2 митото се събира върху регистрирания съгласно чл. 2 от Регламент № 1135/2011 и чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. В случая следва да бъде съобразено тълкуването на чл. 14, § 5 от основния регламент, към който препраща чл. 2 от Регламент 1135/2011, което тълкуване е дадено в решение на СЕС от 6.06.2013 г. по дело С-667/11. Тълкуването е дадено в отговор на българско преюдициално запитване, касаещо друг вид стоки. Според т. 29 от това решение задължението за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос в случай на заобикаляне има за цел да осигури ефективност на окончателните мерки, чийто обхват е разширен, допускайки ретроактивно прилагане на митата, за да се избегне подлежащите на прилагане окончателни мерки да бъдат лишени от съдържание. В т. 38 и диспозитива на решението, е прието, че чл. 14, § 5 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито. Следователно, по аргумент от противното, ако вносът не е бил засегнат от регистрационния режим, не могат да бъдат наложени ретроактивно антидъмпингови мита. С процесното ЕАД на 11.10.2011 г. е осъществен внос на стъклофибърна мрежа с тарифен код 70194000 50 с деклариран произход от Малайзия съобразно представен сертификат за произход и посочено в товарителницата място на товарене Порт Кланг, Малайзия, т.е. безспорно изпратена от Малайзия. Вносът обаче е осъществен преди влизане в сила на Регламент 1135/2011 и Регламент 672/2012, т.е. дори преди въвеждането на регистрационния режим. Следователно и предвид чл. 1, § 2 от Регламент № 672/2012, вносът попада извън времевия обхват на този регламент и в случая антидъмпингово мито в размер от 61547,24 лв. не се дължи. В тази част касационната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд, макар и по други мотиви, следва да бъде оставено в сила. По отношение на конвенционалното мито, първоинстанционният съд е приел за установено, че стоките не са произведени в Малайзия, а са с произход Китай, като се е позовал изцяло на констатациите на митническите органи. Повтарянето на обстоятелствата, изложени от тези органи, не замества излагането на мотиви от страна на първоинстанционния съд и в този смисъл е налице допуснато процесуално нарушение. То обаче не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на крайните фактически и правни изводи на АСВ относно дължимостта на конвенционалното мито и неговия размер. Във финалния доклад на OLAF от 2.05.2013 г. всъщност е посочено, че в периода март 2011 г. до приключване на разследването, 744 контейнера с мрежести тъкани от стъклени влакна са били превозени от Китай до Свободна търговска зона в Малайзия и след претоварване са били изнесени към ЕС. В резултат на това е било пропуснато събиране на митни сборове, като конкретно България е пропуснала да събере 476529,35 евро, включително конвенционално и антидъмпингово мито. В резултат на доклада на България е препоръчано да вземе всички пригодни мерки за да осигури възстановяването на посочената сума. В приложение към финалния доклад е представен доклад от мисия от 12.04.2013 г., в който са изложени конкретните констатации по разследването. В този доклад е посочено, че от цитираните по-горе 744 контейнера със стока с произход Китай, 35 контейнера са били изпратени за България. Извършена е проверка на износителя Ясим Сендириан, включително чрез посещение на адреса му, като е констатирано, че той не разполага с тъкачно оборудване. Установено е било също, след проверки в Министерството на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че издадените от Министерството сертификати за произход отразяват невярна информация, тъй като стоките са с произход Китай. Към този доклад са описани множество приложения, които не фигурират в кориците на делото, включително списък на митнически декларации с номера на контейнери и списък на внесени стоки, които са засечени с данните за трансбордиране по декларации. След получаване на финалния доклад и приложенията му, митническите органи са извършили допълнителни проверки. В писмо на Централно митническо управление № 4425/10 от 26.07.2013 г. е цитиран Анекс 2 към финалния доклад, в който се съдържат номерата на декларации във връзка с констатирания антидъмпингов внос. Сред тях е и процесният ЕАД, със съответстващата му износна декларация. В същото писмо на ЦМУ е посочено, че е отправено нарочно запитване до Министерство на международната търговия и промишлеността в Малайзия във връзка със сертификатите за произход, като отговорът на малайзийските власти е бил, че сертификатите са автентични, а описаните в тях стоки са с произход Малайзия. По делото обаче е приложен отговорът на Министерството на международната търговия и промишлеността, в който се сочи, че сертификатът за произход KL 2011/24626 действително е издаден от министерството, но износителят е бил идентифициран от Европейската служба за борба с измамите; в писмото липсва текст относно действителния произход на стоките. Тези документи не са били оспорени по съответния ред. При тези доказателства, макар те да не са били анализирани надлежно от първоинстанционния съд, действително се потвърждава изводът на последния за произход на стоките от Китай, тъй като се установява, че износът на процесните стоки за България действително е бил обект на проверка в хода на външното разследване на OLAF, а сертификатът за произход не отразява верни обстоятелства. Действително, в националното законодателство единствено в чл. 127 НПК е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, а разглежданият казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. От друга страна, с оглед чл. 179 ГПК, докладът представлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е предвидено, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Настоящата инстанция извърши проверка на езиковите версии на Регламента на български, английски и френски език и не констатира различия в редакциите. Противно на твърдението на ответника по касация, никъде в тези редакции не се съдържа изискване докладите на OLAF да бъдат изрично предвидени като доказателствено средство в съответния национален процес, респективно изрично да бъде регламентирана доказателствената им стойност. Напротив, регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки. Изразът "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. Този израз не визира изискване за законодателна намеса на държавата-членка на национално ниво, още повече предвид непосредственото и пряко действие на регламента. Противопоставеният на доклада сертификат за произход не следва да бъде ценен като документ с материална доказателствена сила, поради това, че издателят му - Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия изрично сочи, че той е бил обект на разследването на OLAF, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с произход Малайзия. По тези съображения, след като преференциалният произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейният произход от Китай, правилно е било начислено конвенционално мито в размер на 7% вместо 3,5%. В тази част касационната жалба е основателна, което налага отмяна на решението на АСВ и отхвърляне жалбата на "Фибран България" АД в тази част. По отношение на ДДС касационната жалба е частично основателна. Съгласно чл. 55 ЗДДС в данъчната основа следва да се включи митническата стойност на стоката и дължимите митни сборове. След като не се дължи антидъмпингово мито, данъчната основа се образува от сбора на митническата стойност и конвенционалното мито и е в размер на 104698,80 лв. ДДС е в размер на 20939,76 лв. Касационната жалба е основателна до този размер, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде съответно отменено, като се отхвърли жалбата на "Фибран България" АД срещу решението на митническия орган за ДДС до размер 20939,76 лв. В останалата част решението на АСВ следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и заявените искания, на страните следва да се присъдят съдебни разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,