Решение № 10900 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2010 г.

Решение № 10900 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България. Образувано е по жалба на Фазлъ Узун, гражданин на Република Турция, роден на х.хх.хххх г. срещу Заповед № ЗДМ 884 от 3.12.2009 г. за експулсиране от страната на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. В жалбата се твърди нарушаване на основно начало на административния процес, предвидено в чл. 14, ал. 2 от АПК поради обстоятелството, че жалбоподателят не е запознат с обжалвания акт на език, който той владее; нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК за посочване на срока, в който административния акт подлежи на обжалване, което е безусловно и чието неизпълнение сериозно застрашава правото на защита; противоречие между обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта. Посоченото в обстоятелствената част основание се отнася за друга принудителна мярка, не и за постановеното експулсиране. Извършеното от чужденец умишлено престъпление на територията на страната, което се наказва с повече от три години лишаване от свобода, е основание за отнемане на правото на пребиваване в Република България, не и за неговото експулсиране. Наложената административна мярка е и необоснована с оглед установените факти на предсрочно освобождаване поради постигане целите на наложеното наказание. Ответната страна Директорът на Дирекция "Миграция" при МВР не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобразява доводите в жалбата, при преценка на доказателствата по делото, в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, приема: Жалбата против оспорения административен акт е подадена от адресата, следователно, от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което е допустима. Предмет на обжалване е Заповед № ЗДМ 884 от 3.12.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка експулсиране от страната. Посоченото в нея правно основание за издаването й е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. В заповедта са изложени и фактически основания за постановяването на мярката и това са извършеното от чужденеца умишлено престъпление, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода, както и мотивите на Предложение № ХМ 12599 от 03.12.2009 г. на началник сектор 02 при Дирекция "Миграция", които възпроизвеждат данните за наложеното наказание и предстоящото предсрочно освобождаване. Като доказателства по делото са приети Доклад на ИСДВР във връзка с приложението на чл. 70 от НК и Протокол от с. з. от 3.12.2009 г. на Софийски градски съд по нак. ч. д. № 5169/2009 г., установяващ условно - предсрочно освобождаване на жалбоподателя от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, определено по н. о. х. д. № 20/2004 г. на РС - М. Търново. Определението за условно предсрочно освобождаване е влязло в сила на 15.12.2009 г. Преценката на събраните доказателства налага извод, че обжалваната Заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в изискваната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма. При постановяването й са спазени и материалноправните изисквания на закона, установени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, вр. чл. 42б, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за чужденците в Република България. Нормата на чл. 42б, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ определя чужденецът като сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност на Република България в случая на б. "а" - когато по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година. Безспорно наложеното наказание на жалбоподателя попада в посочената хипотеза и обосновава наличието на материалноправните предпоставки за налагане на мярката. Изтърпяването на наказанието и поведението на лицето са правно-релевантни факти при вземането на решението за налагане на мярката. Специалната разпоредба на ал. 3 на чл. 46 от ЗЧРБ освобождава органа от общото му задължение да излага фактически основания при налагане на мерките по ал. 2 на същия текст, между които е посочено и експулсирането. Изложеното налага извод за неоснователност на доводите в жалбата за съществуващо противоречие между правно и фактическо основание за издаване на заповедта и нейната необоснованост. Настоящият състав намира неоснователно оплакването в жалбата, че Фазлъ Узун не е запознат с оспорената заповед на турски език, предвид положения от него лично подпис по акта след текста, сочещ на изявление за запознаване със съдържанието му, без отбелязване на възражения. Предприетото от лицето съдебно обжалване представлява упражняване на правото му на защита срещу акта, поради което не могат да бъдат приети за основателни доводите за накърняване на това право, водещо до опорочаване на оспорения акт и налагащо отмяната му. Предвид изложените съображения жалбата против заповедта за експулсиране е неоснователна, поради което, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 46, ал. 2 от ЗЧРБ