Решение № 5366 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11483/2020 г.

Решение № 5366 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11483/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. в качеството му на ЕТ "С. Т. – Бял Бор 95" срещу решение № 209 от 9.04.2020 г., постановено по адм. д. № 765/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация", в представен по делото писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, чрез юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Смята, че решението, в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на претърпени от ищеца имуществени вреди, е правилно. По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди – намира, че съдът неправилно е отхвърлил последната, като на ищеца е следвало да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 209 от 9.04.2020 г., постановено по адм. д. № 765/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът е отхвърлил исковете, предявени от С. Т. в качеството му на ЕТ "С. Т. – Бял Бор 95", да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София, да му заплати сумата от 12 000, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 100, 00 лв. за работен ден от невъзможността да ползва за търговската си дейност собствения си товарен автомобил за период от шест месеца, считано от 15.06.2015 г. и сумата от 10000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.06.2015 г. до 21.04.2016 г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса, претърпени като последица от отменена с влязло в сила Решение № 10981 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 13594 по описа на Върховния административен съд за 2016 г., Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. на Началник Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка, както и обезщетение за забавено плащане на двете парични суми в размер на законната лихва, считано от 11.07.2019 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. на Началник Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка "спиране от движение" за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела и отнемане на свидетелство за регистрация на собствения на ищеца товарен автомобил, е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на представените от ищеца писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото, съдът е приел, че за ищеца не е настъпила имуществена вреда, доколкото по делото не е доказан конкретния размер на прихода, който Т. би получил при изпълнение на договорното си задължение. За недоказана е приета и претенцията за неимуществени вреди. В тази връзка съдът е изложил, че твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, вследствие на незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка, са останали недоказани в процеса. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Както правилно е установил административният съд, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно по делото е установено наличието на отменен по съдебен ред административен акт - Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. на Началник Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка спрямо ищеца. Този факта обаче, сам по себе си, не обосновава ангажиране отговорността на държавата за вреди и не изпълва фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото не е доказано настъпването на вредоносни последици за ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед и претендираните вреди. Правилно съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на годно основание, в изпълнение на което той несъмнено би реализирал приход от 100, 00 лв. за работен ден, 2000, 00 лв. за месец или общо 12000, 00 лв. за периода от 16.06.2015 г. до 16.12.2015 г., претендирани като пропуснати ползи. Част от представените по делото доказателства - договори, фактури и извлечения от счетоводна сметка 411 "клиенти", са неотносими към спора, доколкото същите са за 2014 г. и не касаят процесния период. Единствено представения по делото Договор № 62 от 20.04.2015 г. за "Възлагане на сеч и извоз до временен склад и рампиране на прогнозни количества маркирана дървесина" е съотносим към исковия период. Въз основа на обстоен анализ на клаузите на цитирания договор, съдът правилно е приел, че единствената дейност по договора, която попада в исковия период е "сеч и извоз" на 10 % от маркираната дървесина в размер на 16 пл. м. куб. Независимо от това, ищецът не е доказал конкретния размер на прихода, който би получил, при положение че бе изпълнил този си договорен ангажимент. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил, че посоченият в договора начин на плащане предвижда различни цени за различни категории дървесина и сортимент, като ищецът не е уточнил в коя категория попада договорената дървесина и каква би била нейната цена. Не е ангажирана и съответна експертиза в тази насока. Основателно съдът е приел за недоказана и претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние на ищеца, загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса. За доказване настъпването на тези вреди ищецът е ангажирал единствено свидетелски показания, без представянето на медицински документи. Безспорна и в съответствие с практика на Европейския съд по правата на човека, е съдебната практика относно обстоятелството, че съдилищата не допускат увреждане на здравето да се доказва чрез свидетелски показания, а винаги изискват експертни доказателства за това. Именно в този контекст съдът правилно е приел за недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на влошеното му здравословно състояние. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение