Решение № 13800 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14307/2014 г.

Решение № 13800 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14307/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Варна обжалва решение № 1950 от 30.07.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. д. № 4490/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 031103350/5.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 236/4.06.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението град Варна. С последния в резултат на ревизия, проведена по реда на чл. 133 - 134 ДОПК са изменени установените с влязъл в сила ревизионен акт задължения на "Месокомбинат Варна" АД по ЗДДС за данъчен период м. 12.2007 г. като са определени задължения в размер на 1 975 226.60 лева и лихва в размер на 872401.10 лева, поради непризнаване на право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Булмес" ООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Първото оплакване се отнася до изводите на съда за липса на основания по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК за изменение на влязъл в сила ревизионен акт за процесния период на м. 12.2007 г. Касационният жалбоподател твърди, че по този въпрос са налице задължителни указания по чл. 224 АПК, дадени в решението на Върховния административен съд по адм. д. № 606/2013 г., с което делото е върнато за ново разглеждане. Второто оплакване е по отношение изводите на съда за законосъобразност на ползваното право на данъчен кредит. В тази връзка касаторът твърди, че сделката, от която ревизираното дружество черпи правото си на приспадане е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като старите сгради към момента на сключване на договора за покупко-продажба не са съществували, а е налице нова сграда, изградена на етап "груб строеж", която представлява самостоятелен обект на разпореждане. В касационната жалба се поддържа становище, че сделката е нищожна, поради липса на предвидената в чл. 18 от ЗЗД форма. Твърди се, че предмет на доставката, за която може да се упражни право на данъчен кредит по спорната фактура е по отношение на земя и сгради, посочени в нотариалния акт, не и новата сграда. По отношение на последната се излагат и съображения, че е собственост на "Промес" ООД, което дружеството е инвеститор на строежа съгласно издаденото разрешение за строеж и съставените строителни книжа. Искането е за отмяна на решението изцяло, включително и в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - "Месокомбинат Варна" АД, чрез процесуалния си представител адв. Юлий Зарев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. От "Месокомбинат Варна" АД е подадена частна жалба против определение № 3799 от 25.09.2014 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4490/2013 г., в частта относно определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение от 51034.28 лева и по-конкретно в частта, в която не е уважена молбата на дружеството с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК и не са присъдени разноски до пълния размер на уговореното и платено възнаграждение за адвокатска защита. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението в обжалваната част, поради неприсъждане на начисления ДДС, като част от възнаграждението за адвокат, в нарушение на чл. 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, поради намаление на адвокатското възнаграждение за всички инстанции, въз основа на възражение за прекомерност, направено едва при повторното разглеждане на делото, както и поради неправилно изчисляване размера на минималното възнаграждение за адвокат по чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е за отмяна на определението изменение на определението по отношение на размера. Ответникът по тази частна жалба не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Директорът на дирекция "ОДОП" град Варна обжалва определение № 3799 от 25.09.2014 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4490/2013 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение решението в частта за разноските и в частта, в която администрацията е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за всяка инстанция в общ размер на 51034.28 лева. Този частен жалбоподател счита, че съдът правилно е намалил адвокатския хонорар, поради прекомерност, но неправилно и в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди, че съдът е следвало да определи възнаграждението по предвидения в Наредбата минимален размер от 18 072.88 лева, а не в двукратния размер на същото - 36 145.76 лева. Наред с това поддържа, че дружеството има право на разноски само за една инстанция, така както са предявени в представения списък по чл. 80 от ГПК в производството по чл. 226 АПК. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се измени решението в частта за разноските като се присъдят разноски в общ размер от 18 072.88 лева. Дружеството - ответник по тази частна жалба е изразило становище за неоснователност, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и заключение за потвърждаване на обжалваното определение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт, с който по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК са изменени установените с влязъл в сила ревизионен акт задължения по ЗДДС на "Месокомбинат Варна" АД за данъчен период м. 12.2007 г., като са определени задължения в размер на 1 975 225.60 лева и съответните лихви от 872 401.10 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактура № 1/27.12.2007 г., издадена от "Булмес" ООД. Ревизията е възложена от териториалния директор във връзка с уведомление по чл. 134, ал. 1 ДОПК вх. № 1616-13/22.03.2011 г. на орган по приходите и решение № 63/22.03.2011 г. на директора на ТД на НАП град Варна за наличие на основание по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" от ДОПК за изменение на задълженията на "Месокомбинат Варна" АД, установени с влязъл в сила ревизионен акт РА № 030800816/28.05.2008 г. за периода 5.12.2007 г. - 31.12.2007 г. - нови обстоятелства и нови доказателства, които са от съществено значение за определяне на данъците на дружеството и които не са били известни на органа по приходите към момента на извършване на ревизията. Обстоятелствата са установени при извършване на ревизията на "Булмес" ООД, приключила с РА № 030801136/16.10.08 г., протоколи за извършени насрещни проверки /ПИНП/ на "Глобал Трейд 2" ЕООД и на "Промес" ООД, както и в констатациите на органа по приходите, подал уведомлението на директора на ТД на НАП-Варна, обективирани в протокол № 1104386/21.03.11 г., а именно СМР на обект "Предприятие за преработка на червени меса, кланица, колбасарски цех и сушилня" с инвеститор "Промес" ООД /предходен доставчик на издателя на спорната фактура "Булмес" ООД/ са действително извършени от изброените в уведомлението търговски дружества. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 17111/18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 606/2013 г. Върховният административен съд е отменил предходно решение на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане с указание след всестранно и пълно изясняване на спора от фактическа страна, да се формират мотиви по законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. С обжалваното решение, административният съд е отменил изцяло ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че Месокомбинат Варна АД е упражнил право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 1 975 226.60 лева по фактура № 1/27.12.2007 г. издадена от "Булмес" ООД за получена доставка на недвижим имот - земя и построените върху нея сгради. Приспаднатият данъчен кредит по фактурата е възстановен ефективно като резултат за периода с влязъл в сила ревизионен акт РА № 030800816 от 28.05.2008 г. След обсъждане на посочените от директора на ТД на НАП гр. Варна обстоятелства, във връзка с които е образувано производството по чл. 133 - 134 ДОПК, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" от ДОПК, които да послужат като основание за изменение на установения с влязъл в сила ревизионен акт резултат по ЗДДС на "Месокомбинат Варна" АД за данъчен период м. 12.2007 г. Според съда, всички обстоятелства, послужили като основание за образуване на процесната ревизия, са могли да бъдат известни на органите по приходите до издаването на ревизионния акт от 28.05.2008 г., поради което ревизионният акт за неговото изменение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При постановяване на решението съдът се е произнесъл и по основанията за отказ на правото на данъчен кредит по фактура № 1/27.12.2007 г. В тази връзка е установил от фактическа страна, че предмет на сделката между "Месокомбинат Варна" АД и "Булмес" ООД, сключена с нотариален акт № 137/27.12.2007 г. е покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот с площ от 2410 кв. м., находящ се в с. Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна, подробно описан в акта, заедно с построените в имота стопански сгради с разгъната застроена площ 167 кв. м., както и всички подобрения и приращения върху имота за сумата от 9673 000 лв. без ДДС, която сума ще бъде изплатена по банков път и/или в брой, като при подписване на договора се заплаща сума в размер на 509 105.26 лв., а остатъкът в размер на 9163 894.74 лв. ще бъде изплатена на 18 равни месечни вноски до всяко 27 число на текущия месец. Предмет на процесната фактура № 1/27.12.07 г. е покупка на земя и сграда съгласно нот. акт № 137/27.12.2007 г. на Службата по вписванията/, ведно с данък по ЗМДТ и такса за вписване. Съдът е обсъдил посочените от органа по приходите основания за нищожност на договора за покупко-продажба по чл. 26 от ЗЗД - невъзможен предмет и липса на основание. От доказателствата по делото е приел, че в случая сделката има предмет - поземлен имот, ведно с построените в него стопански сгради, подобрения и приращения върху имота. Позовал се е на чл. 92 от ЗС, според която разпоредба собственикът на земята е собственик и на постройките и насъждения върху нея, освен ако не е уговорено друго. На това основание е приел, че при продажбата на земя /парцел/, в който има построена сграда и нотариалният акт не съдържа уговорка за нея, съгласно законовата презумпция се прехвърля и правото на собственост върху нея. По отношение на основанието на сключения договор съдът се е позовал на законовата презумпция по чл. 26, изр. 2 ЗЗД, според която основанието се предполага до доказване на противното. Въз основа на доказателствата по делото съдът е направил краен извод, че правото на приспадане на "Месокомбинат Варна" АД е възникнало и упражнено по валидно сключена сделка с прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, която представлява реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и за която са изпълнени законовите изисквания по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С тези мотиви, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят правомерно е упражнил право на данъчен кредит и издаденият ревизионен акт, с който това право му е отказано, следва да бъде отменен. Решението е правилно поставено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Доводите на директора на дирекция "ОДОП" град Варна за нарушение на чл. 224 от АПК, поради неизпълнение на дадените от горната инстанция задължителни указания при новото разглеждане на делото, са неоснователни. Правилно съдът е приел, че указанията се отнасят до всестранно и пълно изясняване на спора от фактическа страна и формиране на мотиви по законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. Така дадените указания са спазени - съдът е изяснил и е обсъдил поотделно обстоятелствата, изложени в решение № 63/22.03.2011 г. на директора на ТД на НАП град Варна и по всяко от тях е изложил мотиви представлява ли ново обстоятелство по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК. Основателни са възраженията на ответника по касация, в представения по делото писмен отговор, че при връщане на делото за ново разглеждане Върховният административен съд не е дал конкретни указания определени обстоятелства да се приемат за доказани и да се считат като основание за изменение на влезлия в сила ревизионен акт. Поради това правилно и в съответствие с чл. 224 АПК, първоинстанционният съд в производство по чл. 226 АПК е изяснил от фактическа страна всички посочени от териториалния директор основания за образуване на производството по чл. 133 - 134 ДОПК. При постановяване на решението съдът правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК. От цитираната разпоредба следва, че основание за изменение на задължение за данъци, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, по инициатива на органа по приходите е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван, какъвто е и процесният случай. Правилно съдът е приел, че под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които са нови - т. е. да не са били включени във фактическия материал на ревизионното производство, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след издаването на ревизионния акт. Новите писмени доказателства могат да бъдат - новооткрити или новосъздадени, но следва да се отнасят за факти, които са съществували до момента на издаването на ревизионния акт. Следва да бъдат споделени и изводите, че съществено условие за прилагане на разпоредбата, когато изменението на задълженията се предприема от органа по приходите, е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са могли да бъдат известни на органа до издаване на ревизионния акт. Незнанието следва да е резултат на обективна невъзможност тези новооткрити обстоятелства или нови доказателства да са били известни на органа по приходите, издал ревизионния акт, а не да е следствие на лошо водене на ревизионното производство. Както се посочи по-горе в решението са обсъдени всички посочени от директора на ТД на НАП гр. Варна обстоятелства в решение № 63/22.03.2011 г. и правилно са прецени като такива, които са могли да бъдат известни на органа по приходите издал ревизионния акт. Правилно съдът е приел, че не са нови обстоятелства, посочените в постановлението на СГП от 17.12.2010 г. факти, че към "Месокомбинат Варна" АД е налице реално плащане на суми по банков път с наредител НАП - Варна и основание възстановяване на ДДС и че възстановяването на ДДС е извършено за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот със значително завишена стойност. Обоснован и законосъобразен е изводът, че данъкът по процесната фактура е възстановен по банкова сметка на дружеството на законно основание - влязъл в сила ревизионен акт, а цената на имота е проверена и установена в хода на ревизията, приключила с издаването на РА от 28.05.2008 г. чрез експертно заключение, събрано съгласно чл. 60 ДОПК и чрез приложените към него скици и инвестиционен проект с инвеститор "Промес" ООД. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че на органа по приходите е станало известно както състоянието на имота към момента на сключване на сделката - старите сгради са съборени и на тяхно място се изгражда нова модерна сграда - предприятие за преработка на червени меса, така и неговата цена, и съответствието й на пазарната. Основан на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че не са основание по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК обстоятелствата, установени от протоколи за разпит на свидетели, представени от СГП и събраните в наказателното производство доказателства за извършени СМР в процесния имот. Последното е установено в хода на ревизията, по която е издаден РА от 28.05.2008 г. при извършената насрещна проверка на прекия доставчик "Булмес" ООД, за което са налице изрични констатации в акта, в това число и констатации за извършени СМР от част от дружествата, посочени в уведомлението по чл. 134, ал. 1 ДОПК. Според съда не е ново обстоятелство и издаденият на "Булмес" ООД ревизионен акт, както и установените с него факти. Правилно съдът е приел, че всички тези факти са могли да бъдат установени от органите по приходите, извършили ревизията на "Месокомбинат Варна" АД през 2008 г. Това се отнася и до цената, по която прекият доставчик е придобил правото на собственост върху процесния имот. По аналогични съображения правилно съдът е приел, че не са нови обстоятелства по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК фактите, установени при насрещните проверки, извършени в хода на ревизията на прекия доставчик - на предходния доставчик "Промес" ООД и на "Глобал Трейд 2" ООД по отношение на извършените в имота СМР. Не е ново обстоятелство и установеното, че СМР са извършени от други дружества -"Реми Билдинг строй" ООД, "Ми Ем Билд" ЕООД, "Консорциум Реми Груп" АД, "Реми Груп" АД, "Бонер" ООД и "Догремил" ООД. Констатациите при ревизията на "Булмес" ООД, че СМР в процесния имот са извършени от посочените дружества и че издадените от тях фактури са включени в дневниците за покупки на "Промес" ООД за съответните данъчни периоди и е ползван данъчен кредит, не представляват нови обстоятелства, тъй като са съществували към ревизирания данъчен период м. 12.07 г. и органът по приходите е могъл да узнае за тях чрез предприемане на съответните процесуални действия. Правилно съдът е приел, че не са нови доказателства представени строителни книжа от община Аксаково. Разрешението за строеж, инвестиционният проект, акт обр. 14 са проверени от вещото лице в хода на ревизията, приключила с издаването на РА от 28.05.2007 г. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че не са съществували каквито и да било пречки тези писмени доказателства да бъдат събрани от органа по приходите. От друга страна правилно е прието, че тези фактите, установени от тези документи са взети предвид при признаването на данъчния кредит, предвид заключението на вещото лице по чл. 60 от ДОПК, което е изготвено въз основа на тях. При тези доказателства законосъобразен се явява и крайният извод на първоинстанционния съд, че посочените от директора на ТД на НАП Варна обстоятелства не представляват основание по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК за изменение на влязъл в сила ревизионен акт по отношение установените задължения на "Месокомбинат Варна" АД по ЗДДС за данъчен период м. 12.2007 г. В съответствие с константната съдебна практика по тълкуване и приложение на чл. 133 ДОПК е и изводът, че производството за изменение на задълженията за данъци не може да се използва за преодоляване на процесуалното бездействие на органите по приходите за установяване на фактите от значение за облагането съгласно чл. 5 от ДОПК. С оглед на изложеното, съдът правилно е отменил ревизионния акт и само на това основание решението му следва да се остави в сила. Предвид възраженията на страните и указанията на горната инстанция да се извърши цялостна преценка за законосъобразност на оспорения ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, правилно съдът е изложил в решението и мотиви по материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактура № 1/27.12.2007 г. издадена от "Булмес" ООД, независимо от липсата на основания за изменение по чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. Изложените от съда мотиви, че договорът за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между "Месокомбинат Варна" АД и "Булмес" ООД не е нищожен на посочените в ревизионния акт основания по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради невъзможен предмет и липса на основание, се споделят изцяло от настоящия състав. Правните изводи на съда са направени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 183 ЗЗД, поради което не следва да бъдат повтаряни. Доводите за нищожност на сделката, поради неспазване на предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма за новопостроената сграда, се навеждат за първи път в касационната жалба. Това основание за нищожност не е предмет на фактическо установяване при ревизията и в първоинстанционното производство, поради което и съгласно забраната по чл. 220 АПК не следва да се обсъжда. Несъстоятелни са доводите на касатора, че строителните книжа на обекта, удостоверяват право на собственост на инвеститора "Примес" ООД. Строителните книжа на обекта не са документ за собственост. Освен това в хода на ревизията от 2008 г., е установено, че разрешението за строеж е издадено на името на "Примес" ООД през 2005 г., преди прехвърлянето на правото на собственост на "Булмес" ООД и преди сключване на процесния нотариален акт от "Месокомбинат Варна" АД. Неподкрепено с годни доказателства по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е твърдението на касационния жалбоподател, че новопостроените сгради в имота към момента на сключване на процесния нотариален акт на 27.12.2007 г. представляват самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка и са останали в собственост на прехвърлителя, респективно на неговия праводател. Правилно в тази връзка съдът е обсъдил условията за възникване и упражняване на право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС и е приел, че за целите на ЗДДС е налице доставка на недвижим имот, която е породила правото на приспадане в полза на ревизираното лице. Предвид липсата на основания по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" от ДОПК за изменение на установения ДДС за възстановяване за данъчен период м. 12.2007 г., обсъждането на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по процесната фактура, е единствено и само във връзка с изпълнение на задължението по чл. 224 АПК и не представлява самостоятелно основание за изменение на установеното и признато с влязъл в сила ревизионен акт право на приспадане. От изложеното следва, че решението, с което оспореният ревизионен акт е отменен, е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По частните жалби, подадени от "Месокомбинат Варна" АД и директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Варна: С обжалваното определение, съдът в производство по чл. 248 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е изменил решението в частта за разноските, като е уважил частично молбата на дружеството и е осъдил администрацията при ответника да му заплати и сумата от 51 034.28 лева разноски по делото. Молбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят присъденият размер от 57453 лева на 18 072.88 лева, е оставена без уважение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед изхода на съдебния спор право на разноски по чл. 161 от ДОПК има дружеството - жалбоподател. Посочил е, че при постановяване на решението съдът е присъдил разноски в общ размер от 57 453 лева, от които 50 лева държавна такса и 57 403 лева адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото съдът е установил, че от "Месокомбинат Варна" АД са направени разноски за водене на делото пред всички инстанции в общ размер на 258 553 лева /без ДДС/, от които 50 лева внесена държавна такса и 258 503 лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, в това число и пред касационната инстанция. Приел е, че на жалбоподателя се дължат разноски за възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Посочил е, че извършването на разноските пред двете първи инстанции и през Върховния административен съд е доказано, както и че пред всяка инстанция жалбоподателят е представил списък за разноските съгласно чл. 80 от ГПК. В тази връзка е отхвърлил възраженията на административния орган, че списък на разноските не е представен пред съответната инстанция, като е посочил, че искането на дружеството е за присъждане на разноските пред всички инстанции и съобразно размера по приложените списъци. Съдът е намерил, че в случая е налице прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокатска защита с оглед предвидения в Наредбата минимален размер и фактическата сложност на делото, поради което е определил възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 36 145.76 лева за всяка инстанция или общо 108 487 лева, от които е присъдил сумата от 51034.28 лева, представляваща разликата между определените разноски за всички инстанции и присъдените по решението разноски от 57453 лева. Подадените от страните частни жалби са процесуално допустими. Разгледана по същество частната жалба на "Месокомбинат Варна" АД е основателна, поради следното: Възражението на дружеството за нарушение на чл. 161, ал. 2 ДОПК и неправилност на извършеното от съда намаление на разноските за адвокатско възнаграждение е основателно. В мотивите на определението съдът не е изложил конкретни съображения за прекомерност на уговореното и платено от дружеството адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в общ размер от 310 203.60 лева, съответства на материалния интерес, предмет на съдебния спор - 2 847 627.70 лева, както и на действителната фактическа и правна сложност на делото. Касае се защита, осъществена в три съдебни инстанции, срещу множество различни фактически основания, посочени в ревизионния акт като нови обстоятелства по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" ДОПК за изменение на влязъл в сила ревизионен акт и едновременно с това необходимост от защита срещу материалната незаконосъобразност на акта чрез установяване на всички предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС. В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът е приел, че на жалбоподателя се дължи адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, но с оглед на установената фактическа и правна сложност на делото, неправилно е приел, че са налице основанията по чл. 161, ал. 2 ДОПК да присъди по-нисък размер на разноските в тази част. По изложените съображения определението в частта, в която са присъдени разноски от 51034.28 лева, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него на основание чл. 248, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се присъди разликата между пълния размер на договореното и платено адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции от 310 203.60 лева и присъдените с първоинстанционното решение разноски от 57 453 лева или сумата от 252 750.60 лева. С оглед основателността на искането за присъждане на разноски в пълен размер, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи в частната жалба на "Месокомбинат Варна" АД. По частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" град Варна: Правилно съдът е оставил без уважение искането на административния орган за намаление в размера на присъдените с решението разноски от 57453 лева на 18 072.88 лева. Този жалбоподател счита, че на дружеството се дължи възнаграждение за един адвокат в минималния предвиден от закона размер за всички инстанции. Това становище е в противоречие с чл. 161, ал. 1 ДОПК, която норма изрично предвижда, че на оспорващия се дължи адвокатско възнаграждение за всяка инстанция. Не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 161, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В рамките на преценката за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение по чл. 161, ал. 2 ДОПК няма пречка съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение над минималния, определен по чл. 36 от ЗА. Не е налице и твърдяното противоречие с т. 6 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС. Това, че е съдът не е ограничен от правилото на § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не означава, че не може да намали размера на възнаграждението в двойния размер на минимално предвиденото по Наредбата при преценката за прекомерност. Неоснователно е и възражението, че разноските следва да се присъдят съгласно размера посочен, в списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред първата инстанция в производството по чл. 226 АПК. Изискването по чл. 80 от ГПК е, списъкът за разноските да е представен най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая това изискване е спазено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С оглед на изложеното частната жалба на директора на дирекция "ОДОП", град Варна се явява неоснователна и определението, с което молбата му за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация и с оглед обема на осъществената защита в касационното производство, следва да бъдат присъдени в размер на 68 883.60 лева, платено адвокатско възнаграждение съгласно представените писмени доказателства - фактури и платежни нареждания за плащане по банков път. Сумата от 25 лева, платена държавна такса за подаване на частна жалба против определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, не следва да бъде присъждана, тъй като такава такса не е дължима /арг. от чл. 213, т. 3 АПК във връзка с т. 2б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието/. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,