Решение № 3804 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2013 г.

Решение № 3804 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Глобал комюникейшънс България" ООД, представено от адв. Георги Стойчев, срещу решение № 2241/04.04.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7490/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1113164/03.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София за установяване на задължение за ДДС заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 35 000 лева и определяне на закъснителна лихва в общ размер 2 913.32 лева. Касационният жалбоподател инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставчици и за видовете доставки. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е установено в тежест на "Глобал Комюникейшънс България" ООД задължение за ДДС в размер на 35 000 лева и за лихви за забава в размер 2 913.32 лева заради отказа да се признае правото му на приспадане на данъчен кредит, упражнено в д. п. м. 05.2011 г., съответно в размер 20 000 лева по доставката на "Аламак консулт" ЕООД с предмет "услуга по договор от 02.05.2011 г." и в размер 15 000 лева по доставката на "Фавекс плюс" ЕООД с предмет "плащане по договор за поръчка от 27.05.2011 г.". Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчиците. Според приходната администрация не е доказано изготвянето на рекламна концепция за провеждане на лятна промоционална кампания на търговски марки на "Мобилтел" ЕАД по плажовете на българското южно Черноморие, което е съдържанието на услугата на "Аламак консулт" ЕООД. Обсъдено е съдържанието на договорите между ревизираното лице и Аламак и пак между него и "Мобилтел" ЕАД, за да се изключи насочеността на първия към постигането на конкретен икономически резултат. Изключено е и извършването на услугата телевизионна реклама с доставчик "Фавекс плюс" ЕООД с изследване на договора на този доставчик с "Аламак консулт" ЕООД от 31.05.2011 г. и позоваване на обясненията на управителя на предходния доставчик, в които не е посочено ревизираното лице като получател на услугата телевизионна реклама. Изводи във вреда на ДЗЛ са направени от несъответствието във времето на издаването на фактурата - 30.05.2011 г. и това на провеждане на рекламата през м. 12.2011 г. При оспорването по административен ред е представен сертификат от 05.01.2012 г., който не е ценен като доказателствена средство за установяване на излъчване на рекламен клип, тъй като не е известен съставителя на документа и не е установено изготвянето на клипа и неговото съдържание. Отричането на претендираното данъчно предимство е с позоваване на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването съдът е възприел изцяло изводите по фактите и правото на органите по приходите. Изключил е основателността на довода на жалбоподателя за възникнало право на приспадане на данъчен кредит за авансовото плащане по издадената от "Фавекс плюс" ЕООД фактура при условията на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС заради недоказаното извършване на услугата, за която е осъществено плащането. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на строителни материали. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. Твърдението на ДЗЛ за съществуващо право на приспадане на данъчен кредит, чийто субект е то, се въвежда с включване на размера на данъчния кредит в СД за съответния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките за този период. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект не е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки. Касаторът надценява доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол от 31.05.2011 г., който според него удостоверява изпълнението на задължението на "Аламак консулт" ЕООД по договора между дружествата от 02.05.2011 г. с предмет изготвяне на рекламна концепция за провеждане на лятна промоционална кампания на определени търговски марки на "Мобилтел" ЕАД на българското южно Черноморие. Съдържанието на задължението включва изготвяне на общ график за провеждане на рекламната кампания, селектиране и изготвяне на график за провеждане на кампанията по населени места... предлагане на технически екипи и промоутъри...предлагане на визия на рекламни постери и др. Според протокола от 31.05.2011 г. приложение към него е един брой концепция с непосочен брой страници. Концепцията не е представена, макар да е посочена и в обяснителната записка на управителя на дружеството-касатор, класирана на л. 166 /гръб/ и л. 167 от делото на АССГ. Изготвянето на рекламна концепция не е дължимо по договора на Глобал с "Мобилтел" ЕАД от 28.04.2011 г. за осъществяване на лятна промоционална кампания на търговски марки на "Мобилтел" ЕАД, поради което и не изпълнение по този договор установява приемо-предавателния протокол от 13.05.2011 г., с който представител на възложителя одобрява финалната концепция за организирането и осъществяването на лятната промоция. Всъщност извършването на услугата от Аламак предполага изготвянето и съществуването на редица писмени и веществени информационни източници /обективиращи проектовизията за рекламни постери, флаери, транспаранти и др./, а отсъствието им препятства възприемането като убедително на доказването на извършването на услугата с протокола. Съществуването на договори и фактът на плащането са индиция за осъществяването на доставката, които съща не осигуряват убедителността на пълно доказване. Без да е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не е настъпила изискуемост на данъка и задължение за начисляването му от доставчика /чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/, затова и извършеното начисляване, в чийто динамичен фактически състав е и издаването на фактурата /чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, е неправомерно и изключва правото на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Единственото пряко доказателствена средство за извършване на услугата от "Фавекс плюс" ЕООД по договора от 27.05.2011 г. за провеждане на рекламна кампания на "Глобал Комюникейшънс България" ООД чрез излъчване на рекламен клип е сертификатът за излъчване на реклама от 05.01.2012 г. Убеждаващото му въздействие е разколебано както заради неяснотата на автора му, което дисквалифицира дори формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, така и заради липсата на корелация с другите доказателствени източници при преценката по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Правилно съдът е възприел редицата несъответствия по договора и последващите му изменения. Така първоначално е уговорено извършването на общо 100 излъчвания на предоставен от възложителя рекламен клип, от които 30 в програмата на "Нова телевизия", а останалите 70 в програмите на телевизиите "Диема", "Диема 2", "Диема фемили" и RN "Канал 0". С анекс от 16.11.2011 г. е променен периода на излъчване на рекламата, броят на излъчванията е редуциран до 30 в пакетната програма на NfvaТВ, Диема и Диема+. Със споразумение от 24.11.2011 г. към анекса е постигнато съгласие за изпълнение на рекламната кампания в програмата на RN "Канал 0" без да е променен броят на излъчванията. Затова и удостоверяването в сертификата за 375 излъчвания е недостоверно. Наред с горното излъчването през м. 12.2011 г. според сертификата е по възлагане на рекламна агенция "Аламак Консулт" ЕООД без касаторът да е в кръга на субектите, посочени като рекламирани в обясненията на управителя на Аламак. Излъчването според издадения от името на "Вирджиния ЕР ЕН" сертификат е извън времевите предели на предоставените от това дружество на Аламак рекламно време по договора от 18.03.2011 г. - от 20.03.2011 г. до 30.09.2011 г. Следва да се има предвид и обстоятелството, че по договора от 31.05.2011 г. между Фавекс плюс" ЕООД и "Аламак Консулт" ЕООД за телевизионна реклама, второто дружество се е задължило да проведе рекламна кампания на Глобал в периода 01.11.2011 г. - 31.12.2011 г. при условията на брой излъчвания и телевизионни програми съответстващи на договора между Глобал и Фавекс без да има доказателства за изменяне на втория по време договор за съобразяването му с измененията в първия. Обсъждането на осъществяването на доставката на Фавекс е от значение за правото на данъчен кредит по извършеното авансово плащане по договора за телевизионна реклама от 27.05.2011 г. Авансовото плащане е юридически факт пораждащ изискуемост на ДДС вън от общите хипотези на чл. 25, ал. 2-4 от ЗДДС /вж. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и като изключение от правилото следва да се тълкува стеснително /вж. т. 27 от решението на СЕС по дело С-549/11 и чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО/. Условие за изискуемостта на данъка е да се известни към момента на плащането всички релевантни елементи на данъчното събитие. Без впоследствие да е настъпило данъчното събитие не възниква правото на приспадане - арг. от чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, респ. упражненото право на приспадане е неправомерно. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение