Решение № 11762 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2015 г.

Решение № 11762 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Варна против решение № 432/4.03.2015 г. по адм. дело № 3964/2014 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Димитър Добрев Долапчиев, от гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-24563/24568 от 10.05.2014 г. Димитър Добрев Долапчиев, от гр. Варна е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО. Приложил е изискуемите документи. С декларация от 10.05.2014 г. е декларирал, че за времето от 1995 г. до 2010 г. има положен осигурителен стаж по осигурителни книжки, които са в процес на заверка в ТП на НОИ - Варна. За осигурителния стаж за периода 2005 г. - 2010 г. в качеството си на самоосигуряващо се лице е внесъл осигурителните вноски на 8.05.2014 г. С разпореждане № 4803091000 от 1.09.2014 г. началникът на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Варна е отпуснал ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 10.05.2014 г. - датата на подаване на заявлението, както и на основание чл. 84 КСО добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО на починалата съпруга на заявителя, също считано от 10.05.2014 г. Разпореждането е потвърдено с решение № 43/24.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Варна. За да постановят този резултат пенсионните органи са приели, че началният момент за отпускане на пенсията следва да бъде датата на подаване на заявлението, тъй като със заплатените вноски за осигурителен стаж 2005 г. - 2010 г., който се зачита при нейното изчисляване правото на ЛПОСВ е придобито на 09.03.2011 г. и се явява заявено след шестмесечния срок по чл. 94, ал. 2 КСО. Спорът между страните касае началният момент на отпускането на пенсията и според Димитър Добрев Долапчиев той трябва да е 11.11.2013 г. т.е. 6 - месеца преди подаване на заявлението за пенсиониране, тъй като едва на 8.05.2014 г. е внесъл осигурителните вноски за осигурителния стаж за времето 2005 г. - 2010 г., което е породило правото на ЛПОСВ. С решение № 432/4.03.2015 г. по адм. дело № 3964/2014 г. Административен съд - Варна е отменил решение № 43/24.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 4803091000 от 01.09.2014 г. на началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Варна. Съдът е приел, че оспорените актове са издадени при неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна като незаконосъобразни съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че Димитър Долапчиев е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО на 9.03.2013 г. (вероятно се касае за очевидна фактическа грешка в датата и следва да се чете 9.05.2014 г.) и шестмесечния срок от прекратяването на осигуряването следва да се изчислява от 10.05.2014 г., поради което са налице предпоставките по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсията от 12.11.2013 г. Решението е неправилно. По делото е установено, че Димитър Долапчиев е с прекратено осигуряване, както към 9.03.2011 г., така и към 11.11.2013 г. С внасянето на осигурителните вноски за осигурителния стаж 1.01.2005 г. - 1.08.2010 г. към момента на подаване на заявлението е налице годно фактическо основание за оценка наличието и възникването на право за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване на процесния осигурителен стаж от 5 години и 7 месеца. Този факт като наличен към момента на подаване на заявлението, респ. отпускане на пенсията вярно е ценен от осигурителните органи и същите правилно са приели, че лицето е притежавало необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, съответно е придобило право на ЛПОС във връзка с подаденото от него заявление вх. № МП-24563/24568 от 10.05.2014 г. на 9.03.2011 г. По-късното внасяне на осигурителните вноски не прави стажа придобит за друг период от време. Първоинстанционният съд неправилно е обвързал момента на фактическото плащане на осигурителните вноски за упражняваната от Долапчиев дейност като самоосигуряващо се лице, с правата за придобиване на осигурителен стаж за период, за който тези осигурителни вноски са дължими и внесени. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Законодателят точно и ясно е посочил началния момент и периода за зачитане на осигурителния стаж, независимо кога са внесени осигурителните вноски, като е приел, че това е времето на упражняваната трудова дейност. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Като е приел друго административният съд е постановил своето решение при невярна преценка на фактите и неточно тълкуване и прилагане на материалния закон. По тези съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а оспорването на актовете на пенсионните органи отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение