Решение № 9246 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2015 г.

Решение № 9246 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ф., гражданин на Иран, подадена чрез адв. Т. И., против решение № 1330/6.03.2015 г., постановено по адм. д. № 7036/2014 г. по описа на Административния съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 4299/30.06.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., чрез юрк. Д. С., с писмено становище и в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното решение е посочено, че административният акт е приет в резултат от производство, образувано във връзка с решение № 4489/1.08.2012 г. на АССГ, влязло в законна сила на 12.11.2013 г. С решението е била отхвърлена жалбата на М. Х. Ф. срещу решение № 156/18.01.2011 г. на председателя на ДАБ, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, но горепосоченият акт е бил отменен в частта му, с която на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец, като административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение на ДАБ, приемайки, че административният орган е изпълнил указанията на съда, дадени с предходното съдебно решение, а това, че резултатът е същия не е неизпълнение на тези указания. От фактическа страна по делото е установено от съда, че след връщане на преписката, с М. Х. Ф. е било проведено интервю, с оглед изследване наличието или не, на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на бежански статут. Чужденецът е посочил, че е женен за българска гражданка от 13.09.1994 г., като през 1989 г. е пристигнал легално в Р. Б.. Проблемите му са свързани с това, че след двукратно подновяване на паспорта му в посолството на И. Р. И. в Р. Б., при наложило му се трето сменяване поради изтекъл срок на паспорта, същото му е било отказано, като му било отговорено, че е необходимо да отиде в страната си на произход, за да му бъде издаден нов паспорт. Вследствие на това М. Х. Ф. провел разговор с майка си и тя го предупредила, да не се завръща в Иран, защото ще има проблеми. Не е конкретизирано от какво естество са очакваните проблеми. Установено от съда е, че в хода на първото административно производство, търсещият закрила е заявил, че е атеист, но впоследствие, пред Върховния административен съд е представил свидетелство за свето кръщение, където е посочено, че М. Х. Ф. е приел християнското вероизповедание. На това основание в новото административно производство той е заявил, че е имал проблеми с хора, които са го заплашвали заради това, че е променил религиозната си принадлежност, поради която причина, когато е починала майка му, чужденецът не се е завърнал в Иран, въпреки желанието му, защото му било съобщено, че ще бъде арестуван. В интервюто изрично е посочил, че в страната си на произход не е бил осъждан и арестуван. Въз основа на установеното, административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца, не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в конкретния случай чужденецът не е бил лично преследван в родината си, още повече, че той не се е завръщал в страната си на произход от 1989 г. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени и съответни на тях са направените изводи. Правилен е изводът на административния съд, че обжалваното пред него решение на ДАБ не е нищожно. Видно от мотивите на решение № 4489/1.08.2012 г., по адм. д. № 3488 на АССГ, с което преписката е върната на ДАБ за ново разглеждане по искането на чужденеца за предоставяне на бежански статут е, че съдът е приел, че отстрана на административния орган не са били проучени внимателно обстоятелствата относно бежанската история на жалбоподателя, като съдът преди това е акцентирал на твърденията на жалбоподателя относно религиозната му принадлежност и по-скоро на нежеланието му да изповядва установената в страната му на произход религия. При новото производство пред ДАБ, посочените обстоятелства са изследвани и анализирани от административния орган. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е разгледал делото, без участието на прокурор. В ЗУБ липсва разпоредба, която изрично да предвижда задължителното участие на прокурор по делата по този закон пред първоинстанционния административен съд. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е анализирал и изложил мотиви относно всички обстоятелства, касаещи комплексната преценка относно основателния страх на жалбоподателя. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила, не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Обосновано е прието е, че спрямо лицето в страната му на произхода не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Не са установени проблеми на чужденеца с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически причини. От съдържанието на протоколите, водени във връзка с проведените интервюта с чужденеца, не може да се направи обоснован извод, че страхът му от преследване, заради посочените от него религиозни причини, е основателен. От съобщената от кандидата информация, не се установява той да е бил преследван в държавата си на произход заради посочените религиозни причини, още повече, че християнството е прието на територията на Р. Б.. Напротив, в проведеното с чужденеца интервю на 3.06.2014 г. той съобщава, че в България има хора, които го заплашвали, че ще го убият, защото е сменил религията си. Невъзможността да се снабди с нов паспорт, издаден от посолството на И. Р. И. в Р. Б., не и измежду изброените предпоставки за предоставянето на бежански статут на чужденеца. От друга страна, от проведените с него интервюта не се установява да се твърди, че единствената причина за неиздаването, продължаването на срока на паспорта му е свързана с неговата религиозна принадлежност. Основателно и обосновано въз основа на съдържащата се в преписката справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ е посочено от административния съд, че в случая се касае за въведена от компетентните органи процедура, чиито изисквания касационният жалбоподател следва да изпълни, за да му бъде издаден паспорт. По време на проведеното с чужденеца интервю на 3.06.14 г., той заявява, че негов братовчед, който работи в парламента му е казал, че ако се върне в Иран ще бъде арестуван. Чужденецът обаче не сочи причините, поради които това може да се случи. От друга страна, видно от съдържанието на проведеното с чужденеца интервю през 2014 г. е, че сочените от него причини, поради които той не иска да се завърне в Иран са от семеен и битов характер - посочил е, че иска да остане при децата си, които да израснат в спокойна среда, както и че е продал всичко, което е имал в Иран. Сочените обстоятелства не попадат обаче в хипотезата на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения, Върховният административен съд приема, че при постановяване на решението си административният съдът, не е допуснал твърдяните от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано, и правилно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,