Решение № 5986 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2012 г.

Решение № 5986 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково, чрез пълномощника му юрк. В. Юнакова, срещу Решение № 2131 от 16.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1953/2012 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Решението се оспорва и в частта за разноските. Ответникът - Тодорка Жечева Стоева, чрез пълномощника си адв. Д. Аспарухова, пледира за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалвания съдебен акт е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Аксаково за извършване на административна услуга - издаване на скица за ПИ № 458 по КП на местност "Коркулука", землище с. Кичево, общ. Аксаково, по заявление с вх. № УТ1-246 от 30.03.2012 г. от Тодорка Жечева Стоева и преписката е върната на административния орган с указания за издаване на скица за снабдяване с констативен нотариален акт за имота в срок от 14 дни от влизане на решението в сила. Със същото решение общината е осъдена да заплати на Тодорка Жечева Стоева сумата от 460 лева, представляваща направени по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Административният орган е бил сезиран с искането на Тодорка Стоева за извършване на административна услуга - издаване на скица за ПИ № 458, находящ се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, м." Коркулука", необходима за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка. Със Заповед № 105 от 14.02.2011 г. Кметът е спрял производството по издаване на скица до издаване и влизане в сила на заповед на Областния управител на Област Варна за одобряване на план на новообразуваните имоти (ПНИ) за м." Коркулука". Заповедта е отменена с Определение № 3504 от 27.06.2011 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 932/2011 г. и преписката е върната на административния орган за продължаване на производството по заявление № УТ-1-76 от 03.02.2011 г. След връщането на преписката, с писмо с изх. № УТ-1-76/3 от 26.09.2011 г. жалбоподателката е била уведомена, че административната услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ за местността, който е в процес на изработване и че е преустановено издаването на скици за имоти, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до окончателното приемане и влизане в сила на съответните планове, с изключение на физически и юридически лица, притежаващи документ за собственост или други документи, определящи ги като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост. Писмото е оспорено пред съда, който с Определение № 266 от 18.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3828/2011 г. от Административен съд Варна е оставил без разглеждане жалбата на Тодорка Стоева (определението е влязло в сила на 31.01.2012 г.). На 30.03.2012 г. Тодорка Стоева е подала ново заявление с искане за извършване на същата административна услуга. С писмо изх. № УТ1-246/1 от 11.04.2012 г. директорът на Дирекция "УТ" при Община Аксаково е уведомил жалбоподателката, че по искането й за издаване на скица на същия поземлен имот има изпратен отговор относно възможността за издаване на скица на имота, който същата е обжалвала и е постановено определение на Административен съд Варна, с което жалбата е оставена без разглеждане, т. е. налице са предпоставките на чл. 177, ал. 1 от АПК. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи: В конкретния случай е оспорван мълчалив отказ на административния орган да извърши административна услуга по смисъла на § 1 от ДР на ЗА. Това е така, тъй като с подаденото заявление с вх. № УТ1-246 от 30.03.2012 г. с искане за извършване на административна услуга и издаване на скица за ПИ № 458, находящ се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, м." Коркулука" е поставено началото на ново административно производство и по това искане административният орган е следвало да се произнесе до 14.04.2012 г., което той не е сторил. Прието е още, че по своя правен характер писмото с изх. № УТ1-246/1 от 11.04.2012 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, т. е не е налице изричен отказ за извършване на услугата. Жалбата е подадена от надлежната страна, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което същата е приета за процесуално допустима и по същество - за основателна. От приложените с административната преписка доказателства е установено по безспорен начин, че в действащия КП от 1989 г. на м. "Коркулука", СО "Могилите", землище с. Кичево, общ. Аксаково съществува самостоятелно обособен имот № 458, като в разписния лист, в графата за собственик е посочено името Стефка без да са посочени презимето и фамилията на лицето, както и документите за собственост. Безспорно е установено също, че имота попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който има действащ КП от 1989 г., и че за процесната местност има висяща процедура по изготвяне на план на новообразувани имоти. Безспорно е и обстоятелството, че въпросния имот не представлява земя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При това положение и съгласно § 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред. Безспорно е и обстоятелството, че не е приключила процедурата за приемане на ПНИ на м. "Коркулука", но това не предполага материална законосъобразност на мълчаливия отказ на ответника по подаденото заявление от жалбоподателя, тъй като в заявлението, инициирало административното производство не се иска издаването на скица на имота по ПНИ, а по действащия план на местността, по който съществува самостоятелно обособен ПИ № 458. Неприключилата процедура по изработване и приемане на ПНИ не може да обоснове преустановяване на издаването на скици за имоти, попадащи в такива територии, тъй като това би препятствало признаване, упражняване или прекратяване на вещни права (право на ползване, право на разпореждане и др.) или интереси на неограничен кръг правни субекти, които законово са им гарантирани. Преценката дали молителят може да придобие вещно право, дали по отношение на него съществуват специалните изисквания на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение, са в компетентността само и единствено на Нотариуса. Неприключилата административна процедура по приемане на план на новообразувани имоти, съществуването на специалните предпоставки за възстановяване на право на собственост върху земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и трансформиране на правото на ползване в право на собственост се преценяват в охранителното производство, а не в административното производство по издаване на скица. Отделно от това правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в нотариалното производство, се изчерпват единствено с издаването на скица - извадка от действащия план с данни за площ, граници, местоположение, ЕКАТТЕ, както и данни за собствеността според регистъра. Безспорно установения факт на действащ кадастрален план от 1989 г. за местността "Коркулука", землище на с. Кичево, общ. Аксаково предполага възможност за удовлетворяване на искането за издаване на скица. Още повече, че по отношение на искането за издаване на скица ответникът действа при условията на обвързана компетентност. Административният орган е длъжен да отбележи всички данни и относими факти и обстоятелства върху документа, но не може да откаже издаването. Едва в хода на това производство с оглед събраните писмени и гласни доказателства нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. С поисканата административна услуга не се доказва право на собственост, не се разрешава спор за материално право. Преценката за основателност на твърдяното право на собственост на жалбоподателя. анализиране на приложимите разпоредби от ЗС или ЗСПЗЗ се прави от Нотариуса, а не от адм. орган в производство по извършване на административна услуга по издаване на скица. С постановеният отказ ответникът е осуетил възможността на жалбоподателката да заяви претендираното от нея вещно право по реда на нотариалните удостоверявания, поради което същият е незаконосъобразен. При този изход на правния спор съдът е счел, че жалбоподателката има право да й бъдат присъдени понесените по делото разноски. Като е взел предвид разпоредбите на чл. 78, ал. 5 и чл. 80 от ГПК и § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счел, че сумата от 460 лева не е завишена и отговаря на изискванията на закона. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Практиката на Върховния административен съд в подобни на настоящия случаи е непротиворечива и постоянна. При наличие на искане за издаване скица на имот, свързано с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при наличие на действащ кадастрален план (в случая от 1989 г.) с ясно обозначен на него имот (в случая № 458) незавършената процедура по изработване, приемане и одобряване на ПНИ е неотносимо. Удостоверяването на правото на собственост на заявителката, респ. наличието на конкурентни права е от компетентността единствено на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кмета на общината, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. Правилни са изводите на първостепенния съд, че с отказа за издаване на скица административният орган, комуто е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга - издаването на скица, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - Нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд, а не на общинската администрация. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданско-правен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината е длъжна да удостовери всички правнозначими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от Нотариуса, но не и да откаже издаването на документа. В частта за присъждане на понесените по делото разноски съдебният акт не страда от пороците, сочени от касатора. Съгласно § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.) и на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. А при разглеждането на искането с твърдение за прекомерно завишен размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази и действителната фактичиска и правна сложност на спора със заплатения размер и минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая се касае за жалба с неоценяем интерес и минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1/2004 г. е 150 лева. Следователно трикратния размер, съгласно § 2 от Наредбата е 450 лева. Жалбоподателката е заплатила и държавна такса за завеждане на делото в размер на 10 лева, или общо разходите й са в размер на 460 лева, които първостепенният съд правилно й е присъдил. С оглед изложеното Върховния административен съд счита, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение