Решение № 11987 от 22.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Перник, чрез юрисконсулт Василева, срещу Решение 125 от 29.06.2022 г., постановено по адм.д. 617/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което е осъдена Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков 1, да заплати на Бедрум ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от В. Борисов, сумата от 35 лв. /тридесет и пет лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена глоба по отменен с Решение 205 от 05.11.2021 г., постановено по АНД 1255/2021 г. по описа на Районен съд Перник, Електронен фиш за налагане на глоба Серия К 4615260, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдена Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков 1, да заплати на Бедрум ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от В. Борисов, сумата от 625 лв. общо разноски по делото. Изложени са съображения за недопустимост на решението чл. 209, т. 2 от АПК, алтернативно за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с възражението на касатора за неприложимост на реда по ЗОДОВ, като се сочи писмо рег. 8121р-17736/19.10.2020 г. по описа на МВР, като се сочи, че със също е уреден реда за възстановяване на неоснователно заплатени глоби по ЗДвП. В заключение се иска отмяна на решението и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена защита от 02.12.2022 г., в която се излагат подробни аргументи за основателност на касационната жалба, поддържа се искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение с оглед лисата на фактическа и правна сложност по делото. Ответникът Бедрум ЕООД, [ЕИК], в писмен отговор, чрез адв. А. Иванова от САК, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение, като сочи актуална практика на ВАС, с която е съобразено обжалваното решение. В заключение се моли съда да се остави в сила изцяло обжалваното решение, като се претендират и разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Постъпила е молба от ответника от 24.10.2022 г., чрез адв. А. Иванова от САК, с която се поддържа подадения писмен отговор, както и искането за присъждане на разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноските на л. 27 от делото и договор за правна защита и съдействие на л. 28-29 от делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът сочи, че видно от всички събрани доказателства, установено е наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което правилно исковата молба е уважена изцяло в пълния претендиран размер от 35 лв. главница, представляващ имуществени вреди в размер на 70 % от наложеното административно наказание глоба по отменения с влязло в сила решение на съда електронен фиш. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Бедрум ЕООД, [ЕИК], представлявано от В. Борисов, срещу Областна дирекция на МВР Перник, с която ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 35 лева, представляващи 70 % от заплатена глоба по Електронен фиш за налагане на глоба Серия К 4615260, издаден от ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд-Перник, с което е отменен електронния фиш, до заплащането ѝ, както и иска присъждане на направените по делото съдебни разноски. С определение 84 от 24.02.2022 г., постановено по адм.д. 617/2021 г. по описа на Административен съд Перник, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото с мотиви, идентични на изложените в настоящата касационна жалба. С определение 4293 от 09.05.2022 г., постановено по адм.д. 2674/2022 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено определение 84 от 24.02.2022 г., постановено по адм.д. 617/2021 г. по описа на Административен съд Перник, и е върнато делото на Административен съд Перник за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията на ВАС. В същото определение Върховният административен съд изрично е изложил мотиви, че: Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите по реда, предвиден в чл. 129 от ДОПК - по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Настоящият състав на ВАС не споделя цитираната в обжалваното решение практика, а последващата я такава (Определение 10950 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело 10355/2021 г. и Определение 848 от 01.02.2022 г. по адм. дело 12274/2021 г. на ВАС) и намира, че процедурата по чл. 129 от ДОПК не може да намери приложение, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. В случая глобата не е наложена от орган по приходите, поради което не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на ДОПК. Освен това разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ. Указаният с писмо 8121р-17736/19.10.2020 г. на главния секретар на Министерството на вътрешните работи вътрешнослужебен ред, според който лицата, които са внесли суми по сметката на Фонд за безопасност на движението за погасяването на задължение за нарушение по Закона за движението по пътищата въз основа на отменен от съда акт, могат да подадат молба до директора на САД Планиране и управление на бюджета при Министерството на вътрешните работи, е свързан с възможността за доброволно възстановяване на внесените във фонда суми. Посоченият в писмото ред не представлява специален начин на обезщетяване по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на ЗОДОВ. Соченото определение 4293 от 09.05.2022 г., постановено по адм.д. 2674/2022 г. по описа на Върховен административен съд е задължително за административния съд съгласно чл. 224 от АПК. Отделно по въпроса за допустимостта на процесната искова молба, респ. по въпроса за допустимостта на обжалваното решение, постановено по адм.д. 617/2021 г. по описа на Административен съд Перник, е налице влязло в сила определение 4293 от 09.05.2022 г., постановено по адм.д. 2674/2022 г. по описа на Върховен административен съд, поради което доводите на касатора за недопустимост на исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. за недопустимост на съдебното решение са решени със соченото определение 4293 от 09.05.2022 г., постановено по адм.д. 2674/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Ето защо, като е съобразил задължителните указания на ВАС в соченото определение 4293 от 09.05.2022 г., постановено по адм.д. 2674/2022 г. по описа на Върховен административен съд, след което е разгледал основателността на исковата молба, правилно административният съд е приел, че са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаване на исковата молба изцяло. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици електронен фиш. Определяща е дейността на органа негов издател. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. 2/2014г. на ВКС и ВАС. Между страните по делото няма спор по фактите, като фактическата обстановка е установена правилно от административния съд въз основа на всички събрани писмени доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани от административния съд, който е приложил и АНД 1255/2021 г. по описа на Районен съд Перник. В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК. Правилно е прието от административния съд, че с влязло в сила на 01.12.2021 г. решение 205 от 05.11.2021 г., постановено по АНД 1255/2021 г. по описа на Районен съд Перник, е отменен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К 4615260, издаден от ОДМВР Перник, поради което е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е прието от административния съд, че е установено настъпила имуществена вреда в партимониума на ищеца в размер на 35 лв., представляваща 70% от наложената с отменения ЕФ глоба, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт отменен ЕФ и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл касационната инстанция следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Настоящият състав счита, че процедурата по чл. 129 от ДОПК не може да намери приложение, тъй като по този ред се събират недължимо платени или събрани глоби, наложени от органите по приходите. В случая глобата не е наложена от орган по приходите, а от ОДМВР - Перник, поради което не подлежи на възстановяване/прихващане по реда на ДОПК. Освен това разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изисква да съществува специален начин на обезщетяване, предвиден в закон или указ. Указаният с писмо /служебно известно на съда/ 8121р-17736/19.10.2020 г. на главния секретар на Министерството на вътрешните работи вътрешнослужебен ред, според който лицата, които са внесли суми по сметката на Фонд за безопасност на движението за погасяването на задължение за нарушение по Закона за движението по пътищата въз основа на отменен от съда акт, могат да подадат молба до директора на САД Планиране и управление на бюджета при Министерството на вътрешните работи, е свързан с възможността за доброволно възстановяване на внесените във фонда суми. Посоченият в писмото ред не представлява специален начин на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди, причинени от незаконен административен акт по реда на ЗОДОВ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е по-новата практика на Върховния административен съд, като: решение 1210 от 30.01.2019 г., постановено по адм.д. 10320/2018 г. по описа на ВАС, определение 4293 от 09.05.2022 г., постановено по адм.д. 2674/2022 г. по описа на ВАС, определение 10950 от 01.11.2021 г., постановено по адм.д. 10355/2021 г. по описа на ВАС, определение 848 от 01.02.2022 г., постановено по адм.д. 12274/2021 г. по описа на ВАС, определение 4171 от 03.05.2022 г., постановено по адм.д. 1155/2022 г. по описа на ВАС и др. В изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде споделена цитираната по-горе практика. С касационната не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно и доказано, видно от списък на разноските на ответника на л. 27 от делото и договор за правна защита и съдействие на л. 28-29 от делото. Ответникът претендира разноски за адвокат за настоящата инстанция в размер на 700 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника, което настоящият състав намира за основателно. Делото не е с правна и фактическа сложност, претендираната с исковата молба сума е в размер на 35 лв., като ответникът не е представляван в съдебно заседание, а процесуалният представител на ответника адв. А. Иванова е изготвила писмен отговор и писмена молба от 24.10.2022 г. Ето защо настоящият състав намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на разноските за адвокат на ответника, поради което и по изложените по-горе съображения с оглед размера на исковата претенция от 35 лв., като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение