Решение № 10684 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2019 г.

Решение № 10684 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Топаз Мел" ООД, гр. София, ЕИК 831280490, представлявано от управителя, чрез процесуален представител, срещу решение № 7202 от 30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8139/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Агенция по заетостта, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсулстко възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, както и правомощията си по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователен, предявения от "Топаз Мел" ООД, гр. София, срещу Агенцията по заетостта иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 188 693, 44 лева, от отменен, като незаконосъобразен административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че с влязло в сила решение № 7926/13.12.2016 г. АССГ е отменил писмо рег. № 2116-00- 2#3/27.04.2016 г. на главния директор на "Главна дирекция Европейски фондове и международни проекти" (ГД ЕФМП) и ръководител на договарящия орган за финансови корекции на верифицирани разходи по договор № ESF-2116-01-11011 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051 PО001-2.1.16 - "Квалификационни услуги и обучения на заети лица фаза 3", като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Приел е, че е налице незаконосъобразен административен акт, но вредните последици за дружеството не са произтекли от него, а от клаузите на сключения административен договор № ESF-2116-01-11011. Затова е направил извод, че фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, респ. искът е неоснователен, а като следствие от това е неоснователен и акцесорният иск за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да се отмени, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства. Не е спорно, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен акт – писмо рег. № 2116-00-2#3/27.04.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП и ръководител на договарящия орган, с което на дружеството е разпоредено възстановяване на сума в размер на 163 494, 78 лева. С писмо рег. № 2116-00-2#1/25.03.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП и ръководител на договарящия орган ищецът е уведомен за корекции на верифицирани разходи по искане за окончателно плащане по договор № ESF- 2116-01-11011, както и му е указано, че на основание чл. 4. 5 от сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, след приспадане на изплатените средства в размер на 163 567, 82 лева, следва да възстанови сумата в размер на 163 494, 78 лева. Във връзка с така изпратеното искане за възстановяване на средства дружеството е подало възражение, по което ръководителят на договарящия орган се е произнесъл с писмо рег. № 2116-00-2#3/27.04.2016 г., с което по съществото си е оставил без уважение възражението му и е указал възможността да представи погасителен план за разсрочено плащане на задължението в размер на 163 494, 78 лева, както и на наказателните лихви, дължими след изтичане на срока за доброволно възстановяване. С писмо вх. № 2116-00-2#4/12.05.2016 г. "Топаз Мел" ООД е направило предложение във връзка с отправеното искане от договарящия орган за възстановяване на средствата, както следва: до 30 юни - 40 873, 70 лева; до 29 юли - 40 874, 70 лева; до 31 август - 40 873, 70 лева; до 30 септември - 40 873, 68 лева и дължими лихви от 13.04.2016 г. до 30.09.2016 г. В първоинстанционното производство са представени: преводно нареждане № 963 B1 О016210 RNVW от 28.07.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 40 873, 70 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства (л. 28); преводно нареждане № 963 B1 О0162372 HBN от 24.08.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 40 873, 70 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства (л. 29); преводно нареждане № 9631 О016274 Н23 Т от 30.09.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 40 873, 70 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства (л. 30); преводно нареждане № 963 B1 О01631909 NJ от 14.11.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 47 547, 42 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства (л. 31); преводно нареждане № 963 B1 О0163190 HU5 от 14.11.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 422, 68 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства – наказателна (л. 32); преводно нареждане № 963 В1 О0163263 ЕКК от 21.11.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 171, 71 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства (л. ЗЗ); преводно нареждане № 963 B1 О0163294 YSN от 24.11.2016 г. с получател Агенция по заетостта при БНБ и наредител "Топаз Мел" ООД, за сумата от 0. 38 лева и посочено основание за плащане - възстановяване на средства (л. 34). С влязло на 19.07.2017 г. в сила решение № 7926/13.12.2016 г. по адм. дело № 5324/2016 г. по описан на АССГ е отменено писмо рег. № 2116-00- 2#3/27.04.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП и ръководител на договарящия орган, представляващо властническо волеизявление на административен орган. При тази фактическа установеност съдът неправилно е приложил материалния закон. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно АССГ е постановил, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 7926 от 13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5324/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, е отменено писмо, рег. № 2116-00-2#3 от 27.04.2016 г. на главния директор на ГД ЕФМП и ръководител на договарящия орган, което е влязло в сила на 19.07.2017 г. Корекциите на разходи, по искане за окончателно плащане по договор № ESF-2116-01-11011, са претърпени именно от отмененото писмо, имащо характер на акт по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. По така представените платежни нареждания касаторът е претърпял вреди, изразяващи се във възстановени периодично средства по сметка на Агенция по заетостта, в общ размер на 170 763,29 лева. При така изложените факти и на базата на събраните доказателства, настоящата инстанция счита извода на решаващия съд, за отсъствие на пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяната имуществена вреда и отменения като незаконосъобразен административен акт, за необоснован и незаконосъобразен. Наличието на пряка и непосредствена причинна връзка следва да се преценява от съда за всеки конкретен случай. "Преки", по смисъла на приложимата норма на ЗОДОВ, са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а "непосредствени" са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемият акт. В конкретния случай, тази дата е датата на влизане в сила на решението на АССГ, а именно - 19.07.2017 г., от която дата се претендира присъждане на лихва съобразно ТР на ВКС. За настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение