Решение № 16840 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2013 г.

Решение № 16840 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стилиян Йотов Йотов, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Димитров, против Решение № 1938/16.07.2013 г. по адм. дело № 4401/2012 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 550-6/26, 27.07.2012 г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна, в частта, с която е одобрен ПУП-ПУР относно улици - VI клас, засягащи поземлен имот с идентификатор 2522.489, с. о."Акчелар". Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Общински съвет- гр. Варна, представляван от председателя му, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С решението, в обжалваните му части, Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Стилиян Йотов Йотов, против цитираното по-горе решение на ОбС - Варна, в частта му, с която е одобрен ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти на с. о."Акчелар", в частта относно предвидени улици от шести клас, засягащи поземлен имот с идентификатор 2522.489, като неоснователна. Приел е, че двете улици от север и тупика от югоизток, които засягат имота на оспорващия, са съобразени със законовите и подзаконовите нормативни изисквания за улици, предвидени в ЗУТ и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии, Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и Наредба № 7/2003 г. за правила и норма за УОВТУЗ, поради което жалбата срещу тях е неоснователна. Решението е частично правилно. То е правилно по отношение предвидената улица от VI клас, северно от имот 2522.489, взимаща 28 кв. м. от него и неправилно по отношение предвидената улица-тупик, в югоизточната част на имота. По делото е установено, че улицата от север отговаря на всички законови изисквания от цитираните нормативни актове, а площа която се отнема от имота е твърде малка, спрямо общата му площ, за да се счита, че с нея се нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК или, че се нарушава чл. 108, ал. 5 от ЗУТ - предвижданията на плана не са икономично осъществими. Правилни са и другите изводи на съда по отношение засягането на съществуващите в имота строежи, за които касаторът не е представил редовно издадени строителни книжа. Нарушение на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ /в ред. преди изм., ДВ, бр. 82/2012 г./ има само тогава, когато одобрения ПУП-ПУР засяга законно построени строежи. В случая за засегнатите обекти - ограда с метална врата, каменен подпорен зид и друга по-лека ограда, не са представени такива строителни книжа, поради което и плана е одобрен при ненарушение на тази разпоредба. Като неоснователна в тази част касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила. В останалата част, касаеща улицата-тупик от югоизток, касационната жалба е основателна. По делото е установено, че площа й е изцяло от имот 489, собственост на касатора. Същевременно тази улица е предвидена за да обслужва само ПИ с идентификатор 2522.688. Трите имота, с които граничи тази улица, а именно имоти 688, 689 и 488, са бивши части от два съсобствени имота, принадлежащи на едни и същи лица. Тези имоти, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, не се засягат по никакъв начин от улицата-тупик, а същевременно ги обслужва, достигайки до имот 688. При тези данни изводите на съда за законосъобразност на улицата-тупик са неправилни. Макар и да съответства на техническите изисквания и параметри като улица-тупик, същата е незаконосъобразна, тъй като нарушава основен принцип в административното производство, а именно принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Съблюдаването на този принцип от административния орган изисква при издаване на акта да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая тези начала при одобряване на оспорения ПУР, в частта на предвидената улица-тупик изцяло в имота на касатора, за да обслужва съседния имот 688 и другите до него имоти 689 и 488, без да бъдат засегнати, са нарушени. При положение, че тази улица е създадена за да обслужва имот 688, който няма достъп до друга улица, то този принцип изисква отнемане на приблизително еднакви части от имотите, през които минава, а не изцяло и за сметка само на един от тези имоти. Освен това вещото лице е дало заключение за наличие на други възможности за прокарване на улицата-тупик, с по-малко засягане имота на касатора, което неправилно не е взето предвид от решаващия съд. Нарушаването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК представлява нарушение на материалния закон, което прави оспореното решение на ОбС - Варна в тази част незаконосъобразно, което като не е съобразено от съда е довело до постановяване на неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на касатора по отношение предвидената улица-тупик, преминаваща през имота му, бъде уважена и решението на ОбС-Варна в тази част бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Съобразно този изход по делото и след направената редукция на разноските, съобразно уважената част от жалбата на касатора, искането му за разноски е основателно за сумата 285 лева /от общо направени разноски за 855 лева/, т.е. за 1/3 от тях, които следва да се заплатят от Общински съвет - Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение