Решение № 8536 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2018 г.

ВАСIV отделение06.06.2019 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3928 от 12.06.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2234/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Владорос" ЕООД срещу заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на Лесотехническия университет, в частта й по т. ІІ и т. ІІІ. ОСЪЖДА "Владорос" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Самоковско шосе" № 42, ЕИК 202626268, да заплати на Лесотехнически университет - град София, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8536 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Владорос" ЕООД със седалище в гр. София. Жалбата е срещу решение № 3928 от 12.06.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2234/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Владорос" ЕООД срещу заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на Лесотехническия университет, в частта й по т. ІІ и т. ІІІ. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът – ректорът на Лесотехническия университет, представляван в производството от юриск. Д. Зиновиева, с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящия касатор "Владорос" ЕООД против заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на Лесотехническия университет /ЛТУ/ с искане за отмяната й в нейната цялост като незаконосъобразно издадена. С определение № 2052/27.03.2018 г. жалбата е оставена без разглеждане в частта по т. V и т. VІ от нея и производството по делото е прекратено в тази му част. Определението е влязло в сила на 03.05.2018 г. С решение № 3928 от 12.06.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2234/2018 г., е обявявана нищожността на заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на Лесотехническия университет в частта й по т. І, и в частта й по т. ІV. В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и същото е влязло в сила с изтичане срока за обжалването му на 02.07.2018 г. Затова в тази част решението на административния съд не е предмет на касационното производство. С обжалваната в касационното производство част от решение № 3928 от 12.06.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2234/2018 г., е отхвърлена жалбата на "Владорос" ЕООД срещу заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на Лесотехническия университет, в частта й по т. ІІ и т. ІІІ. С тези части от заповедта на административния орган по т. II е обявен за прекратен търгът с тайно наддаване, открит със заповед № 675/21.12.2015 г. на ректора на ЛТУ, за отдаване под наем на части от имоти – публична държавна собственост, намиращи се в гр. София, Студентски град, бл. 21, вход А, бл. 21, вход Б, бл. 60, вход А - студентски общежития - публична държавна собственост, представляващи закрита търговска площ за монтиране на автомати за кафе, безалкохолни напитки и студени закуски на всеки обект с полезна площ от 3 кв. м. А по т. ІІІ е прекратена процедурата за отдаване под наем на части от недвижими имоти – публична държавна собственост, описани по-горе, поради порок при провеждане на процедурата, въз основа на влязлото в сила решение № 5050/27.07.2017 г. на АССГ. За да отхвърли жалбата на "Владорос" ЕООД срещу заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на ЛТУ, в частта й по т. ІІ и т. ІІІ, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС, поради което не страда от релевирания порок материална незаконосъобразност. Съдът е приел, че в частта на разпорежданията по т. ІІ и т. ІІІ, оспорената заповед № 97/15.02.2018 г. на ректора на ЛТУ представлява законосъобразен административен акт, който не е засегнат от пороци, обуславящи неговата отмяна поради наличието на някое от отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Заповедта е издадена в изискващата се писмена форма като съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Съдът е приел още, че в случая решение № 5050/27.07.2017 г. по адм. д. № 3427/2016 г. на АССГ е обстоятелството по чл. 46 ППЗДС, водещо до невъзможност за приключване на търга. В мотивите на посочения съдебен акт е прието, че процедурата по провеждане на търга е изначално опорочена, тъй като в заповедта по чл. 13, ал. 2 ППЗДС, с която е открит търга, не са индивидуализирани имотите, предмет на търга, което лишавало проведения търг от предмет. Предвид това не била налице законова възможност за законосъобразно приключване на търга и правилно административният орган е прекратил процедурата по него. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на решаващия съд. Тези доводи не се споделят от настоящия състав. Следва да се посочи, че със заповед № 91/02.03.2016 г. на ректора на ЛТУ /л. 65 по делото/, на основание чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 13, ал. 3 и чл. 55 от Правилника за неговото прилагане /ППЗДС/, "Кофеин Д и Р" ЕООД е определено за наемател на обекта, предмет на търга. Последната заповед е обжалвана по съдебен ред от друг участник в търга – "Витакс" ЕООД. По жалбата е образувано адм. д. № 3427/2016 г. по описа на Административен съд София-град, производството по което е приключило с постановяването на решение № 5050/27.07.2017 г., влязло в сила на 03.11.2017 г. С това решение заповед № 91/02.03.2016 г. на ректора на ЛТУ е отменена. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до изначално опорочаване на процедурата по провеждане на търг за отдаване под наем на имоти – публична държавна собственост. Този извод е основан на констатацията, че в нарушение на чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 ЗДС и чл. 13, ал. 2 ППЗДС в заповедта, с която се открива търга липсва пълно описание на частта/частите от имота – публична държавна собственост, които са предмет на търга и съответно на наемното правоотношение, съответно търгът е лишен от предмет. Настоящият състав приема, че с издаването на оспорената в първоинстанционното производство заповед - в частта й по т. ІІ и т. ІІІ, административният орган е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение, а именно да се произнесе с изричен акт, с който да приключи тръжната процедура. В допълнение следва да се посочи, че с т. ІІ и т. ІІІ от процесната заповед № 97/15.02.2018 г. ректорът на ЛТУ е изпълнил именно дадените му указания със съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона, като е прекратил установения с влязлото в сила съдебно решение като порочен търг. Със заповед № 97/15.02.2018 г. е прекратен търга, но никъде в нея не се съдържа твърдяното от касатора, че в нея се определя провеждане на нов при същите условия. Доводите на касатора, че заповедта за откриване на търга съдържала описание на предмета на търга, не следва да се обсъждат в настоящото производство. Тези доводи са били относими към производството по предходното адм. д. № 3427/2016 г., по което "Владорос" ЕООД е участвал. След влизане в сила на съдебното решение по това дело, спорът по законосъобразността на това основание на заповедта за откриване на търга, в разрешен окончателно. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга, комисията съставя протокол, въз основа на който административният орган (по аргумент от чл. 46, ал. 2 ЗНА) със заповед прекратява процедурата. В случая установеното нарушение в решение № 5050/27.07.2017 г. по адм. д. № 3427/2016 г. на АССГ и задължителните указания на съда в тази насока, са обстоятелствата по чл. 46 ППЗДС, водещи до невъзможност за приключване на търга. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същите следва да бъдат присъдени в размера на 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съобразно действащата правна уредба по чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1