Решение № 14400 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2020 г.

Решение № 14400 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" чрез юрисконсулт Чорбаджийски, подадена срещу решение № 494/24.01.2020 г., постановено по адм. дело № 12244/2019 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена заповед № 2011000133/1.09.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на Д. Полфрийман е наложена на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) принудителна административна мярка (ПАМ) – временна забрана за напускане на Република България. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно, поради наличието на касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд не е отчел възражението на административния орган, че за да отмени процесната заповед е трябвало да бъде сезиран от Софийска градска прокуратура (СГП). Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Д. Полфрийман чрез адвокат К. Ангелов, в съдебното заседание и в представените по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение с което да остави в сила първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд София – град е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Предлага обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалбата на Д. Полфрийман, [гражданство], подадена срещу Заповед № 2011000133/1.09.2011 г. на директора на дирекция "Миграция", с която на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка – временна забрана за напускане на Република България. Съдът обосновано е приел, че подадената жалба срещу административния акт е допустима, с оглед връчването й едва на 10.10.2019 г. При постановяване на решението си съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Приел е, че заповедта е законосъобразно издадена от компетентен административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Със същата е наложена принудителната административна мярка във връзка с изтърпяваното от чуждия гражданин наказание "лишаване от свобода", при наличието на условията на чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В тази връзка е отчел, че чужденецът е бил осъден на "лишаване от свобода" за срок от 20 години с влязла в сила присъда по НОХД № 866/2008 г. на Софийски градски съд. За да отмени заповед № 2011000133/01.09.2011 г. на директора на дирекция "Миграция", съдът е отчел, че с окончателно определение от 19.09.2019 г., по ВНЧ дело № 921 по описа за 2019 г., Софийски апелативен съд, на основание чл. 70 от Наказателния кодекс е постановил условното предсрочно освобождаване на Д. Полфрийман от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание от 20 години "лишаване от свобода" по НОХД № 866/2008 г. на Софийски градски съд /възлизащ в размер на 6 години, 6 месеца и 25 дни/. Наред с горното съдът е посочил, че със заповед № 1701/20.09.2019 г. на директора на дирекция "Миграция" на настоящия касационен ответник са наложени принудителни административни мерки "Експулсиране" и "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз" за срок от 5 години, които не кореспондират с изпълняваната ПАМ "Забрана за напускане на страната". Приел за основателно и оплакването на жалбоподателя, че обжалваната заповед вече не съответства на целта на ЗЧРБ. Изтъкнал, че до дирекция "Миграция" е изпратена информация от затвора – град София за датата на предсрочното освобождаване на лишения от свобода чужд гражданин и незаконосъобразно административния орган не е отменил Заповед № 2011000133/11.09.2011 г., мотивирайки се с липсата на изрично предложение от Софийска градска прокуратура, независимо, че е отпаднало основанието за прилагането на процесната мярка. Поради това, че административният орган не е отчел, че фактическото основание за наложената на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ принудителна административна мярка, е отпаднало с условното предсрочно освобождаване на лицето от мястото за лишаване от свобода, съдът отменил като незаконосъобразна цитираната по-горе заповед. Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат. Неоснователен е доводът на касатора, че след като оспорената заповед № 2011000133/1.09.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР е издадена по предложение на Софийска градска прокуратура тя може да бъде отменена само по предложение, направено от същата прокуратура. Никъде в ЗЧРБ не се предвижда такова изискване. При отпадане на законовите изисквания, визирани в нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от същия закон, няма пречки заповедта да бъде отменена без да се изисква непременно предложение на друг орган. Следва да се посочи още, че съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода. Видно от цитираната разпоредба, единственото законово основание за прилагането на тази мярка е изтърпяването на присъда от адресата на мярката. В случая към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. Мярката не е безсрочна - приложена е с цел недопускане на отклоняване на лицето от изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Представените доказателства за предсрочното условно освобождаване на касационния ответник водят до извод, че е отпаднало изискването за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Това е така, тъй като фактическото основание за издаване на заповедта е било присъдата на Полфрийман по НОХД № 866/2008 г. на СГС, влязла в законна сила на 27.07.2011 г. Определеното с тази присъда наказание "лишаване от свобода" в размер на 20 години е ефективно приведено в изпълнение и търпяно от лицето до 20.09.2019 г., когато то е условно предсрочно освободено от изтърпяване на остатъка от наказанието съгласно определение на Софийски апелативен съд от 19.09.2019 г. по в. н. ч. дело № 921/2019 г. Следователно, към настоящия момент е налице нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, установен с приложеното окончателно определение от 19.09.2019 г. на САС постановено по ВНЧ дело № 921 по описа за 2019 г., с което адресатът на принудителната мярка е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му. Предвид това че наложеното наказание "лишаване от свобода" понастоящем не се изпълнява и лицето е освободено от затвора, то мярката по чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ вече не изпълнява целта на закона, тъй като фактическото основание за прилагането й е отпаднало. На последно място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е посочил, че налагането на ПАМ "Експулсиране" и "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз" е в противоречие с оспорената заповед по чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ за налагане на временната мярка спрямо чужденеца. ПАМ "Експулсиране" и "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз" са неотносими към дължимата в настоящия спор преценка, тъй като са приложими на други фактически и правни основания, извън изследваните в настоящото производство. По изложените съображения, настоящият състав приема за правилен направеният от първоинстанционния съд краен извод, че са налице основанията за отмяна на атакувания административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение