Решение № 2352 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2014 г.

Решение № 2352 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 1335 от 04.03.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3195/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2171200455/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в обжалваната част, потвърдена с решение № 227/04.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон. Основно те се свеждат до това, че не са налице доказателства, установяващи предаване и приемане на горивото между доставчика и жалбоподателя, поради което е незаконосъобразен изводът на съда за това, че са налице осъществени доставки по процесните фактури и следва да се признае правото на приспадане на ДДС на получателя. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "АТМИКС" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Беловодски път" № 15-17 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ковачева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № 2171200455/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в обжалваната част, потвърдена с решение № 227/04.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в която на ревизираното дружество "АТМИКС" ООД е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 38 394 лв. по 9 фактури, издадени от "Лъки Петролеум 2007" ЕООД /предишно наименование "Анархия 2007" ЕООД/ в данъчните периоди м. октомври и м. декември 2010 г., м. март и м. април 2011 г. В резултат на това са определени задължения за ДДС и лихви. Правото на приспадане е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от същия закон. Изложени са мотиви за недоказаност на осъществени доставки. Първоинстанционният съд е отменил РА в обжалваната част. Приел е, че от заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че процесните доставки са осчетоводени по счетоводни сметки 401 доставчици, 302/4 горивни материали, 4531 начислен данък за покупките, 503 разплащателна сметка в лева. Дружеството-жалбоподател е заплатило горивото на своя доставчик. Използвало е същото във връзка с осъществяваната икономическа дейност - производство и продажба на бетонови смеси и разтвори по заявки от клиенти и доставка до посочените обекти на клиентите. Разполага с два бетонови възела, 10 бетонмиксера, 2 бетонпомпи, 4 фадроми, 1 подгряващо устройство Турбоматик и 5 лекотоварни автомобила. Ревизиращите органи не са извършили проверка в информационния масив на съответната ТД на НАП относно това дали доставчикът е включил издадените на жалбоподателя фактури в дневниците си за продажбите, което прави изводите в РА несъстоятелни и неподкрепени от доказателства. За да се признае на получателя правото на приспадане, следва да са спазени изискванията на чл. 71 ЗДДС. Не може да се откаже право на приспадане поради нарушения при доставчика и поради това, че данъчнозадълженото лице не притежава други документи освен фактурата. За да обоснове тези свои изводи първоинстанционният съд се е позовал на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че по делото не са събрани доказателства, установяващи получаването на стоката /дизелово гориво/ от жалбоподателя. За да бъде признато правото на приспадане на получателя не е достатъчно само да е доказано използването на стоки от вида на посочените във фактурите във връзка с икономическата му дейност, но и реалното предаване и получаване на тези стоки. Преценката относно това дали са налице посочените две предпоставки следва да бъде направена от съда след преценка на всички доказателства и доказателствени средства при прилагане правилата на доказване. /т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело C-285/11, "Боник"/. Не може да бъде споделено за правилно приетото от съда, че само фактурата е достатъчна, за да докаже предаване и приемане на горивото, поради спецификата на стоката и условията, които доставчикът е бил длъжен да изпълни в съответствие с нормите на специалните подзаконови нормативни актове. От една страна прави впечатление, че нито в хода на ревизионното производство, нито в подадените възражение против РД и жалби против РА дружеството - жалбоподател не е дало каквито и да било конкретни обяснения, не е изложило никакви твърдения относно това къде е получавало горивото от своя доставчик, къде го е съхранявало и как го е използвало, доставката пряко от доставчика ли е осъществена или е извършена транзитна доставка, което е обичайно при доставките на горива, как е измервано при получаването му горивото и пр. Едва в заключението на вещото лице по назначената ССЕ се съдържат твърдения, че горивото е съхранявано в цистерна, от която автомобилите на дружеството-жалбоподател са били зареждани. Това твърдение не е подкрепено от каквито и да било доказателства. Според данните, предоставени от самото ревизирано дружество в хода на ревизията относно притежаваните от него ДМА, не се установява то да е разполагало с цистерна. От друга страна, макар жалбоподателят да представя фактури за доставки на гориво към неговия доставчик, за които твърди, че са му били представени от доставчика, въпреки подробно изложените съображения от страна на органа по приходите за това, че доставчикът не може да бъде открит и проверен, че счетоводните му документи не могат да бъдат проверени, както и че от негова страна не се представят документи, установяващи релевантни за спора факти, то на вещото лице по назначената ССЕ не е поставена задача да провери счетоводството на доставчика. Именно защото е обичайно при търговията с горива да се осъществяват транзитни продажби от производител или вносител до краен потребител, е необходимо да се спазва изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, а именно лицата, които пускат течни горива на пазара и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция. Жалбоподателят обаче не разполага с такава декларация за съответствие. Това, че в РД не се съдържат констатации относно включването на фактурите в дневниците за продажбите на издателя им може да означава, че този факт не се оспорва от органа от приходите, но това не дава основание за извод, че констатациите относно липсата на доказателства за предаване и получаване на стоката са необосновани и повърхностни. С оглед така изложените съображения, решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА в оспорената му част. При този изход на делото на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото следва на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 1 680 лв. на основание чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение