Решение № 9742 от 17.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив /ОДМВР - Пловдив/, чрез юрисконсулт И. Пенкова, против решение 1132/16.06.2023 г., постановено по адм. дело 1962/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с която ОДМВР - Пловдив е осъдена да заплати на М. Паспалски обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-0273-000023 от 07.02.2022 г., издадена от Началник РУ - Хисар при ОДМВР - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която ОДМВР - Пловдив е осъдена да заплати и разноските по делото. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната част от решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Алтернативно се оспорва и размера на присъденото обезщетение за неимуществена вреда. Иска се отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на присъденото обезщетение, като несправедливо определено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна М. Паспалски, чрез адвокат С. Паров, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспорената част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пловдив е осъдил ОДМВР - Пловдив да заплати на М. Паспалски, на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лева, в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ 22-0273-000023 от 07.02.2022 г., издадена от Началник РУ - Хисар при ОДМВР - Пловдив, отменена с влязло в сила Решение 1152/17.06.2022 г., постановено по адм. дело 358/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. ОДМВР - Пловдив е осъдена да заплати и разноските по делото, както следва: на М. Паспалски сумата от 10 лева, представляващи заплатената държавна такса; на АС - Пловдив сумата от 1000 лева, представляващи заплатените по делото възнаграждения за вещи лица; на адв. С. Паров сумата от 175 лева за осигурената на Паспалски адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Искът на М. Паспалски е отхвърлен над сумата от 1000 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че на 04.02.2022 г. М. Паспалски е спрян за проверка от полицейски служители на ОДМВР - Пловдив, като му е направен полеви тест, който е отчел, че е взел наркотично или упойващо вещество. Поради това, полицейските органи иззели свидетелството за правоуправление на МПС на ищеца и му издали заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП от Началник РУ - Хисар при ОДМВР - Пловдив. ЗППАМ 22-0273-000023 от 07.02.2022 г., издадена от Началник РУ - Хисар при ОДМВР - Пловдив, е оспорена от Паспалски и отменена с влязло в сила на 17.06.2022 г. решение, постановено по адм. дело 358/2022 г. по описа на АС - Пловдив. Във връзка с отнемането на СУМПС за 4 месеца ищецът е посочил, че е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в силно епизодично сърцебиене, силно психо-емоционално напрежение, разстройство на психиката, негативна промяна на поведението, промяна в обичайния начин на живот досежно придвижване с личен автомобил, което е довело до стрес, загуба на време, пари и неудобства, силно вътрешно напрежение, напрегнатост, раздразнителност, душевни терзания. Паспалски посочил, че това му състояние се отразило върху здравословното, психическото и физическото му състояние, поради което във връзка с така посоченото той претендира неимуществени вреди от отменената заповед. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети заключенията на съдебно-медицинска експертиза и на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, множество писмени доказателства и гласни такива от двама свидетели майката на ищеца и неговата приятелка, която е присъствала, когато е извършен полевия тест. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба е частично основателна. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР - Пловдив за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на този акт вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Въз основа на гласните доказателства от разпитаните свидетели и заключенията на двете експертизи съдът приел, че освен незаконосъобразен акт, е налице и втората предпоставка за основателност на иска на М. Паспалски настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, интензивни чувства на срам, позор, обида. Прието е, че самият факт на незаконосъобразно отнемане на СУМПС неминуемо води до определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е отчел, че в случая на датата на физическото отнемане на СУМПС по отношение на Паспалски е издадена и Заповед за задържане на лица рег. 273зз-20 от 04.02.2022 г., на полицейски орган при РПУ - Хисаря на ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок до 24 часа на М. Паспалски в помещение за временно задържане на РУ - Хисаря към ОДМВР - Пловдив, като неминуемо и този акт е оказал въздействие на ищеца, но в следващия момент този акт не е обект на процесната искова молба. За безспорно доказана е приета и третата кумулативно изискуема предпоставка наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, защото настъпилите негативни емоции по отношение на М. Паспалски са следствие именно от незаконосъобразния акт. В това отношение АС - Пловдив се позовал на заключенията на двете експертизи по делото, и найвече на заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, базирано на приетата по делото медицинска документация и извършен преглед на лицето, от която по безспорен начин се установява, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконната заповед. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от съответните посочени пороци в касационните жалби, поради и което напълно споделя изложените мотиви и не счита за нужно да ги приповтаря, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да се направи препращане към същите като цяло. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. За уважаване на предявените искове, ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в процесния случай е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основният спор по делото е дали са причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразния акт ЗППАМ 22-0273-000023 от 07.02.2022 г., издадена от Началник РУ - Хисар при ОДМВР - Пловдив. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал, както на събраните по делото писмени доказателства, на допуснатите, изслушани и приети по делото заключения на съдебно-медицинската експертиза и на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, така и на изслушаните по делото свидетелски показания. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. По делото са представени доказателства за реално претърпени от М. Паспалски неимуществени вреди - в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената заповед са доказани неимуществени вреди, изразяващи се в силно епизодично сърцебиене, силно психо-емоционално напрежение, разстройство на психиката, негативна промяна на поведението, промяна в обичайния начин на живот досежно придвижване с личен автомобил, което е довело до стрес, загуба на време, пари и неудобства, силно вътрешно напрежение, напрегнатост, раздразнителност, душевни терзания. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Предвид степента на увреждането, периодът на исковата претенция, понесените неимуществени вреди и икономическия стандарт в страната, определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на 1000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като размерът му не се явява завишен. По тези съображения, касационната жалба, подадена от ОДМВР - Пловдив, е неоснователна. Въз основа на изложеното, следва, че обжалваното решение е правилно и по отношение на размера на присъдените в полза на Паспалски, АС - Пловдив и адвокат С. Паров разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично исковата молба на М. Паспалски по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ОДМВР - Пловдив за присъждане на неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна ЗППАМ 22-0273-000023 от 07.02.2022 г., издадена от Началник РУ - Хисар при ОДМВР - Пловдив. Следователно, съдебното решение, като правилно, следва да се остави изцяло в сила. При този изход от спора, в полза на адвокат С. Паров се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,