Решение № 10756 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2015 г.

Решение № 10756 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от "Медимаг-МС" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Зорница Петрова за отмяна по чл. 239, т. 1 - 6 АПК на влязло в сила решение № 2296/7.04.2014 г. по адм. дело № 7617/2012 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е оставена в сила с решение № 3028/18.03.2015 г. по адм. дело № 6944/2014 г. на ВАС, I отделение за непризнато право на данъчен кредит с РА № 2251100456/19.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 1756/20.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП по доставки на стоки от "Тед и Ван" ЕООД, "Мил-ком 2008" ЕООД, "Еврострой 09" ЕООД, "Милкомерс 2009" ЕООД и "Екса Трейдинг" ЕООД, както и в частта с която с решението на ВАС, I отделение е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което жалбата на дружеството против цитирания по-горе ревизионен акт е отхвърлена за непризнато право на данъчен кредит по доставки от "Тед и Ван" ЕООД за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2009 г. в размер на 80 086,56 лв. В искането за отмяна се съдържат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, а не по чл. 239 АПК. Молителят твърди, че след приключване на делото е установил, че всички насрещни доставчици са открити и разполага с голям обем счетоводна информация относно процесните доставки, по които е отказано правото на данъчен кредит. Поддържа довод, че за представянето на доказателствата му е необходимо допускането на комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, която да изследва реалността на доставките и извърши анализ на счетоводната документация и адресите на доставчиците. Позовава се и на съдебна практика на СЕС в Люксембург и на материалноправните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 3028/18.03.2015 г. по адм. дело № на ВАС, I отделение е отменено частично решение № 2296/7.04.2014 г. по адм. дело № 7617/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е бил отменен цитирания по-горе ревизионен акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит по доставки на строителни услуги от "Тед и Ван" ЕООД за данъчни периоди на месеците ноември и декември 2009 г. в размер на 80 086,56 лв. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК е отхвърлена жалбата в тази й част срещу ревизионния акт, а в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт по доставки на стоки от "Тед и Ван" ЕООД, "Мил-ком 2008" ЕООД, "Еврострой 09" ЕООД, "Милкомерс 2009" ЕООД и "Екса Трейдинг" ЕООД, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК се съдържа в Глава Четиринадесета "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В т. 1 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. Такова не представлява процесуалното бездействие, тъй като тежестта на доказване в данъчния процес пада върху ревизираното лице, което твърди положителни факти и е длъжно с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да ги докаже, включително и с искане за допускане на съдебни експертизи. Процесуалният пропуск на страната или нейния пълномощник не може да бъде основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Проверката на насрещните доставчици е следвало да се извърши още в ревизионното и първоинстанционното съдебно производство, като за това е необходима процесуална активност на получателя по доставките върху който, както вече се посочи пада доказателствената тежест. С ревизионния акт приходните органи са твърдели отрицателни факти и те по общите правила на доказването, не са длъжни да ги доказват. Не е налице соченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Относно останалите посочени основания по чл. 239, т. 2 - 6 АПК, в случая те не са налице, а и молителят не е развил доводи за всяко едно поотделно. Липсата на твърдения в искането за отмяна на останалите в чл. 239 АПК основания, го прави неоснователно, като се има предвид, че в това извънинстанционно производство съдът не извършва служебна проверка за спазване изискванията на материалния закон, каквото е задължението му в касационното производство на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид изложеното по-горе искането на "Медимаг-МС" ООД - гр. София е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Първа колегия,