Решение № 6663 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2015 г.

Решение № 6663 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, представен от юрисконсулт Шейретов, срещу решение № 3025/31.03.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11752 по описа за 2014 г., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991400004317/27.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречието му с материалния закон. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС, доколкото в закона не е въведено изискване за продължително и системност на неоткриването на адреса за кореспонденция на регистрираното лице. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Лъки строй 89" ЕООД, чрез повереника си адвокат Арсов, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Лъки строй 89" ЕООД на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във вр. с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е невъзможността да бъде открит данъчния субект на адреса за кореспонденция при две посещения, извършени съответно на 15.05.2014 г. и на 23.05.2014 г. АССГ е приел отсъствието на предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Отрекъл е основанието за дерегистрация да е доказано с обективиращите двете посещения на адреса за кореспонденция протоколи, изготвени от органите по приходите. С позоваване на инцидентна съдебна практика е обосновал изискване за системност и продължителност на отсъствието от адреса за кореспонденция на регистрираното за целите на ДДС лице. Като допълнително основание за незаконосъобразност на акта е възприел липсата на мотиви за избора на органа по приходите да разпореди дерегистрация, доколкото в конкретната хипотеза на прекратяване на регистрацията действа в условията на оперативна самостоятелност. Решението е неправилно. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адреса за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. Неверни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Доказването на невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес на кореспонденция е убедително проведено с протоколите от датите на посещенията на този адрес. Доколкото относно реда за откриване на лицето на адреса за кореспонденция разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, то този ред е следван от приходната администрация. Изготвените от органа по приходите протоколи са официален свидетелстващ документ /вж. чл. 50, ал. 1 от ДОПК/ и притежават материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ДОПК. Към неизпълнението на задължението за откриваемост на адреса за кореспонденция, като основание за дерегистрация, не съществува изискване за системност и продължителност. В отлика от неизпълнението на други задължения по този закон, въведено като дерегистрационно основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, за предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС е неприложимо изискването за системност. Не е част от необходимото съдържание на утежняващия административен акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, излагането на мотиви за издаването на акта, когато възможностите на администрацията са ограничени до избор да го издаде или да не го издаде. Затова и с арг. от чл. 169 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая с издаването на административния акт е определен дискреционния избор на органа по приходите. Актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение и отхвърляне на оспорването на акта за дерегистрация. При този изход на спора на касатора се следват разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 700 лева, определени в съответствие на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 4 и в привръзка с § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение