Решение № 11869 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2018 г.

Решение № 11869 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата, чрез процесуален представител гл. юрк. Кацарова, против решение № 724/8.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9606/2017 г. по описа Административен съд – София-град (АССГ) в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 280/25.07.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 265 за 2016 г. в частта по т. 1, с която на основание чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е установено, че лишаването от право на стипендия на ученици с изявени дарби до VII клас включително, въведено посредством чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, в редакцията, обн., ДВ бр. 36/2014 г. (Наредбата), представлява форма на непряка дискриминация по признак "възраст". Жалбоподателят не формулира конкретно касационно основание по чл. 209 АПК. По същество, изложените от него доводи в касационната жалба сочат на оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради несъответствие с материалния закон. Иска се отмяна на решението на АССГ в частта му, с която жалбата на министъра на културата е била отхвърлена. По делото е постъпила и касационна жалба от министъра на младежта и спорта, чрез процесуален представител по делото старши юрк. Събева, против посоченото решение на АССГ. По отношение на частта му, с която са оставени без разглеждане жалбите на министъра на младежта и спорта срещу решение № 280/25.07.2017 г. на КЗД (в частта му по т. т. 4 и 5, с които на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. са му дадени препоръки), и производството по делото е прекратено в тази част, са изложени съображения за недопустимост на съдебния акт, с оглед на което се иска неговото обезсилване и прекратяване на производството в тази му част. Досежно частта на решение № 724/8.02.2018 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 9606/2017 г., с която са отхвърлени жалбите на министъра против т. 1 и т. 2 от цитираното по-горе решение на КЗД, са наведени доводи за неправилност. По съображения, изложени в касационната жалба и депозирани пред съда писмени бележки, сочещи на неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, се отправя искане до съда за отмяна на първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), не заявява становище по касационните жалби. Ответната страна – Министерски съвет на Република България, не заявява становище по касационните жалби. Ответната страна – министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален представител юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно. Ответната страна - министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител служител с юридическо образование Спасов, изразява становище за основателност на касационните жалби и моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответната страна – Държавна за закрила на детето, не ангажира становище по касационните жалби. Ответната страна – К. К., чрез законния си представител С. Коларова, оспорва подадените касационни жалби и моли същите да бъдат отхвърлени. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби срещу решението на АССГ в отхвърлителната му част. Относно частта от касационната жалба на министъра на младежта и спорта, с която се оспорва решението на АССГ в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане част от жалбите на министъра на младежта и спорта пред първоинстанционния съд, счита същата за недопустима като просрочена. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка за допустимост на подадените касационни жалби, констатира следното: Касационната жалба на министъра на младежта и спорта в частта й относно решението на АССГ в частта му, с която са оставени без разглеждане жалбите на министъра до първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено в тази му част, се явява недопустима поради просрочие. В посочената част, съдебният акт има характера на определение, поради което на основание чл. 230 АПК е подлежало на оспорване в рамките на 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в какъвто смисъл е изричното указание на съда, съдържащо се в диспозитива на решението. Решение № 724/8.02.2018 г. по адм. дело № 9606/2017 г. по описа на АССГ е съобщено на министъра на младежта и спорта на 19.02.2018 г., с оглед на което 7-дневният срок за обжалване на същото в частта му с характер на определение, е изтекъл на 26.02.2018 г. Частта от него, имаща характер на определение (а именно тази, с която са оставени без разглеждане жалбите на министъра срещу определени части от решението на КЗД и е прекратено производството по делото в тази му част), е атакувана едва с касационната жалба на министъра, подадено до ВАС на 2.03.2018 г, т. е. далеч след датата 26.02.2018 г. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 3 АПК, във вр. чл. 230 АПК, във вр. чл. 236 АПК, касационната жалба на министъра на младежта и спорта в частта, с която се иска обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите на министъра, следва да бъде оставена без разглеждане като подадена извън законоустановения срок за оспорване, а производството по адм. дело № 5334/2018 г. по описа на ВАС – прекратено в тази му част. В останалата си част, касационната жалба на министъра на младежта и спорта, както и подадената от министъра на културата касационна жалба отговарят на изискванията за допустимост – подадени се в срок и от страни с правен интерес, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, с оглед на което следва да бъдат разгледани по същество. Като взе предвид наведените от касационните жалбоподатели доводи и възражения, съобразно разпоредбите на чл. 218 АПК, настоящият касационен състав на ВАС приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред КЗД по адм. преписка № 265/2016 г. е образувано по жалба на С. Коларова в качеството й на законен представител, родител, на К. К. с твърдения за осъществена спрямо дъщеря й, която към онзи момент е ученичка в VІ клас, навършила 13 (тринадесет) години, дискриминация по признак "възраст" въз основа на прилагане на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, в редакцията, обн., ДВ, бр. 36/2014 г. (Наредбата). Съгласно същата разпоредба, стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби се отпускат на ученици от VІІІ до XІІ клас, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в програмата по чл. 11 от Наредбата. По образуваната преписка № 265/2016 г. по описа на КЗД е проведено производство по реда на Глава четвърта, Раздел I ЗЗДискр., като същото е приключило с постановяването на решение № 280/25.07.2017 г., с което съставът на КЗД установява на основание чл. 65, т. 1 ЗЗДискр., че лишаването от право на стипендия на ученици с изявени дарби до VІІ клас включително, въведено посредством чл. 10 от Наредбата, представлява форма на непряка дискриминация по признак "възраст", както и че с отказа си да отпусне стипендия за стимулиране на дете с изявени дарби министърът на младежта и спорта е осъществил непряка дискриминация по признак "възраст" спрямо К. К.. С решението са дадени също така препоръки на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр., както следва: на Министерския съвет - за предприемане на необходимите мерки за изменение на чл. 10 от Наредбата така, че да бъде спазен принципът на равно третиране, като бъде предоставена възможност на всички деца с изявени дарби без оглед на тяхната възраст и без оглед на класа, в който се обучават, да получават стипендии; на министъра на младежта и спорта – да преустанови дискриминационната практика, съгласно която стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби не се отпускат на ученици до VІІ клас; и на министъра на културата, министъра на образованието и науката, министъра на земеделието и храните и министърът на младежта и спорта – при изготвяне на ежегодните програми по чл. 11 от Наредбата да се съобразяват с принципа на равно третиране и да не въвеждат преки или косвени възрастови ограничения относно реализирането на правото на стипендия за стимулиране на децата с изявени дарби. В мотивите към решението на КЗД е прието, че въведената с разпоредбата на чл. 10 Наредбата (обн., Дв, бр. 36/2014 г.) разлика в третирането, основаваща се на признака "възраст", за който факт страните не спорят в хода на производството, не само че не е от естество да постигне преследваните със Закона за закрила на детето цели, но на практика противоречи и на основните цели, поставени пред държавата при осъществяване на закрилата и подпомагането на деца с изявени дарби в сферата на спорта, науката и културата. Така постановеното от КЗД решение е оспорено пред АССГ с жалби от министъра на младежта и спорта и министъра на културата. Жалбите, с решение № 724/8.02.2018 г. по адм. дело № 9606/2017 г. по описа на АССГ, са отхвърлени от решаващия съдебен състав като неоснователни по отношение частта от решението на КЗД, съставляваща индивидуален административен акт, а именно – т. 1 и т. 2 от същото, с които на основание чл. 65, т. 1 ЗЗДискр. е установено наличието на непряка дискриминация, изразяваща се в приемането и прилагането на правилото по чл. 10 от Наредбата, както и осъществяването на конкретна форма на непряка дискриминация по признак "възраст" спрямо лицето К. К. от страна на министъра на младежта и спорта вследствие отказа му да отпусне на К. К. стипендия по реда на чл. 10 от Наредбата с мотива, че детето на отговаряло на изискванията на посочената разпоредба. С останалата част от решението съдът е оставил без разглеждане жалбите на министъра на младежта и спорта и на министъра на културата по съображения за недопустимост на оспорването срещу дадените от административния орган препоръки по чл. 47, т. 5 ЗЗДискр. Предвид правната същност на първоинстанционното решение в тази му част – определение по смисъла на чл. 229, ал., т. 1 АПК, и липсата на валидно оспорване на същото в срока по чл. 230 АПК от страните, за които то е неблагоприятно, решение № 724/8.02.2018 г. по адм. дело № 9606/2017 г. по описа на АССГ в частта му, с която жалбите са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено в посочената част – не съставлява част от предмета на делото по образуваното пред настоящата инстанция касационно производство. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която решаващият състав е постановил решение по съществото на спора, потвърждаващо изводите на КЗД за осъществена непряка дискриминация по признак "възраст" във връзка с приложението на чл. 10 от Наредбата (обн., ДВ, бр. 36/2014 г.) За да достигне до този резултат, съдът, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, е извършил цялостна проверка за законосъобразност на решението на КЗД (в частта му, съставляваща индивидуален административен акт) с оглед всички, визирани в чл. 146 АПК, основания. По въпроса за съответствието с материалноправните разпоредби на закона, е изложил подробни съображения относно приложното поле и установените от законодателя цели на специалната закрила на децата с изявени дарби в областта на науката, изкуството и спорта, предвидена в Закона за закрила на детето и приетата на основание чл. 5а от с. з. Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, в редакцията, обн., ДВ, бр. 36/2014 г. Установил е, че законът не поставя каквито и да е ограничения по отношение конкретните области на науката, изкуството и спорта, в които децата следва да проявят творческите си заложби, за да попаднат в приложното поле на чл. 5а от Закона за закрила на детето, нито е налице предвидено в закона разграничение между децата по съображения, отнасящи се до тяхната възраст. Административният съд е приел, че закрилата по чл. 5а от Закона за закрила на детето е израз на волята на законодателя да стимулира и подпомага всички деца с изявени дарби, без оглед на тяхната възраст или на сферата, в която са проявили творческите си качества. Установеното с новата редакция правило по чл. 10 от Наредбата (обн., ДВ, бр. 36 от 2014 г., в сила от 25.04.2014 г.), се явява противоречащо на целта на законовата уредба, създадена с оглед насърчаване и подпомагане развитието на таланта и способностите на децата, които могат да се проявят във всяка възраст и следва да бъдат подкрепени от държавата посредством прилагането на различни мерки за закрила на тези деца, в това число и чрез финансово поощрение. Като е въведен критерий за отпускане на стипендията, основаващ се на признака възраст – "ученици от VІІІ до XІІ клас", а не на съображения относно техните постижения и творчески потенциал, е извършено недопустимо "дописване" на законовите разпоредби в посочената материя, като същевременно е осъществен състав на непряка дискриминация по признак "възраст". От своя страна, министърът на младежта и спорта, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 10 от Наредбата и е отказал да отпусне стипендия на К. К. по съображения, че не отговаря на изискването да е ученичка в някой от класовете между VІІІ и XІІ, министърът е обективирал дискриминационно отношение спрямо нея, квалифицирано по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. Така постановеното решение на АССГ е правилно. Съответен на материалноправната уредба и обоснован е изводът на КЗД, потвърден от първоинстанционния съд, че с цитираната разпоредба в настоящата й редакция (обн, ДВ, бр. 36 от 2014 г., в сила от 25.04.2014 г.), предвиждаща, че стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби се отпускат на ученици от VІІІ до XІІ клас, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в програмата по чл. 11, децата с изявени дарби до VІІ клас включително се поставят в по–неблагоприятно положение в сравнение с децата с изявени дарби от VІІІ и по-горен клас до навършване на пълнолетие. Изводът на съда е базиран на легалното определение за "дете с изявени дарби", дадено в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на Закона за закрила на детето, според която това е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници, а "дете" по смисъла на чл. 2 от с. з. е всяко физическо лице до навършването на 18 години. При това обосновано е прието, че в случая с предвидения в разпоредбата на чл. 10 от Наредбата допълнителен критерий – клас на обучение на деца с изявени дарби, децата с изявени дарби, обучаващи се в класовете от І до VІІ клас включително, се третират неравностойно в сравнение с децата, притежаващи изявени дарби, но обучаващи се в следващите класове. Следователно, налице е дискриминация на първата категория лица спрямо втората по признак "възраст". Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата, съгласно действалата редакция на § 1, т. 7 от ДР ЗЗДискр. "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси, а според действаща понастоящем редакция на текста такова третиране е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Анализът на цитираните разпоредби води до категоричния извод, че в случая, посредством правилото по чл. 10 от Наредбата, е въведен привидно неутрален критерий – клас на обучение, като децата до VІІ клас, с оглед на този критерий, се явяват деца на по-ниска възраст, които търпят по-малко благоприятно третиране, тъй като са лишени от една от мерките, предвидени в Наредбата за закрила на деца с изявени дарби – основание за квалифициране на въведеното в чл. 10 от Наредбата правило като форма на "непряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. Освен това следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 10 от Наредбата противоречи и на разпоредби от самата нея, предвиждащи видовете и начините на осъществяване на конкретните мерки за закрила. Така например в разпоредбата на чл. 13 от Наредбата е предвидено, че тази закрила може се предостави както по искане на самото дете, така и по искане на родител, настойник/попечител или лице, полагащо грижи за детето. Цитираната разпоредба води до извода, че още с приемането на Наредбата е било предвидено, че установените с нея мерки за гарантиране развитието на децата с изявени дарби следва да бъдат предоставени както на лицата под 14 години, които са малолетни и вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници, така и на лицата от 14 до 18 години, които като непълнолетни могат да извършват правни действия със съгласието на своите родители или попечители, а също и сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В тази връзка, следва да бъдат споделени изцяло доводите на съда, с които са отхвърлени като неоснователни аргументите на първоинстанционните жалбоподатели, насочени към обосноваване наличието на законна цел, оправдаваща въведеното ограничение при отпускането на стипендията по чл. 10 от Наредбата. В случая, без значение е фактът, че в други свои разпоредби Наредбата предвижда различни мерки за подпомагане на децата с изявени дарби, намиращи се в класовете до VII включително. От систематичното им тълкуване, извършено в съответствие със заложените от самия нормотворец цели и задачи на Наредбата (Раздел I от същата), не може да се изведе изводът, че различните мерки за насърчаване и подпомагане таланта на децата са установени в зависимост от различната им възраст. Фактът, че учениците до VII клас имат възможност да получат финансовото подпомагане по чл. 11 от Наредбата, както и спрямо тях да бъдат приложени мерките по чл. 12 и други от Наредбата, сам по себе си не обуславя равното им третиране с децата от по-горните класове. Това е така, тъй като поддържаните от касационните жалбоподатели доводи за наличие на естествена, дължаща се на възрастта, разлика в степента на психофизическо развитие на двете категории деца – до VIII и след VIII клас, следва категорично да бъдат отхвърлени за целите на прилагане на мерките относно стимулирането и развитието на таланта и способностите на деца с изявени дарби. Проведената в областта на наказателното право разлика, свързана с възрастта на физическите лица, и обуславяща категориите дееспособни и недееспособни лица, не намира приложение в материята, уреждаща мерките за закрила на децата със специфични заложи и постижения в сферата на науката, изкуството и спорта. Следва да бъдат изцяло потвърдени изложените от първоинстанционния съд разсъждения в тази насока, с които се доразвиват и тези, съдържащи се в мотивите към оспореното решение № 280/25.07.2017 г. на КЗД. по преписка № 265 за 2016 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение на АССГ е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимата материалноправна уредба. Не се доказва наличие на соченото касационно основание за отмяна на решение № 724/8.02.2018 г. по адм. дело № 9606/2017 г. по описа АССГ, поради което същото като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение