Решение № 3564 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2019 г.

Решение № 3564 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8935/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Илиев срещу Решение № 1011/09.05.2019 г. на Административен съд (АС) - Пловдив постановено по административно дело № 213/2019 г. и срещу Решение № 1148/29.05.2019 г. на АС – Пловдив постановено по административно дело № 213/2019 г. С обжалваното Решение № 1011/09.05.2019 г. е отхвърлена жалбата на Г. Илиев срещу Заповед № 8121 К-9307/02.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Г. Илиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ и предложение трето, и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). С обжалваното Решение № 1148/29.05.2019 г. е допълнено Решение № 1011/09.05.2019 г. и Г. Илиев е осъден да заплати Административен съд – Пловдив сумата от 10 (десет) лева държавна такса за производството. Касаторът обжалва съдебните решения като твърди, че те са неправилни поради противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че при издаване на процесната заповед са спазени всички законови изисквания и по безспорен начин било доказано извършеното нарушение на служебната дисциплина. Сочи, че главният порок на съдебното решение е, че решаващият съд е приел за безспорни доказателствата събрани от административния орган в отделно (наказателно) производство и въз основа на тях е приел за установено дисциплинарното нарушение. Твърди, че е налице противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Моли оспорваните решения да се отменят и спорът да се реши по същество. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Сариев. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационните жалби по съображения изложени в съдебно заседание. Моли касационните жалби да се отхвърлят, а обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба срещу Решение № 1011/09.05.2019 г. е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства, които не се оспорват от касатора. По делото е установено, че към момента на издаване на Заповед № 8121 К-9307/02.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи Г. Илиев е заемал длъжността главен инспектор, началник на Районно управление (РУ) - Раковски при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пловдив. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 8121 К-5908/24.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, въз основа на постъпили данни за извършено нарушение, съгласно предложение рег. № 317 р4569/20.04.2018 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив. Съгласно заповедта производството е образувано по повод установени данни за това, че на 15.03.2017 г. в гр. Раковски Илиев в съучастие с В. Гоцев и Ж. Колев - служители на РУ Раковски и С. Модев - служител на "Общинска полиция" при ОД на МВР – Пловдив чрез използване на служебното си положение е поискал и приел парична сума в размер на 20 000 лв., като това деяние е станало обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. По случая е образувано ДП № 73/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСО) при Окръжна прокуратура (ОП) – Пловдив. Със заповедта Илиев е отстранен временно от длъжност, определен е съставът на дисциплинарно разследващия орган и са дадени указания. В МВР е постъпило писмо на ОП – Пловдив изх. № 14057 от 20.04.2018 г., с което се уведомява, че главен инспектор Г. Илиев, е привлечен в качеството на обвиняем във връзка с данни за осъществен състав на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 б. "а" вр. с чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство – сл. д. № 73/2018 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, като същият е задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК за срок от 72 часа. По-късно мярката "задържане под стража" е била потвърдена от Окръжен съд – Пловдив. На 14.05.2018 г. на Г. Илиев е връчена срещу подпис покана рег. № 317 р-5187/09.05.2018 г. за запознаване със заповед за образуване на дисциплинарно производство рег. № 8121 К-5908/24.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и покана рег. № 317 р-5186/09.05.2018 г. за даване на писмени обяснения. На 10.05.2018 г. писмени обяснения са били представени, изведени с рег. № 317000-7263/09.07.2018 г. С писмо рег. № 317000-5302/18.05.2018 г. са изискани материали по следствено дело № 73/2018 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив. С писмо № 73/18 от 06.07.2018 г. са предоставени заверени копия на постановления за привличане и протоколи за разпит на главен инспектор Г. Илиев в качеството му на обвиняем по сл. д. № 73/2018 г. от 20.04.2018 г. и от 26.04.2018 г. както и протокол за разпит на обвиняем от 04.06.2018 г. От дисциплинарно разследващия орган са изискани данни за похвали и наказания на Илиев, наличието на сигнали срещу служителя, кадрова справка, длъжностна характеристика. Видно от списък с рег. № 2372 р-16436 от 18.11.2014 г., главен инспектор Илиев е бил запознат срещу подпис с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С писмо рег. № 237200 – 3865 от 14.05.2018 г. е поискан достъп до С. Модев, находящ се в Затвора – [населено място] за снемане на сведения от него с рег. № 2372 р-8458/30.05.2018 г. По делото са приложени разпечатки от публикации от електронни сайтове от дати 19 и 24.04.2018 г. – 24 часа. bg и traffic news. bg. С УРИ 317000-7263/09.07.2018 г. от главен инспектор Илиев до министъра на вътрешните работи е представено обяснение във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение и заповед за образуване на дисциплинарно производство. На 16.07.2018 г. на Илиев е връчена покана рег. № 317 р-7325/16.07.2018 г. за запознаване с обобщена справка с рег. № 317 р-7319/16.07.2018 г., с която същият се е запознал, но собственоръчно е записал, че няма да дава допълнителни обяснения. Въпреки това му е даден 24 часов срок да представи допълнителни обяснения. На 17.07.2018 г. гл. инспектор Илиев е посетен в сектор "Арести" при ОСИН гр. Пловдив, за да му бъде предоставена възможност за допълнителни сведения по обобщената справка. Същият представя УРИ 317000-7718/18.07.2018 г., в което се посочва, че няма да дава допълнителни обяснения във връзка с обобщената справка. В хода на дисциплинарното производство за извършеното дисциплинарно нарушение от гл. инспектор Г. Илиев, са изискани сведения още от мл. експерт Ж. Колев, мл. експерт В. Гоцев, М. Мустафа, които са отказали да дадат обяснения, тъй като вече са дали такива по ДП № 73/2018 по описа на ОслО при ОП – Пловдив. Събрани са сведения и обяснения и от други лица и служители, имащи отношение към случая. Събрани са по преписката постановленията на прокуратурата за привличане като обвиняеми на останалите служители и лица, както и протоколи от разпит на свидетел пред съдия. Представени са искания до Окръжна прокуратура – Пловдив и началника на Затвор – Пловдив, съответно за предоставяне на протоколи от разпити в качество на свидетели на лицата, замесени по случая, както и разрешение за достъп до задържаният главен инспектор Илиев във връзка с извършване на действия по дисциплинарното производство, както и разпореждания за осигуряване на достъп до задържаното лице и предоставяне на копие от постановлението му за привличане на обвиняем, както и въз основа на искания са представени заверени копия от разпит на св. Мустафа и Модев, както и обяснения от обвиняемия гл. инспектор Илиев, снети след задържането му на 18.04.2018 г. При така установеното от фактическа страна решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗМВР, тъй като към момента на издаване на заповедта Илиев е заемал ръководна длъжност. Правилно съдът е приел, че актът съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити. Заповедта е мотивирана, като са изложени конкретни съображения от фактическо и правно естество. Спазена е и установената форма на заповедта - писмена, като са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е налице несъответствие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта – фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебни задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. Дали фактическите установявания са подведени под съответстващата им правна норма и дали е налице несъответствие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта, е въпрос на материалната законосъобразност на оспорената заповед. Отделно от това следва да се отбележи, че правното основание за издаване на заповедта не е свързано само с нарушение на етичните правила, а и с използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. Правилно съдът е приел, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. Правилно решаващият съд е приел, че са спазени сроковете по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР, като е обсъдил изложените в жалбата доводи, от жалбоподателя за изтекла давност за налагане на дисциплинарното наказание и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като ги е приел за неоснователни. Правилни са изводите на решаващия съд, че заповедта е материално законосъобразна. Изводите му изцяло се споделят от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При съвкупната преценка на доказателствата от административната преписка правилно и обосновано административният съд, е приел за доказани извършените дисциплинарни нарушения, който осъществяват фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 7 и по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗВМР. След като дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му, органът по чл. 204, т. 1 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. В хода на дисциплинарното производство е установено, че на 15.03.2017 г. в РУ – МВР гр. Раковски главен инспектор Г. Илиев е получил информация от С. Модев, към дата 15.03.2017 г. – старши полицай по допълнителен щат в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Общинска полиция - Пловдив" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР – Пловдив, че лицето М. Мустафа, държи микробус пълен с цигари без бандерол, паркиран на паркинг в кв. Столипиново. Извикал в кабинета подчинените му служители младши експерт В. Гоцев и младши експерт Ж. Колев, и им предложил, а те се съгласили използвайки служебното си положение и чрез изнудване да поискат от М. Мустафа сума в размер на 20 000 лв., за да не допуснат наказателно преследване спрямо лицето за престъпление по чл. 234 НК. М. Мустафа приел и същия ден, на паркинг в района на мотел "Мерита", в близост до автомагистрала "Тракия", синът на М. Мустафа предал на С. Модев сума в размер на 15 000 лв., като за участие в изнудването Илиев, Гоцев и Колев получили от С. Модев по 1000 евро. Това е станало публично известено и е довело до негативен ефект върху авторитета на службата. Фактическите установявания на органа са подведени под съответстващата им правна норма и не е налице противоречие, както се твърди в касационната жалба, което не било отчетено от съда. Изрично е посочено, че Илиев е нарушил чл. 152 ЗМВР, с което е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ и трето ЗМВР. Деянието е и нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49, т. 57 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Нарушаването на етичните правила е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и е самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето. Невярно в касационната жалба се сочи фактическите обстоятелства сочили на нарушение на служебни задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че главният порок на съдебното решение е, че решаващият съд е приел за безспорни доказателствата събрани от административния орган в отделно (наказателно) производство и въз основа на тях е приел за установено дисциплинарното нарушение. Съгласно чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.