Решение № 15393 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2992/2010 г.

Решение № 15393 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2992/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Игнат Георгиев Игнатов касационна жалба срещу решение № 127 от 30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2954 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1221 от 06.04.2009 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като не съобразил, че при издаването на заповедта за прекратяване на правоотношението жалбоподателят не бил навършил 60-годишна възраст. Ответникът по касационната жалба - директорът на ГД "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Маркова, прави искане за оставяне в сила на постановеното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София-град, е била посочената по-горе заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Игнат Игнатов поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. В мотивите на решението са развити съображения, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Посочено е, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентирала правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Така постановеното решение е правилно. Настоящият тричленен състав напълно възприема доводите, изложени в мотивите на обжалваното решение. Не е налице твърдяното от касатора неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,