Решение № 15379 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2017 г.

Решение № 15379 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 55, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Образувано е по постъпила жалба от "В. И. 2002" ООД със седалище гр. В., представлявано от управителя Е. А., чрез процесуален представител адв. К. Ж., срещу Заповед № Т-РД-16-232/26.05.2017 г. на Министъра на туризма, с която е дружество "Кабакум 1981" ЕООД, ЕИК *********, е обявено за спечелил проведения на 23.05.2017 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Кабакум-централен", община В., област В., обособена част от крайбрежната плажна ивица, с обща площ в размер на 14 520 кв. м., подробно описан в Заповед № Т-РД-16-157/13.04.2017 г. на Министъра на туризма за провеждане на търга. С оспорената заповед "В. И. 2002" ООД не е допуснато до участие. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при провеждане на тръжната процедура е допуснато съществено нарушение на материалния закон и административно-производствените правила, посочени императивно в Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му, не са спазени изискванията на тръжната документация. Твърди се, че обстоятелството относно съдимостта на управителя на дружеството, поради което участникът не е допуснат до участие, не е налице. Поради тези и други развити в жалбата доводи твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, който иска да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министър на туризма, чрез процесуален представител в съдебно заседание и с писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна "Кабакум 1981" ЕООД не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от четвърто отделение като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена в законния срок от страна с правен интерес- заинтересуван участник в проведения търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - морски плаж "Кабакум-централен", община В., за която обжалвания административен акт е неблагоприятен, тъй като не е допуснат до проведения търг, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С. З. № Т-РД-16-157/13.04.2017 г. на Министъра на туризма е обявен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Кабакум-централен", община В., област В., обособена част от крайбрежната плажна ивица, с обща площ в размер на 14 520 кв. м. Със заповедта е утвърдена Тръжната документация за провеждане на търга с тайно наддаване, както и са посочени условията на търга. В т. 9.13, т. 9.13.3 от нея е посочено, че ще бъдат отстранени за участие от търга кандидати, които са осъдени с влязла в сила присъда за тежки умишлени престъпления от общ характер, освен ако са реабилитирани. Жалбоподателят е закупил тръжна документация за участие в търга, заплатил е депозита за участие в търга. В деня на провеждане на търга, представител на дружеството се е явил пред тръжната комисия катое представил всички изисквани документи, съгласно заповедта и утвърдената тръжна документация. При прегледа на представените документи, тръжната комисията с протокол от 23.05.2017 г. (л. 69-81 от делото) е констатирала, че в представеното свидетелство за съдимост на управителя на дружеството Е. А. е вписано, че през 2006 г. лицето Е. А. е осъждано за престъпление по чл. 227б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), производството по делото е приключило на 29.03.2006 г. с влязло в сила споразумение от същата дата и лицето не е реабилитирано. Комисията е преценила това обстоятелство - извършеният престъпен състав е за престъпление срещу кредиторите " като неприемливо и недопустимо от гледна точка на превантивния контрол по отношение на съдебния статус на наемателите на морски плажове, с което министърът на туризма влиза в договорни взаимотношения...", а този факт "не следва да бъде поощряван и толериран...". По тези само фактически основания, "В. И. 2002" ООД не е допуснато до участие в търга. При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав достигна до следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по степен и материя административен орган -министъра на туризма, в законоустановената за това форма - писмена заповед, в която са изложени правни и фактически основания, при което са инкорпорирани и мотивите на помощната комисия, обективирани в протокола от провеждането на търга. Не са допуснати съществени нарушения на административноппроизводствените правила. В случая обаче неправилно е приложен материалния закон в относимите за процедурата правни норми по Закона за държавната собственост (ЗДС) и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). и одобрената въз основа на тях Тръжната документация за отдаване под наем на имот - частна държавна собственост (чл. 13 ППЗДС). Съгласно т. 9.13.3 от одобрената тръжна документация "Ще бъдат отстранени кандидати за участие в търга, които: са осъдени с влязла в сила присъда за ТЕЖКИ умишлени престъпления от общ характер, освен ако са реабилитирани". Когато кандидатите са юридически лица, изискванията по т. 9.13.3 се прилагат както следва: - при ООД - за лицата по чл. 142, ал. 2 от ТЗ...". По делото не се спори, че управител на "В. И. 2002" ООД и лице по чл. 142, ал. 2 от ТЗ е жалбоподателя Е. А. Съгласно цитираните изисквания на търга, същият не следва да е бил осъждан за ТЕЖКИ умишлени престъпления от общ характер, а ако е бил осъждан за такова престъпление, да е реабилитиран. Безспорно е също, че Е. А. през 2006 г. е осъждан за престъпление по чл. 227 б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. Производството по делото е приключило на 29.03.2006 г. с влязло в сила споразумение от същата дата. На лицето е наложено наказание "глоба". Съгласно чл. 227 б, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, наказанието, което се налага за това престъпление към момента на извършване на престъплението е лишаване от свобода до три години или глоба. Легална дефиниция за тежко престъпление се съдържа в чл. 93, т. 7 от НК, а това е "което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна". Престъплението, за което е осъден управителя на дружеството-кандидат за участие в процедурата, не "тежко" по см. на чл. 93, т. 7 НК, поради което не попада в хипотезите на т. 9.13.3 от утвърдената Тръжна документация. В случая е ирелевантно обстоятелството дали към момента на кандидатстването е бил реабилитиран по см. чл. 85 и сл. от НК, тъй като настъпилата реабилитация е релевантна по смисъла на същата т. 9.13.3 само ако лицето е било "осъждано за тежко умишлено престъпление". В случая очевидно е било допустимо да участва кандидат, който е бил осъждан за тежко умишлено престъпление (дори и за престъпление против кредиторите), но ако е бил реабилитиран, но не и кандидат, който е осъждан за престъпление, което не е "тежко" по см. на чл. 93, т. 7 НК без значение дали е реабилитиран. За пълнота следва да се посочи, че съгл. чл. 88а, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК "Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ". Видно от свидетелството за съдимост на лицето, същото не е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, а при положение, че за предходното престъпление му е било наложено наказание "глоба", осъждането и последиците му са заличени след изтичане на две години от осъждането, поради което към момента на кандидатстването в процедурата, Е. А. по силата на закона е бил реабилитиран. При така установеното се налага извода, че не са били налице визираните от тръжната комисия основания за отстраняването му от процедурата. Изводите й обективирани на л. 10-11 от протокола от 23.05.2017 г. относно "съдебния статус на наемателите..." на лишени от фактически и правни основания. Ако министърът на туризма считал за "неприемливо и недопустимо" да влиза в договорни отношения с лице осъждано ( независимо от настъпилата по право реабилитация) в качеството на управител на търговско дружество за престъпление против кредиторите, е следвало изрично да въведе такова изискване в Тръжната документация В случая чрез недопустимо стеснително тълкуване са въведени нови ограничителни изисквания към кандидатите, които не са били въведени с утвърдената Тръжна документация или ЗДС и ППЗДС и поради това не са били известни предварително на кандидатите. Административният орган като възприел безкритично изводите на комисията, в противоречие с приложимото право е постановил немотивиран административен акт, което го характеризира като незаконосъобразен само на това основание, което ангажира като последица отмяната му. С оглед изложеното Заповед № Т-РД-16-232/26.05.2017 г. на Министъра на туризма като незаконосъобразна, следва да бъде отмемена. При този изход на спора, на жалбоподателя от ответника - издател на оспорения административен акт на основание чл. 143, ал. 1 АПК се дължат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, които са поискани своевременно и са доказани като основание и в общ размер на 800 лева съобразно представените договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд - IV-то отделение,