Решение № 3403 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2019 г.

Решение № 3403 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5837 от 09.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6944/2019 г., Административен съд – С. град, трето отделение, 74-ти състав, е отхвърлил оспорването на "Б. С. Ф." СНЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К." ..№..., чрез адвокат Т. Цонев, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 0391296/14.05.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на "Б. С. Ф." СНЦ е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – скейт-парк, находящ се в гр. С., ул. "Осми декември" № 25 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С решението жалбоподателя е осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Б. С. Ф." СНЦ, ЕИК *********, представлявано от Б. Атанасов, чрез процесуалния му представител адв. Т. Цонев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд С. град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С. град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд – С. град е отхвърлил оспорването на "Б. С. Ф." СНЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К." ..№..., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 0391296/14.05.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на "Б. С. Ф." СНЦ е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – скейт-парк, находящ се в гр. С., ул. "Осми декември" № 25 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването й, като е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и заповедта е в достатъчна степен мотивирана. Изложени са и мотиви, че заповедта е издадено в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС, която задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. 2. Възпроизведена е и нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г., според което лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАХ ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. 3. На отделен ред са изложени мотиви относно това какво следва да се разбира под "данъчно-задължено лице", поради което възражението на жалбоподателя, че не е регистриран като търговец, е неоснователно, след като извършва дейност, от която реализира приходи. 4. Изложени са мотиви /стр. 4 от решението/ защо съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че въпросната площадка не съставлява "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. 5. На отделен ред са изложени мотиви относно възраженията на жалбоподателя, че сдружението не е собственик или наемател на площадката, съответно че срокът на договора за учредено право на ползване върху обекта е изтекъл. 6. Решаващият съд е обосновал и изводите си, защо приема, че административният орган е обосновал подробно определения срок за запечатване на обекта – стр. 5, среда от решението, л. 135 от първоинстанционното решение. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението на Административен съд – С. град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на "Б. С. Ф." СНЦ за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел за неоснователни всички възражения на сдружението, в това число и тези, че въпросната площадка не е търговски обект, съответно сдружението не е търговец и не извършва търговска дейност, както и възраженията по повод срока на мярката. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че сдружението не е спазило реда за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на фискално устройство от датата на започване на дейност – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е правомерна и в съответствие със закона. Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от "Б. С. Ф." СНЦ не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на услуга, чрез издаване на касова бележка, като в обекта няма въведено и регистрирано фискално устройство. Основните възражения на жалбоподателя са свързани с това, че той няма качество на търговец, че лицето, което не е издало касова бележка, не е негов служител, че сдружението не е наемател /ползвател на обекта, че въпросната площадка няма качеството на "търговски обект" по смисъла на ЗДДС и въпросната наредба, че наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ не отговаря на целите на закона. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че направените възражения са неоснователни, а издадената заповед за налагане на ПАМ е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и в съответствие с материалния закон. Направените оплаквания в касационната жалба, свързани с изводите на съда за липса на представителна власт на лицето Б. Ненов, не могат да бъдат споделени. По смисъла на чл. 30, ал. 2, изр. 2 от Търговския закон, когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там. След като въпросното лице Б. Ненов е приело плащане на сумата 3 лв. срещу ползване на въпросния скейт-парк, то следва да се приеме, че същият е извършвал действие от името и за сметка на сдружението. Последното обстоятелство е отбелязано в съставения протокол за извършена проверка серия АА, № 0391296, № 0391296 от 04.05.2019 г. /л. 24 от първоинстанционното дело/, който протокол е доказателство за извършените от и пред органа действия и изявления и установените факти и обстоятелства / по аргумент от чл. 50, ал. 1 ДОПК/. След като твърди друго, жалбоподателят е този, който следва да опровергае констатациите на протокола, каквито доказателства не са ангажирани от негова страна. Направените оплаквания в касационната жалба, свързани с възраженията на жалбоподателя, че той не е наемател, съответно ползвател на обекта, са неоснователни. Ако въпросните възражения бъдат зачетени, то възниква въпросът какъв е правния интерес на жалбоподателя от оспорване на издадената заповед, ако той няма никаква връзка с обекта, по отношение на който е издадена заповедта. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че сдружението не е търговец, тъй като не извършва продажби на стоки или услуги, поради неправилно се приема от административния орган и съда, че същото е адресат на нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/2006 г., съответно чл. 118, ал. 1 ЗДДС да отчита извършените доставки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд в тази насока следва да бъде посочено, че по силата на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, а според алинея пета извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. От представения по делото договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху вещи, сключен между Столична община и "Българска скейтборд федерация" СНЦ /л. 50 и сл. от адм. д. № 6797/2019 г. на АССГ/ е видно, че сдружението има задължение да осигури ежедневен безплатен достъп до площадката за срок от 4 часа, което по аргумент от противното води до извод, че в останалите случаи ползването площадката се предоставя срещу заплащане – обстоятелство, което се установява от посочения по-горе протокол за извършена проверка. Предоставянето на ползването на определен вид съоръжения за определен период срещу заплащане съставлява услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 ЗДДС, поради което нейното извършване подлежи на отчитане по предвидения в закона ред и сдружението се явява адресат на цитираните по-горе разпоредби. Направените оплаквания свързани с изводите на административния съд, че въпросната площадка съставлява "търговски обект" по смисъла на ЗДДС и Наредба № Н – 18/2006 г., са неоснователни. Въпросната площадка отговаря на законовите критерии за понятието "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък добавена стойност, поради което административният съд е приложил правилно материалния закон. Най-накрая не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора свързани с възраженията му, че издадената заповед не отговаря на целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Първоинстанционният съд е изложил надлежни мотиви защо приема, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката и е спазен принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Същите се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на "Б. С. Ф." СНЦ, ЕИК *********, Административен съд – С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,