Решение № 13064 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2009 г.

Решение № 13064 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Илиан Иванов Илиев от с. Говедарци, срещу решение № 4/4.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2611/2008 на Административен съд София-град. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съдебен състав не е преценил правилно и в неговата съвкупност целия доказателствен материал по делото, възприел е неточно фактическата обстановка по него, като по този начин е достигнал до неправилни изводи, въз основа на които е постановил решение противоречащо на закона. Ответникът - Директора на СДВР не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, и излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решене е отхвърлена жалбата на Илиан Илиев против заповед № АЗ-1455/18.03.2008 г. издадена от Директора на НС "Полиция "- МВР. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основания чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина несъвместимо с етичните правила за поведение, изразяващо се в това, че на 29.12.2007 г. около 14.28 часа, чрез банкомат на Банка ДСК е изтегли сумата от 200 лева от дебитна карта на Владимир Андонов, като вещите били намерени от Илиев преди това - забравен плик с багаж в който се е намирала картата и листче със записан номер на ПИН кода. След това върнал вещите на лицето. Прието е, че това поведение на жалбоподателя е в нарушение на изискванията на т. 4, 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, като съобразява поведението си със закона. Освен това действията му са в нарушение и на чл. 53, ал. 1 т 3 от ЗМВР съгласно който като служител на МВР трябва да защитава правата и интересите на гражданите и да опазва имуществото им. В касационната жалба като основен аргумент е посочено, че първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателствения материал по делото и изводът на съда че той е извършил посоченото деяние е не обоснован. Според касатора в дисциплинарното производство, завършило с издаването на процесната заповед са допуснати редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила по ЗМВР и АПК, като не е спряно производството по налагане на дисциплинарното наказание до завършване на наказателното производство. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е изложил и обсъдил подробно фактите по случая и като е преценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност правилно е стигнал до извода, че от приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Не се подкрепя и твърдението на касационния жалбоподател, че не е изпълнено императивно изискване на чл. 35 АПК - да се обсъдят възраженията му и доводите му. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, заповедта е издадена след снемане на писмени обяснения на засегнатото лице и запознаването му със събраните доказателства. Безпорно е установено, че жалбоподателят е извършил транзакция от същия банкомат в посочения времеви период. Съдът правилно е преценил показанията на св. Калпачка, като защитна теза и не ги е кредитирал тъй като не е установено по безспорен начин че дебитната карта на Калпачка в същия период са теглени суми, нито пък е твърдяно, че тази карта е била у жалбоподателя. Поведението на лицето по време на инцидента както правилно е заключил първоинстанционния съд, съставлява допуснато съществено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, според който е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Независимо, че в момента на инцидента касаторът е изпълнявал служебните си задължения, той е бил длъжен да съобразява поведението си с Етичните правила. Обоснован и правилен е изводът, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като е нарушил етичните правила на държавните служители в МВР, а заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение е законосъобразна. По същество възраженията в касационната инстанция са правени пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви - относно доказване на извършеното деяние от жалбоподателя. Съгласно чл. 224 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност обхваща нарушение на служебните задължения, неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и преките ръководители, неспазване на служебните правомощия и на правилата на Етичния кодекс. Ползването на дебитната карта намерена при изпълнение на служебните му задължения даваща достъп до паричните средства на притежателя на картата, тегленето на сумата от банковата сметка са все действия, които не съответстват на изискванията поставяни на държавните служители на МВР, а именно - спазване на законите и охрана правата на гражданите. Правилно административния орган е приел, че са нарушени цитираните разпоредби на етичния кодекс с което е увреден престижа на службата. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение поради неспиране на производството до решаване на наказателното такова. този довод също е правен в първата инстанция, съдът го е обсъждал и е дал отговор, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи независимо от това, че деянието е основание за търсене и на друг вид отговорност. От изложеното следва, че така постановеното решение е правилно. Законосъобразността на заповедта, предмет на съдебния контрол е преценена съобразно изискванията на закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени прецизно и въз основа на точния им анализ е направен правилен извод, който настоящата инстанция споделя. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение