Решение № 5504 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2015 г.

Решение № 5504 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. М. от гр. С. срещу решение № 1565 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8981/2014 г. от Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-СП-377 от 29.08.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосноваността му се иска да бъде отменено и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена. Претендира присъждане на деловодните разноски. Ответникът - Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. срещу посочената по-горе заповед, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, поради това, че същата е назначен при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, тъй като не доказва изискващия се професионален опит от 3 години за заемане на длъжността, свързан с изпълнявани функции по управление на имоти и вещи, държавна собственост. За да постанови този резултат съдът, след извършената служебно проверка е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Настоящият състав на ВАС счита, че АССГ неправилно е приел, че жалбоподателката е назначен на държавна служба без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Неправилно е преценено, че служителката М. е назначена в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), на длъжност "главен експерт" в дирекция "Административно обслужване и координация" на отдел "Стопански дейности и автотранспорт", без да притежава необходимия професионален опит от три години, предвиден съгласно разпоредбата на т. 204, от Класификатора на длъжностите в администрацията. Според последната норма длъжността "главен експерт" в централна администрация с изключение на администрацията на Министерския съвет и на министерство е експертна и за нея се изисква професионален опит 3 години. Така определеният минимален професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. От представената с административната преписка длъжностна характеристика, за длъжността заемана от М., връчена й на 1.08.2012 г. по т. 10 Изисквания за заемане на длъжността е посочен "професионален опит: работата изисква не по-малко от три години трудов стаж и професионална практика", като липсва конкретно изискване за областта, в която същият следва да е придобит. От така установеното следва, че такива конкретни изисквания за областта на дейност, в която служителят е придобил професионален опит недопустимо са въведени от органа по назначението едва със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че при сключването на трудов договор № 40 от 6.06.2012 г. между работодателя Агенция "Пътна инфраструктура" - ЦУ, представлявано от Председателя на УС и служителката М. М. на длъжност "главен експерт", длъжностно ниво Б5, същата е с придобит трудов стаж и професионален опит повече от 7 години, както е прието от органа по назначението. При постановяване на заповедта неправилно административният орган, както и първоинстанционният съд са обсъждали единствено професионалния опит на Маджирска, свързан с изпълнението на длъжността "главен експерт" в Агенция "Пътна инфраструктура". От представените копия трудов договор № 40/6.06.2012 г., Заповед № ЧР -СП-296/30.07.2012 г., както и от трудова и служебна книжка се установява, че към момента на издаване на обжалваната заповед М. е заемала длъжността "главен експерт" в АПИ, дирекция "Административно обслужване и координация", отдел "Управление на собствеността и автотранспорт" 2 години, 2 месеца и 23 дни, като към момента на постъпването й на тази длъжност е имала професионален опит, като трудов стаж общо 9 години, 9 месеца и 29 дни, от които 1 г., 4 месеца и 1 4 дни в търговски банки на длъжност експерт, 3 години 10 месеца и 29 дни като учител и 4 години 6 месеца и 13 дни като експерт по реклама в "СВ С." ЕООД. В случая, макар правилно първоинстанционният съд да е цитирал нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно която минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, неправилно е възприел тезата на административния орган, че този опит следва да е свързан единствено с времето, през което М. е изпълнявала длъжността "главен експерт" и е придобила професионален опит в областта на управление на имоти и вещи държавна собственост, при липсата на такова изискване в длъжностната характеристика, утвърдена от Председателя на Управителния съвет на АПИ. От цитираните доказателства се установява, че служителят е имал необходимия професионален опит за заемане на длъжността, както към момента на назначаването му като държавен служител, а още повече към момента на постановяване на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано и следва да бъде отменено. Предвид установената по-горе незаконосъобразност и на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК следва да бъде постановено ново решение, с което обжалваната от касаторката заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото администрацията на ответника следва да бъде осъдена да заплати на касаторката направените деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 1400 лв., от които 300 лв. възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция и 1100 лв. възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция, при съобразяване на факта, че в случая не е направено възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение