Решение № 6867 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2012 г.

Решение № 6867 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Милчо Стоев Димитров и Радостина Маркова Михалева, двамата от гр. Созопол, ул. "Одеса" № 51, против решение № 1/2.01.12 г. по адм. д. № 582/11 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК Югоизточен район, чрез юрк. Шалдупова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирани лица /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество на основанията, изложени в касационната жалба и служебно, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на касаторите Димитров и Михалева срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-30/18.02.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югоизточен район е наредил да се премахне незаконен строеж "Балкон към жилищна сграда" в УПИ ХХ, кв. 40 по плана на гр. Созопол, извършен от оспорващите. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението постановено при липса на касационни основания за отмяна /чл. 209, т. 3 АПК/ по следните съображения: Релевантните за разрешаването повдигнатия с жалбата административноправен спор са категорично установени, а именно, че жилищната сграда по северната фасада е извършена с тераси /л. 17 и л. 21/ в съответствие с инвестиционния проект и, че след въвеждането й в експлоатация през 2004 г. касаторите, собственици на ап. 6 към съществуваща тераса, без одобрени строителни книжа, са изградили разширение чрез конзолно изпълнена стоманобетонова плоча, допълнително подпряна с греди, закотвени към основната конструкция - греда и плоча, излизащо с 0,80 см извън очертанията на фасадата с размери 0,80/3,80 м /закл. на в. л. Андреева, л. 85/. В устния доклад на писменото заключение експертът е установил, че с допълнително изграденото разширение на терасата фасадата на сградата е нарушена. Това разширение попада в определението "балкон" по § 5, т. 57 ДРЗУТ. Тези безспорни установявания налагат извода, че административният орган правилно е квалифицирал разширението като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователен е доводът, че разпоредителната част на заповедта предвижда премахване на целия "балкон", като в тази връзка касационните жалбоподатели не отчитат, че определението "балкон" касае само разширението, а не съществуваща, изградена съобразно инвестиционния проект тераса. Действително, налице е несъответствие на действителните размери на подлежащото на премахване разширение и посочените такива в обжалваната заповед. Същото обаче е без съществено значение, тъй като предмет на премахване е площта извън параметрите на изградената по проект тераса. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 150/15.12.10 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК Югоизточен район, поставил началото на административното производство, предвид което дори да е налице различна квалификация на строежа в съставен от общинските органи констативен акт, същото е ирелевантно. Възприетата в мотивите на заповедта правна квалификация на строежа съответства на фактическите установявания, предвид което не се доказва незаконосъобразност на административния акт на плоскостта на чл. 154, ал. 4 и 5 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, още повече, че за преработка на проекта може да се твърди в хода на извършване на строежа, а не след цялостното му изграждане и въвеждане в експлоатация. Следва решението като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,