Решение № 3264 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2017 г.

Решение № 3264 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "АДС-КОМЕРС" ЕООД, ЕИК *********, гр. П., ул. М. С. .№..., ет. ..., представлявано от управителя С. Г. И., против решение № 283 от 27.02.2017 г. по адм. дело № 751/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № Р-16001314003340-091-001 от 02.11.2015, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 69 от 12.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. В касационната жалба, се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, въз основа на които се установява, че доставките на стоки и услуги са реално осъществени. Счита, че съдът не се е съобразил с приложимата практика на СЕС. П. отношение на отказания данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС твърди, че съдът не е изложил конкретни съображения защо приема мотивите на приходните органи за правилни. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА № Р-16001314003340-091-001 от 02.11.2015 г., издаден от органи по приходи при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 69 от 12.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 06, м. 10.2014 г. в общ размер на 24 503.66 лв. по фактури, издадени от "В.- И." ЕООД, "Сантим" ЕООД, "Т. М Транспорт" ЕООД и "Валери 1" ЕООД и са начислени лихви; на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 45 666.36 лв., с прилежащи лихви; начислени са допълнителни лихви в размер на 66.10 лв., свързани със закъснение при отразяване на фактури, издадени от ревизираното лице в дневника за продажби. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По отношение на отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, първоинстанционният съд е обсъдил приетите в хода на ревизионното и в съдебното производство доказателства и след техния анализ е достигнал до извода за законосъобразно отказване на данъчен кредит по процесните фактури, поради липса на реални доставки на стоки и услуги. По отношение на спорните доставки на стоки са представени единствено процесните фактури, с предмет на доставка "евро каса - голяма; "каса евро - малка", поради което съдът е счел, че не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за приемо- предаването на стоката. Относно фактурите с предмет услуги, съдът е приел, че от представените доказателства не се установява, че същите са реално извършени. От представените доказателства не може да се установят конкретни параметри на спорните услуги, както и мястото на осъществяването им. Доставчиците не са разполагали с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на услугите. Съдът не е кредитирал представените за първи път пред него доказателства, тъй като е посочил, че същите като частни документи нямат достоверна дата и са съставени след ревизията за целите на обжалването на РА. В тази връзка са изложени конкретни мотиви по отношение на представените доказателства. Прието е, че това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по ССЕ. Съдът е приел за правилни и изводите на приходните органи по отношение на отказания данъчен кредит в размер на 45 666.36 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС. За да достигне до този извод съдът се е позовал на заключението на вещото лице по ССЕ и представените по делото доказателства, като е приел, че ревизираното дружество неправомерно е включило в дневниците си за покупки и в СД по ЗДДС фактури, по които вече е упражнено правото на данъчен кредит в предходен данъчен период. Посочено е, че приспаднатият повече от един път данъчен кредит е в общ размер на 45 456.36 лв., а по отношение на фактура № 0000000180 от 13.06.2013 г., издадена от ЗКПУ "Наша земя", с данъчна основа 10 511.55 лв. и ДДС 2 102.31 лв. е установено, че ревизираното лице я е отразило в дневника за покупки със завишени стойности: ДО 11 561.55 лв. и ДДС 2 312.31 лв., като по този начин по фактурата неправомерно е приспаднат 210 лв. в повече данъчен кредит. Административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА и в частта, в която на основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ са установени дължими лихви в размер на 66.10 лв. за закъснението при отразяване на фактурите за продажба, защото е приел, че същите са правилно начислени. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Административният съд подробно е описал представените в хода на ревизията и събраните пред съда доказателства и въз основа на тях е установил фактическа обстановка по спора. Предмет на процесните фактури по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС са "бране, сортиране и товарене на череши", "селскостопанска услуга с ръчен труд по опис", "транспортни услуги" и "евро каса - голяма; каса евро - малка". Както по време на ревизията така и пред съда не са представени никакви доказателства за приемо-предаването на спорните стоки. По време на ревизията са представени единствено издадените две фактури от доставчика "Валери 1" ЕООД. Само въз основа на представените фактури, не може да се направи извод, че стоките са предадени от доставчика на ревизираното лице, както правилно е посочил и административния съд. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи, поради което тяхното индивидуализиране става чрез отделянето и предаването им на получателя по доставката. Въз основа на представени писмени доказателства, не може да бъде направен извод, че доставките на услуги - "бране, сортиране и товарене на череши", "селскостопанска услуга с ръчен труд по опис", "транспортни услуги", по издадените фактури от "В.- И." ЕООД, "Сантим" ЕООД, "Т. М Транспорт" ЕООД са реални. Съдът правилно не е кредитирал представените за първи път пред него доказателства, тъй като същите са частни и само въз основа на тях не може да се докаже, че доставките са извършени реално. Настоящият състав намира, че извод за реално осъществени сделки не може да бъде изведен и от заключението по ССЕ и допълнителната ССЕ, тъй като същото отразява единствено счетоводното отразяване на доставките. След съвкупна преценка на представените доказателства по делото, настоящият състав намира, че спорните доставки на стоки и услуги не са реални. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на задължителната съдебна практика на СЕС - решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. ВАС вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящият случай от въпросните спорове по главните производства. Това се вижда ясно от формулировката на втория преюдициален въпрос по дело С-142/11 - " Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?". Няма никакво съмнение, че Съдът на Европейския съюз с посоченото решение не е искал да каже, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, за които не е доказано да отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Даденото с решението тълкуване се отнася за случаите, в които на добросъвестен получател на предмета на реално извършена облагаема доставка, не следва да се отказва данъчен кредит заради действия на негов доставчик. Това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Изводите на административния съд са правилни и по отношение на отказания данъчен кредит в размер на 45 666.36 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е изложил конкретни съображения защо приема мотивите на приходните органи за правилни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил конкретни мотиви по отношение на повторно включените фактури в дневниците за продажба на ревизираното лице. Приспаднатият повече от един път данъчен кредит е в общ размер на 45 456.36 лв., както в тази връзка съдът правилно е кредитирал, като обективно и почиващо на събраните по делото доказателства, заключението на вещото лице по ССЕ. Същото е прието без оспорване от страните. Правилни са изводите на съда и по отношение на фактура № 0000000180 от 13.06.2013 г., издадена от ЗКПУ "Наша земя", с данъчна основа 10 511.55 лв. и ДДС 2 102.31 лв. От представените доказателства се установява, че ревизираното лице я е отразило в дневника за покупки със завишени стойности: ДО 11 561.55 лв. и ДДС 2 312.31 лв., като по този начин по фактурата неправомерно е приспаднат 210 лв. в повече данъчен кредит. Освен това в касационната жалба не са изложени никакви конкретни възражения във връзка с тази фактура. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания относно допълнително начислени лихви в размер на 66.10 лв. на основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ. Тези лихви правилно са начислени, тъй като се отнасят за издадени фактури, декларирани в следващи данъчни периоди, а съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. По изложените съображения първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,