Решение № 11834 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. А. С. срещу Решение 1019 от 23.06.2025г., постановено по административно дело 334/2024 г., по описа на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 102, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът - Директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Ловеч, в писмен отговор по касационната жалба от 09.10.2025 г., изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна касацонна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1019/2025 г., по административно дело 334/2024 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил оспорването по жалба С. А. С., от [населено място] срещу Решение 2153-10-20/12.06.2024 г. на директора ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата подадена от нея срещу разпореждане [номер]/12.04.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Ловеч, с което е преизчислена пенсията за осигурителен стаж и доход, считано от 01.02.2024 г. по заявление вх. 2115-10-1/03.01.2024 г. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискуемата писмена форма и административнопроизводствени правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч. Правилно е прието, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Изводът в оспорения съдебен акт за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат преизчисляване на пенсията си за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 от КСО, съответно чл. 75 - чл. 77 от КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО заявление за преизчисляване на пенсията по, ал. 1, т. 2 може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а за самоосигуряващите се лица - данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. По силата чл. 102, ал. 4 КСО, в случай че преизчисляването по ал. 1, т. 2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период. Възраженията на С. С. досежно приложението на нормата на чл. 102, ал.2 КСО са неоснователни. По делото е установено, че на касационната жалбоподателка е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 15.12.2025 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ Ловеч. Със заявление от 03.01.2025 г., С. С., поискала преизчисление на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с искане за ежегодно преизчисляване на личната й пенсия с допълнително придобития осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането й, съответно след нейното последно преизчисляване на основание чл.102, ал.1, т.2 КСО до 03.01.2025 г. С разпореждане 12.04.2025 г., на ръководителя ПО при ТП на НОИ Ловеч е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2024 г. с допълнително придобития от нея осигурителен стаж след отпускането й, съответно след последното преизчисление и пенсията е определена в размер от 1114,70 лв., като със същото разпореждане е извършен отказ личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката да бъде преизчислена с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането на С. С., тъй като изчисления индивидуален коефициент от 1,277 е по- неблагоприятен за пенсионера. Срещу това разпореждане е подадена жалба пред ответника по касационната жалба, с искане за преизчисляване на база допълнително придобит стаж. С оспореното пред административния съд решение, директорът на ТП на НОИ Ловеч е отхвърлил жалбата срещу разпореждането от 12.04.2024 г., на ръководителя ПО при ТП на НОИ Ловеч. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Ловеч е назначена съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна експертиза, заключенията на които са кредитирани от съда като безпристрастни и обективно изготвени и даващи отговор на всички относими към спора въпроси. Заключенията на съдебно-икономическата експертиза, в т.ч. и допълнителната и съдържащите се констатации са обсъдени по същество от съда и са ценени редом с представените доказателства от страните. Вещото лице е посочило, че административният орган, правилно е приложил коефициент 1,497, който е по висок и по- благоприятен за С. от коефициента 1,277 и че месченият размер на пенсията от 1114,70 лева, считано от 01.02.2024г. е определен правилно. При тези данни, аргументирано и в съответствие с нормативната уредба административният съд приема, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната на жалбоподателката, е правилно определен. В съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 2 и ал.4 КСО съдът законосъобразно е приел, че при преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на база средно претегателното съотношение по правилото на чл.70, ал.10, т.1 КСО на вноските от 01.01.2002г., до 31.01.2024г., изчислено като частно от общо направените вноски за ДЗПО (УПФ) в размер на 8219,50 лв. за период от 198 месеца и общите вноски (УПФ+Пенсии) 37713,56 лева за период от 198 месеца е в размер на 0,218 от единица. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице посочените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е изследвал действащите норми към датата на полагане на трудовия стаж от първа категория и се е съобразил с тях. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Не са налице заявените касационни отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят в размер на 200 лева, платими от касационната жалбоподателка, в условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение