Решение № 7524 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2014 г.

Решение № 7524 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Димитрин Кънчев Димитров, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора гр. Варна, срещу Решение № 1649 от 4.07.2014 г., постановено по адм. дело № 122/2014 г. от Административен съд Варна с доводи за неправилност. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез пълномощниците си юрк. Тодор Чанев и юрк. Ренета Луканова, поддържа становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, искът на Димитрин Кънчев Димитров срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за понесени от него неимуществени вреди, изразени в душевни страдания, физически мъки и потъпкване на човешкото му достойнство, вследствие на неправомерните действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. Варна да му осигури нормални условия на живот по време на изтърпяване на наказанието, за периода 30.04.2007 г. - 1.09.2012 г.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът изтърпява наложеното му с влязла в сила присъда наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора гр. Варна и е поставен на "специален" режим на изтърпяването в зона със засилен надзор и охрана.

Приел е още, че помещенията в затвора не са оборудвани с инсталация за проветряване и пречистване на въздуха, тъй като всички помещения разполагат с достатъчно големи прозорци, осигуряващи естествена циркулация и проветряване в помещенията.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, при наличието на възражение от страна на ответника, че предявеният иск е недопустим за периода от 30.04.2007 г. до 10.01.2009 г., поради изтекла погасителна давност, а в останалата част е неоснователен.

Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения:

1. Съдът, след като е направил извод за недопустимост на иска в частта досежно периода от 30.04.2007 г. до 10.01.2009 г., поради изтекла погасителна давност, не е постановил диспозитив в приетия смисъл.

2. С разпореждания на съдията-докладчик от 13.01.2014 г. и от 27.01.2014 г. на ищеца е дадено указание "да конкретизира точно ответника, като посочи от кого се представлява той"; да посочи "служителите на ответника"; "да уточни от каква административна дейност на конкретни длъжностни лица - незаконосъобразен акт, незаконно действие или бездействие" са причинени претендираните неимуществени вреди".

С молба вх. № 1308 от 24.01.2014 г. Димитрин Димитров е уточнил, че иска му "да се счита предявен срещу "Министерство на правосъдието", което "се представлява от г-жа Зинаида Златанова ... " (л. 15).

С определение № 520 от 06.02.2014 г. съдът от първата инстанция, без да е конституирал страните, е насрочил делото в открито съдебно заседание, за което е призовал Министерство на правосъдието като страна-ответник в процеса.

Съдът е действал в нарушение н чл. 205 АПК вр. Чл. 12 ЗИНЗС в приложимата му редакция (обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.). Съгласно текста на чл. 12 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите са териториални служби на ГДИН.

След като искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, по арг. от чл. 205 АПК, то надлежния ответник за периода от 11.01.2009 г. до 1.06.2009 г. е Министерството на правосъдието, но за периода от 1.06.2009 г. до 1.09.2012 г. е ГДИН, която не е била конституирана като страна в процеса.

Вярно е, че в случая ищецът не е посочил правилно надлежния ответник нито с исковата си молба, нито с молбите, депозирани в изпълнение на дадените му указания да посочи точно и ясно ответника срещу който предявява исковата си молба. Но съдът е длъжен и е следвало да прецени това обстоятелство в светлината на измененията на ЗИНЗС и независимо от факта, че пасивната процесуална легитимация не е била оспорена от процесуалния представител на МП, участвал в процеса.

Вместо това съдът е процедирал в нарушение на процесуалните правила като е насрочил делото в открито съдебно заседание и е провел цялостно съдебно производство.

Пред вид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение