Решение № 10510 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9061/2016 г.

Решение № 10510 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9061/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Мувистар" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. И. Ц., чрез пълномощниците си Х. Н. К. и А. С. Б., против решение № 7535/22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 14212 от 2014 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Иска се отмяна на съдебния акт и АУПДВ, като в жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ) - гр. С. чрез пълномощника си юрк. Георгиева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението си Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил оспорването от "Мувистар" ЕООД, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-12-30 от 9.09.2014 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на касатора е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. До този извод съдът е достигнал като е приел, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е ползвал регистрацията си в периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., годишната такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е била дължима. Съдът е посочил, като основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на таксата самото наличие на регистрация на телевизионния оператор. Позовал се е и на влязло в сила решение по адм. д. № 15327/2013 г., с което състав на Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против АУПДВ № РД-12-79 от 5.09.2013 г., издаден от СЕМ на същото правно основание и в същия размер от 5000 лв, но за предходния период - 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. На следващо място съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио - визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г. обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г. Решението е правилно. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са в съответствие със закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Доводите поддържаните от касатора са неоснователни. Спорът е свързан единствено с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор, поради което не дължал таксите, посочени в чл. 102 ЗРТ. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. След като по делото е безспорно, че "Мувистар" ЕООД е регистрирано като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) с национален териториален обхват, въз основа на решение за регистрация № 266/15.12.2011 на СЕМ за осъществяване на такава дейност, то посочените такси са дължими, независимо от това дали е била осъществявана или не тази дейност. Това е така, защото както в ЗРТ, така и в издадената въз основа на този закон Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност (ТТРТД) липсва хипотеза, че годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Без значение е обстоятелството, че с решение № РД-05-159 от 12.08.2013 г., СЕМ е изменил регистрацията за телевизионна дейност на "Мувистар" ЕООД. С решението се променя началната дата на разпространение на програмата от 1.01.2012 г. на 10.08.2013 г. Тази промяна е поискана от страна на "Мувистар" ЕООД, с писмо до СЕМ вх. № ЛРР-06-19-504 от 19.07.2013 г., след като е започнало административното производство по установяване на вземането, а не е в периода, за който жалбоподателят твърди, че не е извършвал дейността. Въпросът за дължимостта на оспорваната такса е уреден с тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудиовизуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г. обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г. С оглед изложеното постановеното решение от тричленния състав на Върховния административен съд - трето отделение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Видно от мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в писмена защита, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,