Решение № 151 от 22.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 87/2009 г.

Решение № 151 от 22.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 87/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на чл. 421, ал. 3 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Постъпило е искане от осъдените Ц. С. Д. и С. С. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 142/06 г. по описа на Районен съд-гр. Елин Пелин, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на прокурора. Пред ВКС искането се поддържа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и липсата на основание за възобновяване на наказателното производство. За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по н.о.х.д. № 82/05 г. ЕРС осъдил подсъдимите Д. и С. на основание чл. 323, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, като им наложил наказания от по 3 месеца лишаване от свобода условно за срок от по 3 години, както и наказания глоба - за подс. Д. в размер на 100 лева, а за подс. С. - в размер на 300 лева. Предявеният от П. А. А. срещу подс. С. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 4400 лева е отхвърлен. По жалби на подсъдимите с решение по в.н.о.х.д. № 619/06 г. Окръжният съд-гр. София отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане на прокурора. С присъда по н.о.х.д. № 142/06 г. ЕРС ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите Д. и С. по чл. 323, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 НК им определил наказания лишаване от свобода в размер на по 3 месеца, с отлагане на изпълнението за срок от по 3 години, както и глоби в размер на 100 лева за Д. и в размер на 300 лева за С. С решение от 10.07.2008 г. по в.н.о.х.д. № 450/07 г. СОС, по жалби на двамата подсъдими, потвърдил присъдата на ЕРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество неоснователно. ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати претендираните от осъдените нарушения на процесуални правила. Обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 246 НПК, като са отстранени непълнотите и противоречията, дали основание на първия въззивен състав да върне делото на прокурора. Мотивите на въззивното решение са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. В същите са изложени основанията (макар и лаконично), поради които направените от подсъдимите възражения са отхвърлени като неоснователни. Необяснимо се акцентира върху поставянето на ролетни щори, като се игнорира главният факт по делото - на плоскостта на чл. 102 НПК свързано с предявеното обвинение по чл. 323, ал. 1 НК. Отговорността на осъдените не е ангажирана заради поставянето на посочените щори, а за това, че са лишили пострадалия от право на преминаване, респ. от достъп до придобитата от него по наследство собственост - върху част от жилищната сграда и дворното място. В рамките на приетите за установени фактически положения, законът правилно е приложен. Малко след закупуването на имота от страна на Д., тя и С. самоволно, не по установения от закона ред, са променили фактическото положение относно правото на преминаване към втория етаж и двора. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. При отсъствието на условията на чл. 55 НК, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Предвид горното и на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во наказателно отделение